Потребител беседа:Добри – Уикипедия

Архив 09/2007-06/2008

Архив 2008-2012

Архив 2013-2015

Освободителна война[редактиране на кода]

Здравей. Цифрите за жертвите на Руско-турската Освободителна война изглеждат ниски. Би ли ги коригирал? – Оуейн (беседа) 12:22, 7 февруари 2016 (UTC)[отговор]

Ще трябва да поровя за източници. Ако намеря нещо, ще сложа.--Добри (беседа) 06:59, 9 февруари 2016 (UTC)[отговор]
Числата са верни - според руските източници, които можете да намерите онлайн и да прочетете сам. Моля, преди да слагате измислените числа на жертвите, които се намират в българската енциклопедия, да го обсъдите на беседата. Никаква полза няма от измислени числа - както на жертвите, така и на войниците. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 20:29, 29 февруари 2016 (UTC)[отговор]

Независимост[редактиране на кода]

Сложих шаблон и написах преврат, което е. Но ако мислиш, че ще има вой или ти хрумва по-добро... Също и резултата го оставих празен. --Мико (беседа) 07:01, 22 септември 2017 (UTC)[отговор]

Предполагам, че си прав от османска и международноправна гледна точка. От българска гледна точка не е преврат, а възстановяване на една несправедливост с 500-годишна давност. Не бих поставял определението в шаблона, понеже е спорно, а ние се стремим към неутралност.--Добри (беседа) 10:57, 22 септември 2017 (UTC)[отговор]
Не мисля, че си противоречат двете - възстановяването става чрез преврат - така е и наричан от съвременниците [1] [2] [3] [4] - верно опозиционните партии. --Мико (беседа) 11:33, 22 септември 2017 (UTC)[отговор]
От опозицията така, а от властващите иначе, предполагам.--Добри (беседа) 11:44, 22 септември 2017 (UTC)[отговор]

Благодарност[редактиране на кода]

20 000 статии за Македония

Добри, за мен е огромна радост да ти закача тази скромна значка на потребителската страница. Тя е израз на огромна благодарност за неуморния ти труд по статии, свързани с областта Македония, благодарение на който Портал:Македония в Уикипедия на български език достигна (и премина :-)) 20 000 статии. Поздрави!--Алиса Селезньова (беседа) 09:23, 10 декември 2017 (UTC)[отговор]

За мен е чест да съм един от четата :) --Добри (беседа) 09:40, 10 декември 2017 (UTC)[отговор]

Ще погледнеш ли Беседа:Българска екзархия - за герба? --Мико (беседа) 18:13, 22 февруари 2018 (UTC)[отговор]

Здрасти. Абе, в Добромир и в Бер за едно и също твърдение страниците на Николов са различни? --Мико (беседа) 06:44, 18 август 2018 (UTC)[отговор]

Здрасти! Нямам свестен телефон, нито компютър, да ти пратя фотокопия, обаче ситуацията е следната. Николов си е структурирал книгата така че в главата "Политическа децентраллизация и партикуларизъм, 971-1018" е сложил отделни параграфи - "Българска аристокрация" (оттук е справката за Добромир) и "Български градове и крепости" (оттук за Бер - не само за апредаването му на Василий, а за превземането му от Самуил).
Мене ме гложди това твърдение, че Бер бил в България през 9-ти век и там Борис бил издигнал катедрала. Опитах се да го проверя. В коментарите на Милев към житията на Климент няма нищо за Бер. А пък у Коледаров, 47 и 51, пише, че Бер в 904 бил византийски, но при цар Петър бил в България.--Добри (беседа) 08:12, 18 август 2018 (UTC)[отговор]
Хаха - за кво ми са фотокопия, аз само да не е грешка. Тука на 8 стр. пише, че в 812 и 895 (Самуил) го разрушили българите. Много невероятно е това 812. Иначе по нашите източници откривам само завладяването от Самуил във войната от 985/989 и предаването в 1002, както и че Василий го укрепил във войната 16 - 17. --Мико (беседа) 10:03, 18 август 2018 (UTC)[отговор]
Митология ще да е това за Борис - се некъде щеше да се споменато в човешки източник. --Мико (беседа) 10:12, 18 август 2018 (UTC)[отговор]
Не, бе, имам предвид че е хубаво повече хора да погледнат източника, че ако е само един по-може да сбърка или да не довиди нещо. Ей го, чак сега, като ти посочих Милев, мернах, че той всъщност цитира същата Патрология, т.126, кол. 529, дето е цитирана (види се - неточно) в нашата статия за Бер. Значи, знае се, че Борисовите съборни църкви са били в Девол, Брегалница и Охрид. За Бер нищо не се знае.
Това за 812 може би има объркване със Стара Загора - често ги бъркат двете Вереи.--Добри (беседа) 12:14, 18 август 2018 (UTC)[отговор]
О, да - напълно си прав, не ми беше хрумнало. --Мико (беседа) 12:20, 18 август 2018 (UTC)[отговор]

Ашот Таронит е забравен гледам. :-) --Мико (беседа) 05:52, 24 август 2018 (UTC)[отговор]

Погрижихме се :) Още идеи?--Добри (беседа) 11:48, 25 август 2018 (UTC)[отговор]
Еее - ти идеи само кажи, че търсиш. :-) --Мико (беседа) 14:14, 25 август 2018 (UTC)[отговор]

Киевски князе - руски?[редактиране на кода]

Без да претендирам за компетентност, но гледам, че си в основата на доста статии (поне на две налетях набързо, търсейки нещо друго) в които Киевска Рус се отъждествява с Русия и киевски княз/е са посочени като руски, а войските на тези князе - като руснаци. Част от историографите са на друго мнение - че по това време руснаци НЕ е имало. Как мислиш? Трябва ли да се отрази и другото мнение? --Uroboros беседа 14:34, 15 декември 2019 (UTC)[отговор]
Писал съм някои неща за Светослав и неговите нашествия в България. Всичко е написано по източници и навсякъде е "руси, руски". Можеш да провериш онлайн и Златарски, и Мутафчиев, и Божилов. Други мнения - ако имат почва.--Добри (беседа) 12:30, 16 декември 2019 (UTC)[отговор]

Мислим да я пробутаме за избрана - ако скучаеш и ти се занимава пак със средновековни крепости... :-) -- Мико (беседа) 06:44, 30 януари 2020 (UTC)[отговор]

Александър Батенберг[редактиране на кода]

Здравей, Добри
Заех се да разширявам тази статия и стигнах до края на 1885 г. Обаче зациклих, като трябва да предам в сбита форма участието му в сръбско-българската война, ролята му за победата и събитията, довели след това до деветоавгустовския преврат. Можеш ли да удариш едно рамо? Предварително благодаря, --Ket (беседа) 18:01, 4 март 2022 (UTC)[отговор]

Поскалъпих раздела, но разчитам на твоята експертиза за цялостен преглед--Ket (беседа) 15:41, 15 март 2022 (UTC)[отговор]
И да добавя, че като чета исторически статии от периода и видя в историята им, че си ги редактирал, съм спокойна и си казвам: „Добри е бил тук“ усмивка. Благодаря ти за чудесните аргументирани приноси, за мен те са еталон как трябва да изглеждат статиите в Уикипедия--Ket (беседа) 10:09, 23 март 2022 (UTC)[отговор]
Ket Благодаря за добрите думи - всекиму са нужни :) И прощавай за късния отговор - много задачи извън Уикипедия напоследък. Виждам, че бая работа е свършена по статията, и добре, че си се захванала, защото темата е първостепенна. Ще я прегледам след Великден и ще помагам, ала малко по малко, колкото мога. Добри (беседа) 18:36, 23 април 2022 (UTC)[отговор]
Срещам споменавания за опит за детронация "на шега" от руски офицери през август 1883 г. ([5]) Знаеш ли нещо повече и дали да го споменавам? Борислав Гърдев историк ли е? Ket (беседа) 13:23, 10 май 2022 (UTC)[отговор]

Здрасти, Ket! Интересен въпрос! Разбира се, че трябва да се спомене. Не познавам Гърдев, затова се поразрових. В спомените на Кох открих само едно споменаване, някакси мимоходом, че Каулбарс се е опитал да вдигне армията на бунт срещу княза, но не сполучил, благодарение на предаността на офицерите и войниците. По-пространен е Симеон Радев. Виж стр. 388-391 как Каулбарс се опитал да агитира руските офицери (на българите не можело да се разчита), как дори част от руснаците били против, как българските офицери развалили работата с демонстрация на 30 август. В бележките към същото издание на С. Радев, на стр. 809, Елена Стателова твърди, че Русия нямала намерение да детронира Батенберг още през 1883 - щяло да усложни руските отношения с Европа; нямало доказателства в дипломатическата преписка; имало някакво указание от Петербург (не се посочва от кога!) за неутралитет на руските офицери. Въобще, тук Стателова ми е "леко" съмнителна. Ще потърся писания, писани по-далеч от 1989 г.--Добри (беседа) 09:59, 16 май 2022 (UTC)[отговор]