Порови – Уикипедия

Порови
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Хищници (Carnivora)
надсемейство:Пороподобни (Musteloidea)
семейство:Порови (Mustelidae)
Научно наименование
Порови в Общомедия
[ редактиране ]

Поровите (Mustelidae) са голямо семейство Хищници с дребни до средни размери и разнообразен начин на живот. Относително примитивни във филогенетично отношение, тяхната таксономична класификация започна да се изяснява в светлината на последните генетични изследвания. Освен с най-голямо видово разнообразие, Поровите се славят и като едни от най-древните хищни бозайници на Земята. Подобни хищници се появяват за първи път преди около 40 милиона години, приблизително с появата на първите гризачи. Преките предшественици на съвременните Порови се появяват преди около 15 млн. години.

Обща характеристика[редактиране | редактиране на кода]

При цялото разнообразие на форми и размери, анатомично устройство и начин на живот, Поровите все пак притежават някои общи черти, отличаващи ги от останалите Хищници. Като цяло са дребни животни с издължено, гъвкаво тяло, къси крака и дълга опашка, плоска глава с малки очи и малки, закръглени уши. Козината им обикновено е гъста и мека и се цени много високо в кожухарската промишленост. Окраската на повечето видове е еднотипна, без шарки от тъмни петна или ивици.

Всички Порови, с изключение на морската видра, притежават анални жлези, отделящи миризлив секрет, с който маркират територията си или привличат партньори.

Повечето Порови живеят самостоятелно в рамките на своята територия, която маркират по различен начин, най-вече със секрета от аналните си жлези. Активни са предимно нощем и през цялата година (не спят зимен сън, макар и някои да понижават своята активност през зимата). Макар и типични хищници, някои видове разнообразяват диетата си с растителна храна, гъби, мед и др.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

По отношение на размножаването Поровите притежават две физиологични особености, отличаващи ги от останалите Хищници, макар подобни процеси да се наблюдават и при мечките например.

Бременността при тях продължава твърде дълго за размерите им (понякога близо 1 година), което се дължи на т.нар. забавена имплантация. Прикрепването (имплантирането) на оплодената яйцеклетка към маточната стена се забавя, с което по-нататъшното развитие на зародиша на практика спира за определен период от време. Този латентен период на бременност е различен при различните видове, но се определя също от климатичните промени, тъй като в крайна сметка целта на всичко това е майката да роди във възможно най-благоприятния за отглеждане на малките момент.

Друга особеност, наблюдавана при Поровите, както и при някои други Хищници (като при котките напр.), е т.нар. предизвикана овулация. Овулацията при тях не настъпва в строго определени цикли, но по-скоро в отговор на външни стимули, като намиране на партньор, ухажване или дори полов акт. Това се обяснява със самотния им начин на живот върху обширна територия, където намирането на партньор може да се окаже трудно и да изисква време.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Американска златка
Златка
Язовец
Медоед
Солонгой
Хермелин
Чернокрак пор
Американска норка
Пъстър пор

На базата на скорошни генетични изследвания скунксовете и малайските миризливи язовци бяха отделени от сем. Порови в самостоятелно семейство Mephitidae.

Според различните източници сем. Порови се подразделя на не повече от 5 подсемейства (Lutrinae, Melinae, Mellivorinae, Taxideinae, Mustelinae), но последните изследвания предлагат делене само на две подсемейства: видрови (Lutrinae) и Същински порови (Mustelinae).

Източници[редактиране | редактиране на кода]