Поддържани резервати в България – Уикипедия

Поддържан резерват представлява екосистема, включваща редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им.[1] Със създаването на тази категория защитени територии се дава възможност да бъдат защитени най-значимите влажни зони в България.[2]

Към 31 декември 2017 г. в България поддържаните резервати са 35 с обща площ 4521,3 ha.[3] Обхващат предимно влажни зони и по-малки горски резервати, често засегнати от извършващите се горскостопански дейности в близост до тях.[2]

Поддържани резервати в България
Име Дата на обявяване Площ
(ha) 		Местоположение Землище Цел на обявяване Снимка
Амзово 28 март 1968 г. 0,3 Западни Родопи Смолян Блатен плаун.
Ардачлъка 27 февруари 1950 г. 123,8816 Източна Стара планина с. Боринци Естествена елова гора.
Атанасовско езеро 12 август 1980 г. 1031,9416 Черноморско крайбрежие Бургас Редки и изчезващи в страната и в Европа, гнездещи прелетни и зимуващи птици.
Балабана 21 декември 1960 г. 76,9837 Горнотракийска низина Елхово Местообитания на различни видове чапли. Равнинни лонгозни гори.
Балтата 20 април 1978 г. 204,6865 Черноморско крайбрежие с. Кранево Естествена лонгозна гора, с принадлежащата ѝ флора и фауна.
Богдан 29 март 1972 г. 113,4 Същинска Средна гора Копривщица Вековна букова гора.
Борака 22 април 1966 г. 14,7758 Източни Родопи с. Сърница Естествени черноборови гори.
Боровец 24 септември 1951 г. 35,9 Източни Родопи с. Равен Естествени черноборови гори.
Вельов вир (Водните лилии) 24 юли 1962 г. 13,6 Черноморско крайбрежие Приморско Голямо находище на бяла водна лилия, жълта водна лилия (бърдуче), блатно кокиче, лонгозна гора с преобладание на ясена.
Вълчи проход 28 март 1968 г. 42,3101 Източна Стара планина с. Голица Типична вековна смесена гора от бук, благун, зимен дъб, габър в Източна Стара планина.
Върбов дол 28 март 1968 г. 70,6 Източна Дунавска равнина с. Дебелец Типични за района смесени насаждения от благун, зимен дъб и цер.
Габра 5 декември 1949 г. 86,9521 Влахина планина с. Църварица Естествена популация от черен бор – типичен само за този район.
Дервиша 23 октомври 1948 г. 11,2136 Източна Дунавска равнина Велики Преслав Естествено находище на конски кестен.
Долна Топчия 29 февруари 1960 г. 467,473 Горнотракийска низина Елхово и с. Трънково Находище на колхидски фазан. Лонгозна гора.
Ибиша 8 октомври 1984 г. 34,4716 Дунавска равнина с. Долни Цибър Характерни дунавски островни съобщества – заливни гори и блата, обитавани от защитени видове растения и животни.
Изгорялото гюне 16 август 1949 г. 32,5581 Западни Родопи Кричим Естествено находище на дървовидна хвойна.
Казъл Черпа 29 юни 1951 г. 41,2886 Източни Родопи с. Женда Естествени черноборови гори.
Калфата 28 март 1968 г. 47,0037 Източна Дунавска равнина с. Поляците и с. Дюля Типични за района вековна смесена широколистна гора, с участие на зимен дъб, благун, цер, бук, габър.
Киров дол 28 март 1968 г. 54,1791 Източна Дунавска равнина с. Солник Вековна 150-годишна гора от благун, цер, горун и бук, типична за района.
Конски дол 24 юли 1962 г. 34,3987 Западни Родопи с. Плетена и с. Сатовча Вековна смесена буково-смърчова гора.
Момин град 3 май 1960 г. 6,6467 Източен Предбалкан Върбица Вековна букова гора.
Момчиловски дол 28 март 1968 г. 33,5603 Западни Родопи с. Момчиловци и с. Соколовци Първична черноборова гора.
Острица 20 февруари 1961 г. 135,988 Голо бърдо Радомир, Перник и с. Кралев дол Естествено находище на ценни растителни екземпляри.
Патлейна 23 октомври 1948 г. 40,6205 Източен Предбалкан Велики Преслав Най-голямото в България находище на див рошков.
Персински блата 2 декември 1981 г. 404,1186 Дунавска равнина Белене Образци на островната природа на долното течение на река Дунав, съхраняване местообитанията и популациите на редки и застрашени от изчезване водолюбиви растения и животни.
Пясъчната лилия 29 юни 1962 г. 0,5184 Черноморско крайбрежие Созопол Едно от най-големите находище на пясъчна лилия върху пясъчни дюни.
Савчов чаир 28 март 1968 г. 103,4978 Среден Предбалкан с. Войнежа Вековна букова гора, около 100-годишна, от естествен произход, с участие на габър, явор, дива череша, ива, зимен дъб, дрян, шипка и други насаждения от смърч, ела, черен бор от изкуствен произход. Фаунистично богатство.
Сини бряг 28 март 1968 г. 39,514 Източна Стара планина с. Божевци и с. Изгрев Вековна девствена букова гора.
Сребърна 20 септември 1948 г. 892,0519 Дунавска равнина с. Ветрен и с. Сребърна Влажна зона, изключително голямо богатство на орнитофауната.
Тъмната гора 10 октомври 1948 г. 32,5768 Западни Родопи с. Ковачевица Вековна смесена гора от смърч, бук и ела, характерна за тази част на Родопите.
Училищна гора 12 юни 1963 г. 134,6842 Западна Стара планина с. Боженица Вековна дъбова гора.
Хайдушки чукар 28 март 1968 г. 31,781 Средна Стара планина с. Буйновци Вековна букова гора, около 180-годишна, с участие на явор, смърч, бор, шестил, зимен дъб, папрати и други. Фаунистично богатство.
Чамджа 15 април 1949 66,8292 Средна Стара планина с. Христо Даново Естествено находище на черен бор.
Чамлъка 30 декември 1956 г. 5,4 Източни Родопи с. Албанци Естествени черноборови гори.
Шабаница 30 декември 1956 г. 22,0844 Западни Родопи с. Триград Вековна буково-смърчова гора.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Поддържани резервати в България.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Закон за защитените територии // Министерство на околната среда и водите. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 04.07.2015.
  2. ↑ а б Георгиев, Георги. Природа под закрила. София, „Гея-Либрис“, 2010. ISBN 978-954-300-098-2. с. 77.
  3. ↑ България 2018 // Национален статистически институт. Посетен на 9 юли 2018 г. с. 30

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Поддържани_резервати_в_България&oldid=11982649“.