French
DeutschПласничево – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Крия Вриси.
| Пласничево Κρύα Βρύση | |
| — село — | |
  Пласничево  Пласничево  Пласничево | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Пела |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 10 m |
| Население | 4374 души (2021 г.) |
| Покровител | Свети Мина[1] |
| Пощенски код | 583 00 |
| Телефонен код | 2382 |
Пласничево (на гръцки: Κρύα Βρύση, Крия Вриси, до 1927 година Πλάσνα, Пласна[2]) е град в Гърция, дем Пела на административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Пласничево е разположено на 10 m надморска височина в центъра на Пазарското поле и е трето по големина селище в нома след Енидже Вардар и Воден.[3]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Пласничево е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пласничево живеят 200 българи и 56 цигани.[4] Всички жители на селото са гъркомани под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пласничево има 264 българи патриаршисти гъркомани.[5]
На 22 ноември 1909 година гръцкият андартски капитан Гоно Йотов в свой доклад дава отчет за свършената от него работа в Ениджевардарско:
| „ | На 20.05 с цел само да задържа някои, за да им дам напътствия да се върнат в православието, тръгнах за село Янчища. Но не успях да задържа никой, убих един от тези, които се опитаха да избягат. След това отидох в Призна и се занимавах повече с това да сплаша хората или да ги убедя така че, селата от Сланица да се върнат в православната вяра. Имах положителен резултат със селата Балъджа, Кариотица, Призна, Вреж, Плугар, Пласна, Голо село и Власи.[6] | “ |
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
В 1912 година през Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1913 година Панайотис Деказос, отговарящ за земеделието при Македонското губернаторство споменава Пласничево (Πλασνίτσιοβον) като село населено със „славяногласни елини“.[7]
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Пласничево има 18 къщи славяни християни и 17 къщи цигани мохамедани.[8]
В 1924 година в България се изселват 76 бълагари от Пласничево. На тяхно място, поради върлуващаа в района малария, са заселени само 24 бежанци,[3] понтийски гърци от Съветския съюз.[9] В 1927 година Пласничево е прекръстено на Крия Вриси.[3]
Според преброяването от 1928 година, Пласничево е бежанско село с 35 бежански семейства и 120 души.[10] След пресушаването на Ениджевардарското езеро 1935 година властите заселват в селото още бежанци от околните села.[11] Така например част жителите на Плугар се изселват в Пласничево.[12] В 1930-те години към Пласничево е присъединено и съседното село Призна.[13]
По време на Втората световна война Пласничево е база на паравоенната крайно дясна Национална армия на Гърция, ръководена от Георгиос Пулос.
След войната селото просперира и се развива много. Землището на селото се обработва със съвременни технологии и се произвеждат милиони килограми овошки, над 4 милиона килограма памук, 4 милиона килограма царевица, над 1,5 милиона килограма пшеница. Силно развито е и краварството. В градчето има и гимназия.[11]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 301[3] | 368[3] | 285[3] | 2914[11] | 4261[11] | 5225[11] | 5268[11] | 5521[11] | 5767[11] | 6535 | 5214 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Пласничево
Атанас Темелков (1881 – 1968), български революционер от ВМОРО
Евгения Узуниду (р. 1962), гръцки политик- Йоанис Сахинидис (р. 1968), гръцки политик
- Константинос Фостиропулос (р. 1960), гръцки физик
- Никола Георгиев Караиванов (1922 – 1944), български военен деец, подофицер, загинал през Втората световна война[14]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 76. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
- ↑ Παπαλαζάρου, Ιωάννη. Ο Μακεδονικός Αγώνας στην περιοχή των Γιαννιτσών. 2007. σ. 92 – 93.
- ↑ Δεκάζος, Παναγιώτης Α. „Η Νάουσα της Μακεδονίας: Οικονομολογική μελέτη της γεωργίας, κτηνοτροφίας και δασών της περιφερείας ταύτης“. Εν Αθήναις, 1913.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
- ↑ История на Пласничево на сайта на Дем Пласнчево, архив на оригинала от 10 април 2010, https://web.archive.org/web/20100410133338/http://www.kriavrissi.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=14&Itemid=25, посетен на 27 януари 2010
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 77. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кадиново на сайта на Дем Александър Велики[неработеща препратка]
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 105, л. 39
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
