Потребител беседа:Елица Ивайлова – Уикипедия

Здравей, Елица Ивайлова! Добре дошла в Уикипедия, свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е въведението. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че не се колебай и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на уики-технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само с добри намерения и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с условията за ползване, достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. Помощ Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез Наръчника на уикипедианеца, не се колебай да попиташ общността. Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си. Всяка страница има история на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде възстановена. Може да пробваш да потърсиш помощ и на следните места: Социални мрежи: Фейсбук група ⋮ Фейсбук страница ⋮ Туитър Дискорд: Българска уикиобщност ⋮ английска ⋮ други IRC: #wikipedia-bgуебчат ⋮ #wikipediaуебчат В зависимост от интересите ти може да погледнеш и тези: блогът на уикиобщността, ако се интересуваш повече от инициативите на Фондацията GitHub организацията, ако имаш познания и интерес в програмирането

Съвети към новодошлите Уикипедия е енциклопедия – статиите в нея трябва да бъдат написани в енциклопедичен стил. Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на критериите за значимост. Не е добра идея да пишеш за себе си, това е конфликт на интереси Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават неутралната гледна точка и информацията в тях да е подкрепена с цитирани източници и то благонадеждни. За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например Потребител:Елица Ивайлова/Пясъчник. Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе в дясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя списък за наблюдение. В настройките можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично преведени от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило, най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{Превод от}}. Подписвай се когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, ~~~~, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{пинг}} заедно с потребителското име на редактора, например {{пинг|Елица Ивайлова}}. Не забравяй за подписа от горната точка! Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на твоята потребителска страница. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти. Кутийката „Вавилон“ показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. Картинките, които качваш за ползване в Уикипедия трябва да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, ако не са производни на други творби. Ако нещо не трябва да е в Уикипедия Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона {{бързо изтриване|причина}} към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор.

Алиса Селезньова (беседа) 21:53, 2 март 2021 (UTC)[отговор]

Здравейте. Никой не оспорва мястото на Нели Садовска в Уикипедия, но трябва да се съобразявате с приетите правила. Съветвам Ви да прочетете по-горния текст, сложен на беседата Ви, и много внимателно – упътванията в съответните страници. Освен това прегледайте и Конфликт на интереси. Също така е нелепо да смятате, че можете да злоупотребявате с привилегията за редактиране, както направихте в Инкубатора със статията за Велизар Садовски, слагайки шаблон, че статията се проверява от опитен редактор. А ако се окаже, че не Ви харесват правилата в Уикипедия, винаги можете да си направите собствен блог. --Randona.bg (беседа) 16:32, 8 март 2021 (UTC)[отговор]

Правилата предвиждат цитиране на източници. За авторката Нели Садовска в статията има цитирани четири рецензии и отзиви, не само с пълните библиографски данни за печатните издания, но и с препратки към Националната библиотека, където тези рецензии и отзиви са каталогизирани. Това е една цяла поредица от надеждни източници. Вие твърдяхте, че статията на доц. д-р Людмила Малинова била "фалшив линк". Доказах Ви, че, разбира се, статията се НАМИРА на този линк: достатъчен е само един клик в раздел "Допълнителна информация" на цитираната страниза и публикацията се вижда. Извинихте ли се за невярното твърдение? Изразът "фалшив линк" е неквалифициран опит за злепоставяне и е резултат на Ваше недоглеждане на електронната страница: оттеглете го, ако обичате. Линкът е правилен, статията съществува. Други статии за съвремменни автори, които чета в Уикипедия, за подкрепени с много по-малко източници от този принос. Колко още трябва да се намерят? Авторката е живяла и работила в период, в който множество рецензии и отзиви са в издания отпреди масовото ползване на интернет. Нима статии в областта на културата и науката, публикувани през 80-те от авторитетни български учени, не са достатъчно надежден източник? Всяка публикация има право на цитиране. Като излезе моята собствена монография за нея, ще мога да цитирам още една електронна публикация :).

Там, където специализираното издание не е дигитализирано, има пълни библиографски данни, включително и линкове. Ако читатели или студенти по литературознание желаят да прочетат повече, могат да поръчат статията в Народна библиотека и други библиотеки из страната на базата на вписаните там сигнатури. Какво значи, че в Уикипедия никой не чете "фермани"? Електронно доказаната печатна публикация е напълно достоверен източник. В онова време се пишеше само за избрани, днес трябва ли някой отново да цензурира кой е благонадежден и кой - не? При сравнение със страници за други автори от съвременната българска литература печатните източници, разбира се, фигурират в списъка с цитатите. Освен тази рецензия има цитирани още четири, в литературни издания и литературни притурки към вестници от централния печат. Благодаря на Алиса Селезнева за идеята да ги включим в рубриката "Литература".

А що се отнася до статията за доц. д-р Садовски, ръководела съм се само от правилата: "Ако статията е готова, добавете в началото на статията допълнителен ред: {Инкубатор-проверка} или във Визуален редактор: Да се постави — Шаблон — Инкубатор-проверка. Тогава опитни редактори биха могли да отговорят на въпроси и/или да напишат бележки на беседата на вашата статия. Готовата статия ще бъде пренесена в основното пространство." Моето разбиране за това указание е, че в момента, в който приключа работата по статията, я предлагам от инкубатора за проверка - с шаблона "Инкубатор-проверка". Тогава опитни редактори я проверяват, пишат или не пищат бележки на беседата и като този етап приключи, я пренасят в основното пространство. Ако съм сбъркала в това тълкуване, информирайте ме как точно протича процедурата. Но на базата на това, според мене, разумно възприятие да си позволявате да ме обвинявате в "злоупотребявате с привилегията за редактиране" е безсмислено изказване, направено без всякакво основание. Моето желание е просто да видя, че текстът, който от моя гледна точка е готов, е прочетен и одобрен и от други редактори и в един момент публикуван в Уикипедия. Все повече българи в чужбина показват впечатляващи резултати в области, които се ценят и в България, и според мене е важно за техните резултати да се чете и на български език. Чужденците ги познават, ние - недотам. Затова и целият този труд и време за тази доброволна работа. Всеки от нас има и друга професия, но се ръководи и от желанието българоезичната Уикипедия да включва все повече статии по теми, свързани с България и българите и извън нашата страна. Елица Ивайлова (беседа) 21:26, 8 март 2021 (UTC)[отговор]

Явно не сте чели внимателно – правилата не предвиждат просто цитиране на източници, а има изисквания какви да са те и това не е цензура, както се изразявате. И вместо да си направите изводи от корекцията на въпросния линк от друг опитен редактор, продължавате да упорствате. Сравнението с други страници не е подходящо, едно време и без източници се е писало, вече не. За учените, независимо в страната ни или в чужбина, си има също определени критерии.
За сложения от Вас шаблон за статията Велизар Садовски в инкубатора – нали осъзнавате, че всички редакции могат да се видят в историята на статията? Не сте сложили искане за проверка, напротив – твърдение, че се проверява от опитен редактор (а се оказва, че сте Вие)[1] --Randona.bg (беседа) 10:51, 9 март 2021 (UTC)[отговор]

Разбира се, че всяка редакция може да се проследи назад, и затова се старая да работя отговорно, както и в своята специалност, така и в тази нова за мене медия. И през ум не ми минава да смятам себе си с две статии засега за опитен редактор: моят редакционен опит е другаде, не в Уикипедия. Сега ми става ясно, че погрешно съм схванала дефиницията на шаблона "Да се постави — Шаблон — Инкубатор-проверка. Тогава опитни редактори биха могли да отговорят на въпроси и/или да напишат бележки на беседата на вашата статия. Готовата статия ще бъде пренесена в основното пространство." За мене това е искане за проверка, при която опитни редактори биха могли да прочетат статията, да преценят какво могат да допринесат за нея и да я пренесат в Уикипедия-пространството, нещо, което сама, разбира се, не мога да направя - по същия начин изчаках и с първата си статия. Важното е, като обясних действията си, да потвърдя отново, че в тази форма предлагам статията за преглед, обогатяване и публикуване - това ни повече, ни по-малко беше и предложението ми от миналата седмица. Елица Ивайлова (беседа) 15:00, 9 март 2021 (UTC)[отговор]

Друго основно правило е никакви лични нападки - за препратки към умението за мислене или образованието на други редактори, тук обикновено се блокира. Тук се обсъждат статии, а не редактори. Това е по повод едно от последните Ви резюмета.-- Алиса Селезньова (беседа) 17:18, 8 март 2021 (UTC)[отговор]

Не, ако това е било възприето така, ме кара да съжалявам. "Иска се мисъл" се отнася САМО до това, че като на една изрично цитирана страница зитателят е подканен да кликне за "Допълнителна информация", а той, вместо да направи това, обвинява автора на линка в злоупотреба, място за повече мисъл има. Не мога да преценя образованието на някого, който на своята беседа има достатъчно други конфликти, като пише едновременно за село Гложене и Епоса на Гилгамеш, но то явно е високо в съответната област, която и да е тя. Моето обаче е литературознание и филология и в никакъв случай не мога да позволя някой да ме обвинява в небрежно или невярно цитиране на литературоведски източници (особено ако не може да намери съществуващ цитат), защото тогава се чувствам лично нападната по теми, по които имам доказана образователна степен.

Що се отнася до Вашата редакция на името на авторката, проучванията ми за нея показват, че тя НИКЪДЕ не се е подписвала под името "Танчева", което Вие бяхте вписали. Бащата е Атанас Танчев Садовски, нейните три имена са Нели Атанасова Садовска. Проблемът е при него, който цял живот се е подписвал с бащино име и като кмет, и като адвокат. Понеже в България имаме три имена, а не четири, и бащиното име на бащата не е от административна релевантност, Ви моля за разбиране, ако не въвеждаме четвърто име, а само официалните имана на авторката. За предложението за указване на бащиното име благодаря. Елица Ивайлова (беседа) 21:39, 8 март 2021 (UTC)[отговор]

Явно и за личните нападки не сте си направили извод. Аз лично не се засягам от нападки от хора с „доказана образователна степен“, пък и в професионалната си работа съм редактирала и професори, и академици; по-интелигентните от тях са осъзнавали ползата някой да им редактира текстовете. И да, полето на професионалната ми дейност е широко, но все пак, уви :), не безгранично – не включва например химия, квантова физика или пък актуалната сега вирусология --Randona.bg (беседа) 10:51, 9 март 2021 (UTC)[отговор]

Това е добре, защото колективен труд като Уикипедия живее от различните комптенции на индивидуалните си редактори. Аз самата имам макети за статии и по други специфично български теми от Виена - новия български храм в австрийската столица, например, като и българските музиканти във Виенската филхармония - но въпреки че може да се чувствам в свои води в литературознанието и филологията, не смятам изобщо, че имам познания по чисто музикалните теми, свързани с нашите филхармоници, или по архитектурата на църквата. Затова се радвам отсега на приноси и от специалисти към темите, които иначе познавам добре от външната им страна, като българка и като почитател на класическата музика. Е, като изясних и този пункт, ще продължа и с тези приноси, а за статията за доц д-р Садовски нека заедно да видим с какво можем да я обогатим, за да можем да я видим скоро и в пространството. Елица Ивайлова (беседа) 15:08, 9 март 2021 (UTC)[отговор]

Мисля, че щом възнамерявате да пишете и за други съвременни личности, трябва да се запознаете предварително много добре освен с правилата за източниците и за значимост на личностите, и да проследите внимателно скорошната дискусия за значимост на учените в Общи разговори, за да няма после разочарования и недоразумения. Например почвате от най-скорошното [2] и връщате назад – дадено е „Обсъжданията дотук“. --Randona.bg (беседа) 21:32, 9 март 2021 (UTC)[отговор]

Благодаря, прочетох дискусията, която е интересна и добре балансирана. От своя страна мога да допълня само, че е хубаво да се вземат предвид и учените, намерили място в съвременни научни проекти по история на българската наука като сборника на БАН „Златен фонд на българската наука“, том 1-2, София, 2014, включващ резултатите на такъв научно-исторически проект, разработен от БАН между 2000 и 2014. Там за обекта на моята статия Велизар Садовски от Австрийската академия има обширна статия на стр. 177‒183 от координатора на проекта проф. д.ф.н. Ерика Лазарова. Мнозинството от учените, представени в двата тома на този „Златен фонд на българската наука“ (от „А“ като Александър Шурбанов до „Х“ като Христо Пимпирев в т. II), са включени и в българоезичната Уикипедия. Другите ми планирани приноси засягат не толкова учени, колкото музиканти като Албена Данаилова, статията за която е доста кратка и непълна, както и други български творци и новия православен храм във Виена. Имам интересни материали и за историята на българската общност там и за архиерейските наместници на Митрополита за Западна и Средна Европа в Австрия. По тях също ще имам нужда от указания и дискусия, но преди да мина към тях, бих искала да довършим работата по актуалните две статии, едната от които е още в Инкубатора, за да знам, че това писане въобще има смисъл и рецепция. Елица Ивайлова (беседа) 02:56, 10 март 2021 (UTC)[отговор]