Полиморфизъм – Уикипедия

Полиморфизмът е познат най-вече като термин в биологията и в кристалографията, но се използва и в други области.

В биологията[редактиране | редактиране на кода]

Биологичният полиморфизъм е съществуване на морфологично различни индивиди в границите на един вид. При насекомите е свързан с разделяне на функциите (при пчелите има търтей, майка и работнички); сезонен - според годишните сезони се появяват различни форми; при смяна на поколенията различни форми са индивиди от различни поколения. Частен случай на полиморфизъм е половият диморфизъм.

В кристалографията[редактиране | редактиране на кода]

Полиморфизмът в кристалографията е свойство на някои вещества да образуват различни кристални структури при изменение на температурата и налягането. Полиморфни модификации са структурните модификации на кристалите на дадено химично вещество, например диамант - графит, калцит - арагонит.

В програмирането[редактиране | редактиране на кода]

Полиморфизмът позволява третирането на обекти от наследен клас като обекти от негов базов клас. Например големите котки (базов клас) хващат жертвите си (метод) по различен начин. Лъвът (клас наследник) ги дебне, докато Гепардът (друг клас-наследник) просто ги надбягва.

Полиморфизмът дава възможността да третираме произволна голяма котка просто като голяма котка и да кажем “хвани жертвата си”, без значение каква точно е голямата котка.