Потребител беседа:Randona.bg – Уикипедия

Здравей, Randona.bg! Добре дошъл/дошла в Уикипедия, свободната енциклопедия. Най-подходящото място, откъдето можеш да започнеш твоята работа тук, е въведението. Няма нужда да притежаваш някакви специални умения, за да допринасяш в полза на енциклопедията, така че не се колебай и дай своя принос! Уикипедия е свободна енциклопедия, базирана на уики-технологията. С нея изграждаме мрежа от статии, категории, портали и други, които могат да бъдат редактирани от всеки и по всяко време. Всички съвети и препоръки, които ще получиш от по-опитните уикипедианци, са само с добри намерения и с цел да те улеснят. Надяваме се и ти да помагаш на новите потребители след време. Моля да се запознаеш с условията за ползване, достъпни най-отдолу на всяка страница. Не ползвай Уикипедия и сродните проекти, ако не ги приемаш. Помощ Ако не можеш да се справиш с някой проблем чрез Наръчника на уикипедианеца, не се колебай да попиташ общността. Не се притеснявай, ако направиш грешка в редакцията си. Всяка страница има история на предишните си версии и загубената информация може лесно да бъде възстановена.

Съвети към новодошлите Преди да създадеш нова статия, увери се, че нейният обект отговаря на критериите за значимост. Много важно е статиите, които пишеш, да съблюдават неутралната гледна точка и информацията в тях да е подкрепена с цитирани източници и то благонадеждни. За тестове и чернови можеш да използваш твоя подстраница, например Потребител:Randona.bg/Пясъчник. Отбелязвай за наблюдение страниците, които редактираш или те интересуват, чрез звездичката горе в дясно на страниците или чрез отметката „Наблюдаване на страницата“ при редактиране. Така ще можеш да следиш промените по тях чрез твоя списък за наблюдение. В настройките можеш да включиш опцията „Добавяне на страниците, които редактирам, в списъка ми за наблюдение“, което прави това автоматично. Много от статиите в българската Уикипедия са изцяло или частично преведени от другоезични Уикипедии. Ако знаеш други езици, можеш да допринасяш и по този начин. По правило, най-отдолу на преведените статии се поставя шаблон {{Превод от}} Подписвай се когато пишеш на дискусионните страници (става с четири вълнообразни черти, ~~~~, или с щракване върху бутона за подпис над полето за редактиране). Ако искаш да привлечеш вниманието на друг редактор, използвай в своята реплика шаблона {{пинг}} заедно с потребителското име на редактора, например {{пинг|Randona.bg}}. Не забравяй за подписа от горната точка! Ако желаеш, може да споделиш нещо за себе си на твоята потребителска страница. Възможността другите да се запознаят с твоите знания и опит придава тежест на редакциите ти. Кутийката „Вавилон“ показва какви езици говориш. Желателно е да я добавиш към потребителската си страница. Картинките, които качваш за ползване в Уикипедия трябва да бъдат под свободен лиценз, а не със запазени авторски права. Ти притежаваш авторските права на картинките, създадени от теб, ако не са производни на други творби. Ако нещо не трябва да е в Уикипедия Ако откриеш статия с изцяло неенциклопедично съдържание или създадеш статия по погрешка, добави шаблона {{бързо изтриване|причина}} към текста, за да бъде статията премахната след преглед от администратор.

Don't speak Bulgarian?

Ket (беседа) 17:20, 15 март 2019 (UTC)[отговор]

Здравей. Намерих това. Димитър Михайлов Гачев --Luxferuer (беседа) 19:11, 7 януари 2022 (UTC)[отговор]

Значи третият Димитър Гачев изскочи. Ами пиши, в този източник са цитирани и други. Ако е във филтъра, ще я добавя. Ще трябва и една пояснителна страница за имената. --Randona.bg (беседа) 19:48, 7 януари 2022 (UTC)[отговор]

Димитър Гачев (концлагерист) --Luxferuer (беседа) 20:34, 7 януари 2022 (UTC)[отговор]

Направих малки корекции, надявам се да не съм сгрешила - в първия източник не пише за съветски затвор, аз по-скоро подразбирам български и го махнах, но не съм чела втория източник, че няма страници. Странно ми е също как, като е бил ръководител на софийската военна ком. организация, е отговарял първоначално за пловдивския район... - източникът нещо не е логичен. Но сигурно ще намериш и допълнителни данни. Успех. --Randona.bg (беседа) 21:05, 7 януари 2022 (UTC)[отговор]

Лиляна Пиринчиева след лагера живееше в Пловдив, в апартамента на Коста Пиринчиев. През 80-те се преместиха в София. Нямам източник, но навярно Гачев е работил в Пловдив. Дейността и събитията около синдиката са там, но те са след преврата. Започнал Пловдив, се издига до софийската организация. След 9-ти обратно в Пловдив. Пътя му навярно е следният: Брацигово – Пловдив – София – СССР – София – 9-ти – Пловдив – Белене (затвор) и не знам след това. --Luxferuer (беседа) 22:40, 7 януари 2022 (UTC)[отговор]

Тук има доста, но не знам дали може да се използва. Във всеки случай не говори нищо за специални школи в СССР, само че е бил свръзка с Интернационала (Третия). Може тези от другия източник да са в грешка, но може и да не са. Георги Данаилов тук цитира изявление на Гачев предоставено му от Лиляна Пиринчиева --Luxferuer (беседа) 22:52, 7 януари 2022 (UTC)[отговор]

Допълних с Г. Данаилов, Огойски го сложих да си личи като автор (и страниците, поне в електронния вариант). Преработих абсурдната ситуация, че като софийски ръководител отговарял за Пловдивско.--Randona.bg (беседа) 16:53, 8 януари 2022 (UTC)[отговор]

Никола Беловеждов. „Първата пушка за Априлското въстание“. 1879 г. София, 4-ти април 1901 г. „В 1867 г., около Св. Троица, дошъл Левски пръв път в Копривщица. Тогава се е образувал първият революционерен комитет в Копривщица“. Източник тук. Формат epub. Конвертор тук. Нямам обаче идея как да процедираме. Благодаря предварително. --Luxferuer (беседа) 20:21, 2 февруари 2022 (UTC)[отговор]

fwiw има го и в читанка: https://chitanka.info/text/28448-pyrvata-pushka-za-aprilskoto-vystanie
— Luchesar • Б/П 20:39, 2 февруари 2022 (UTC)[отговор]

Видях го в Читанка, но просто противоречи на логиката - погледни кога е била Троица и къде е бил Левски тогава. Пътят му е доста проучван от историците. Доколкото ми е известно, смята се, че започва да създава революционните комитети доста по-късно. Спомените понякога са неточни, а в случая Беловеждов предава дори не спомени, а мълва. На мен не ми звучи никак убедително и мисля, че трябва да се потърси по-сериозен източник за този период. --Randona.bg (беседа) 21:07, 2 февруари 2022 (UTC)[отговор]

Тогава да поменем, че според мълвата Беловеждов смята и.т.н. --Luxferuer (беседа) 21:17, 2 февруари 2022 (UTC)[отговор]

Забележка : Текста не съм писал аз а само преместих името на автора в раздел Бележки преди някоя друга година. --Luxferuer (беседа) 21:34, 2 февруари 2022 (UTC)[отговор]

Ама аз редактирам без да се ровя в историята на редакциите, като срещна нещо такова :), бележките ми са по същество. Това просто е несериозно, независимо кой го е писал; целият пасаж. Ти, като човек с интерес към темата, прегледай сериозните трудове, свързани с Левски, и сигурно ще намериш за него и Копривщица. --Randona.bg (беседа) 23:30, 2 февруари 2022 (UTC)[отговор]

„1874/75. Презъ зимата още, кога станахъ учитель, азъ се запознахъ съ бая Петко Кундурджията и станахме съ него интимни, близки приятели. Той беше тайниятъ апостолъ за нашите места на централния възстанически комитетъ, седалището на който се нами­раше навсекжде и никжде. Отъ него азъ изучихъ и се запознахъ съ вървежа на тайните народни работи. Той ме запозна съ Левски и съ всички тайни народни деятели, които минуваха презъ Копри­щица. Всички писма, вестници и брошури за комитета дохождаха до бая Петко и ние ги прочитахме заедно. Въ книжката си „Първата пушка на Априлското възстание“, азъ съмъ описалъ доста подробно всички приготовления за възстаниетo.“. Сапунджиев, Е. съставител. „Юбилеен сборник по миналото на Копривщица“. Беловеждов, Н., „Спомнени“. „20 април 1876 г.“ 1926 г. Т. I. с. 99. --Luxferuer (беседа) 10:03, 3 февруари 2022 (UTC)[отговор]

„Въ същото време, додето съ ставали приготовления за пръдстоящето събрание, Петко Бояджиевъ Кундураджията, единъ познатъ още отъ връмето на Левски революционеръ и патриотъ, родомъ отъ Панагюрище...“. Приготовления въ четвърти окржгъ. с. 77. --Luxferuer (беседа) 10:58, 3 февруари 2022 (UTC)[отговор]

Според Райна Каблешкова основаването от Левски е през 1870 г. Каблешкова, Райна. Сто видни копривщенци. Петко Бояджиев. Пловдив, 2018. ISBN 978-619-7249-29-3. с. 75. --Luxferuer (беседа) 12:52, 3 февруари 2022 (UTC)[отговор]

Това на Райна Каблешкова звучи много по-достоверно. А по-горният цитат: „1874/75 ... Петко Кундурджията ... той ме запозна съ Левски и съ всички тайни народни деятели, които минуваха презъ Копри­щица“...е отново нелеп – как така тогава го е запознал с Левски, заловен през декември 1872 г., обесен февруари 1873 г.?! Може би не му е била свежа паметта, или си е говорел ангро. Да речем, че символично е бил запознат с Левски (с идеите му ;)). Явно не трябва особено да се разчита на този източник. --Randona.bg (беседа) 16:44, 3 февруари 2022 (UTC)[отговор]

Копривщица. Готово. --Luxferuer (беседа) 15:37, 7 февруари 2022 (UTC)[отговор]

Здравей. Надявам се всичко при теб да е наред. Понеже забелязвам, че държиш на правописа особено много, на което аз силно се възхищавам, реших да ангажирам мисълта ти с нещо, което от известно време доста ме измъчва. Става въпрос за това, че думата Уикипедия навсякъде из това пространство е изписана просто така: Уикипедия. Според правилата обаче това е съществително собствено име и трябва или да е в кавички, или визуално да се различава от останалите думи. Разбира се, това го знаеш и излишно е да го цитирам. В действителност и аз съм го писал така в миналото – може би от незнание... Но в крайна сметка човек всеки ден научава нещо ново. Та бих искал да чуя твоя коментар относно този казус. Благодаря! Carbonaro. (беседа) 08:16, 9 февруари 2022 (UTC)[отговор]

С извинение за намесата: Формално си прав, ако се позоваваш на ОПРБЕ правило 104.3.1 и .2 - собствено име в рамките на словосъчетание, т.е. енциклопедия „Уикипедия“. Но погледни и по-нататък 106.2 - без кавички се предават по традиция имена на предимно небългарски културни обекти, употребени без категоризираща дума (Мулен Руж, Емитажът, Лувърът) - мисля, че това е нашият случай. Така че според мен, когато е изписано съчетанието от двете думи, трябва да има кавички, но когато е само собственото име, която употреба се налага напоследък (да не говорим, че вече я срещам и членувана: Уикипедията) - кавичките са излишни. Идват ми наум и други подобни имена, основно на уебсайтове: Фейсбук, Инстаграм, Туитър и т.н. - никой не пише кавички, а и не е необходимо. Павлина Върбанова е засегнала въпроса малко тук, макар и в леко различен аспект.--Ket (беседа) 11:00, 9 февруари 2022 (UTC)[отговор]

Ket: Независимо дали собственото име е в рамките на словосъчетание (фондация „Уикипедия“), или е използвано само собственото име (Ще проверя в „Уикипедия“), кавички се пишат. Виж т. 104.3.3.

104.3.3. Ако първата част от словосъчетанието липсва, кавичките се запазват.

Сега относно т. 106.2. – не мога да приема Wikipedia като културен обект. Wikipedia може преди всичко да е организация, проект, но в никакъв случай не бих го отнесъл към това.

Относно писането на сайтове като Фейсбук, Инстаграм и т.н. е задължително писането на кавички или обособяването с различен шрифт (т. 104.3.1., 104.3.2., 104.3.3., 105.4., 105.6.). Ако се използва лексикализираното название, то тогава се пишат с малка буква и без кавички: аспирин, джакузи, джип (т. 106.3.). Незнайно защо „фейсбук“ също подада тук, но това не е по моите компетентности. Carbonaro. (беседа) 11:28, 9 февруари 2022 (UTC)[отговор]

Здравейте, и аз мога да започна с думите на Павлина Върбанова от началото на линка :). Затова се обърнах към Езикови справки. Аз лично го възприемам като собствено име, т.е. с главна буква без кавички. Първоначално и колежката там така каза, но после реши да се консултира с колегите. Резултатът от консултацията - за този случай няма конкретно правило. Можел да се разглежда по различни правила, евентуално в бъдеще ще се уточни. Така май най-добре е да си остане както е. Поздрави от мен, за съжаление съмна тел. и не мога дори да се подпиша :) — Предният неподписан коментар е направен от Randona.bg (приноси • беседа) 12:38, 9 февруари 2022‎ (UTC)[отговор]

Но нали собствените имена се пишат в кавички? Аз ли нещо не разбирам? Просто наистина от известно време този въпрос много ме вълнува и искам някакво обяснение. И как така няма правило? Това не е собствено име като Иван, а име на организация. Carbonaro. (беседа) 15:52, 9 февруари 2022 (UTC)[отговор]

Да, прав си, по принцип трябва да е така, но материята май е пообъркана и аз невинаги се чувствам сигурна в нея. Уикипедия – може да греша – я възприемам като Британската енциклопедия например ; е, знам, че е различно и У. може да се разглежда и като транскрибирано име. Чудила съм се дали не трябва с малка буква, като лексикализирано. Затова звъннах днес; факт е, че поискаха време да се консултират и са били изразени различни мнения кой параграф, точка и т.н. трябва да се приложи, и казаха: „няма изрично правило“. Споменаха ми различни точки в подкрепа на различните мнения, но нямах възможност да запиша (а и в момента нямам речника от 2012). Може би и те не са наясно като какво трябва да се разглежда Уикипедия :). (Всъщност и аз се замислих – нали организацията е Фондация „Уикимедия“, а Уикипедия е енциклопедия, не може да се нарече „проект“, в тълковния речник няма такъв смисъл на думата ;)). Тъй че най-добре ги попитай писмено, обаче поискай и обяснение.
Иначе други случаи са абсолютно безспорни, както например ФК „Левски“ и играч на „Левски“/„Славия“ и т.н. – друг случай, освен числителните редни, в който сеем неграмотност. --Randona.bg (беседа) 18:21, 9 февруари 2022 (UTC)[отговор]

За футболните отбори съм напълно съгласен! И мен ме дразни това, че са написани грешно, и е крайно време да се вземат някакви мерки. Иначе дори и в твоя пример за Енциклопедия Британика според мен май пак трябва да е в кавички, но не знам. Имам чувството, че думата „Уикипедия“ просто толкова силно се е наложила неправилно, че вече никой не смее да я бута. А случайно имаш ли възможност да изкопчиш повече информация от ИБЕ, или ще ми препоръчаш аз да се свържа (или някой друг)? Carbonaro. (беседа) 08:50, 10 февруари 2022 (UTC)[отговор]

Струва ми се, че е най-добре ти да им пишеш, вместо аз да препредавам. Аз, когато става дума за нещо по-сложно, им пиша (а сега не предполагах такова нещо, признавам си, затова им звъннах). Отнасят се сериозно, поне моите впечатления са такива, веднъж дори бяха направили консултация с много добър специалист от университета. --Randona.bg (беседа) 17:02, 10 февруари 2022 (UTC)[отговор]

Добре. Знам, преди съм ползвал услугите на „Езикови справки“, така че съм наясно с отговорността, която поемат. Ще се допитам до тях в най-скоро време и ако наистина се окаже, че трябва да е „Уикипедия“... ще се почне едно дълго обсъждане в У:Р, както обикновено става. Carbonaro. (беседа) 08:51, 11 февруари 2022 (UTC)[отговор]

Знаеш ли как стои въпросът, когато искаш да внесеш списък от някъде. --Luxferuer (беседа) 22:20, 9 февруари 2022 (UTC)[отговор]

Нямам представа, съжалявам. — Предният неподписан коментар е направен от Randona.bg (приноси • беседа) 23:22, 9 февруари 2022‎ (UTC) (проверка)[отговор]

Колега, не е градска легенда. Източник е приложената снимка. Следите са от брадва. Нашите хора не са чак такива варвари. Най-много да си изпишат инициалите. Относно името в момента ровя списъка на НИНКН за да го уточня. Статията я е писал Спасимир и предполагам, че в неговия източник е Десьовска. --Luxferuer (беседа) 16:53, 7 април 2022 (UTC)[отговор]

Здравей, колега, не съм писала, че е градска легенда; дори не съм забелязала пасажа, съсредоточена върху името, но също смятам, че това би трябвало да е разказано някъде, а не от снимката да се правят изводи като от източник. За името съм приложила източник (№ 4 в момента) с линк, който е възможно най-официалният – списък на Министерството на културата, с името и статута ѝ; в него тя фигурира в раздела Софийска област под номер 29: „Десьова /Старирадева/ къща със стопанска сграда“ и други подробности. Втори източник (№ 1 в момента), също с линк и посочена страница, потвърждава същото име. Видях, че Спасимир е създал статията под това име, но е разполагал само с един източник, в който очевидно е било написано грешно.

Сходна е ситуацията с „Кантарджийската“ къща, която всъщност е Антон-Кантарджиева къща (в документите) или само Кантарджиева къща (в сериозната литература). Доколкото знам, има две Кантарджиеви къщи, сигурно затова са написали името толкова точно. В Заповед от 22 април 2010 г. на зам.-министъра на културата Тодор Чобанов тя фигурира като Антон-Кантарджиева къща (с тази заповед се приема предложението да е с национално значение, дотогава е била с местно). Можете да направите справка в Дирекцията на музеите в Копривщица. След това обаче май е трябвало да бъде обявена за такава от НИНКН и не ми е известно това да е направено. Дано да е направено и много ще се радвам да намерите този списък, който търсите. В Общинския план за развитие на община Копривщица за периода 2014 – 2020 (стр. 43) не я виждам [1]. А как я пишат в Bgjourney и разни други сайтчета няма никакво значение; и направо недоумявам как успяват да изкривяват имената. В българския език от Вазов става Вазова, от Вапцаров – Вапцарова, от Десьов – Десьова и т.н., ако стопанинът се казваше Десьовски, тогава къщата му щеше да е Десьовска. Още веднъж желая успех в издирванията! --Randona.bg (беседа) 18:30, 7 април 2022 (UTC)[отговор]

Имам копие на документа от 2010 и там е Антон-Кантарджиева. Използвани са обаче популярните кратки. Luxferuer (беседа) 20:11, 7 април 2022 (UTC)[отговор]

За отбелязване е, че в по-стари статии. които не съм писал аз навсякъде е Десьовска. --Luxferuer (беседа) 21:09, 7 април 2022 (UTC) Един пример за употребата на името Десьовска къща (Пловдивдска възрожденска къща в гр. Копривщица) в сайт за популяризиране на възрожденската архитектура. Има доста такива посещавани сайтове. --Luxferuer (беседа) 22:26, 7 април 2022 (UTC) Заводите в Сопот обаче са „Вазовски машиностроителни заводи“.--Luxferuer (беседа) 22:56, 7 април 2022 (UTC)[отговор]

Специалистът арх. Янчо Стоичков, участник в повечето реставрации през 70-те години, автор на „За архитектурата на Копривщица“ нарича къщата Десьовска. Изд. Техника 1977 г. Не мисля, че чиновниците са по-компетентни. Авторът има не само дарба на архитект, ни използва изключително жив в описанията си език. --Luxferuer (беседа) 00:55, 8 април 2022 (UTC)[отговор]

Изненадана съм, че след като имате копие на документа от 2010, след като сте видели (надявам се) и другите документи, продължавате да се аргументирате със сайтове от рода на Bgjourney и „доста такива“. Там не са „популярните кратки“, а просто грешни имена, и Уикипедия не е място за разпространението им.

Също така няма значение, че не само Вие сте писали Десьовска. Повторенията на една грешка не я правят правилна.

Един автор (в случая архитект) може да има дар слово, но това не прави използваното от него име правилно. И архитектите не са специалисти по названията, историята и езика. Впрочем цитирала съм (Беседа Десьова къща) сериозна книга за архитектурните паметници. Не твърдя, че и чиновниците в Министерството на културата не допускат грешки, но в случая са прави.

Вазовските машиностроителни заводи не са принадлежали на Вазов, затова не са Вазови. Българският език е доста точен и богат.

Настоявам стриктно да се придържате към фактите. По отношение на статута на Кантарджиевата къща - няма никакъв източник, в който да фигурира като паметник на културата с национално значение. Явно процедурата не е била доведена докрай, за съжаление. Не фигурира и в най-актуалния списък от март 2022. Дори и копривщенските институции не го твърдят. И гледам, че на сайта на Министерството са писали: „Процедурата за промяна на статута на групови недвижими културни ценности от национално значение, какъвто е град Копривщица, може да бъде инициирана по мотивирано искане на кмета на общината. Такова искане не е постъпило в Министерство на културата.“ [2]. Тъй че не представяйте желаното за действителност. --Randona.bg (беседа) 08:21, 8 април 2022 (UTC)[отговор]

И като сме на тема Копривщица – площадът е „20 април“. Така е правилно според правописните правила (при дати след цифрата не се пише нищо), така фигурира и на сайта на Дирекцията на музеите, чийто адрес е там, тъй че преименуването е наложително. --Randona.bg (беседа) 08:30, 8 април 2022 (UTC)[отговор]

Здравей. Аз пак ще изнахалствам. На доста места срещам в различни издания бележки под линия на редакторите или съставителите за някои неща, свързани с основния текст. Въпросът ми е как стоят нещата при нас. --Luxferuer (беседа) 08:51, 8 април 2022 (UTC)[отговор]

Всъщност не съм сигурна как стои въпросът при нас, поради спецификата на Уикипедия и тъй като нямаме консенсус за „Бележки“ и „Източници“. Може би трябва някои по-опитни да кажат или на „Разговори“. --Randona.bg (беседа) 10:00, 8 април 2022 (UTC)[отговор]

Но ако визираш конкретно дали редакторите и съставителите от книжните издания имат съответствие тук, мисля, че нямат. Тук има безброй редактори, анонимни, и те не могат да слагат от свое име бележки. --Randona.bg (беседа) 10:08, 8 април 2022 (UTC)[отговор]

Здравей, колежке! Във връзка с тази редакция: по-удачно е, ако се използва опцията за преместване (потребителската страница към съответния пясъчник), защото така се запазва историята. Слях историите, за не става разпокъсване. --Ted Masters (беседа) 12:10, 11 април 2022 (UTC)[отговор]

Благодаря много, Ted Masters! Тъкмо се чудех как да го оправя . --Randona.bg (беседа) 12:14, 11 април 2022 (UTC)[отговор]

Обаче, Ted Masters, сега на Потребител:Tatyan4eto има пренасочване към пясъчника ѝ, като пренасочваща страница [3], не трябва ли да няма такова нещо? --Randona.bg (беседа) 12:35, 11 април 2022 (UTC)[отговор]

Да, права си, принципно не трябва да има. Махнах #пренасочване и оставих само препратката. Така ще е по-лесно за потребителката. Ще знае къде да търси преместения текст. Ако реши, може да я махне или маркира за изтриване. Благодаря ти, че ме подсети. --Ted Masters (беседа) 12:41, 11 април 2022 (UTC)[отговор]

Благодаря ти аз, отново! Забърках каша, мислех, че е по-просто :). --Randona.bg (беседа) 12:46, 11 април 2022 (UTC)[отговор]

Спокойно, няма никакъв проблем. Така се учи човек. Следващият път просто премести страницата, а пренасочването (по твоя преценка) го махни или пусни за бързо триене . :) --Ted Masters (беседа) 12:50, 11 април 2022 (UTC)[отговор]

Разбрано, мерси :). --Randona.bg (беседа) 13:22, 11 април 2022 (UTC)[отговор]

В Уикимедия фотографията от страницата е поставена, ако не се лъжа в категория родени през 1959 г. --Luxferuer (беседа) 14:10, 3 май 2022 (UTC)[отговор]

Благодаря! --Randona.bg (беседа) 14:21, 3 май 2022 (UTC)[отговор]

Може да привлече внимание Това. --Luxferuer (беседа) 13:07, 8 май 2022 (UTC)[отговор]

Благодаря за линка, наистина интересни книги. Темата за комунистическите зверства обаче е за хора с много здрави нерви и психика, аз само за малко навлязох в нея... --Randona.bg (беседа) 11:50, 9 май 2022 (UTC)[отговор]

Здравей. Четата на Христо Ботев Едва ли да има претенции за изчепателност, но е с доста подробности относно имената и месторожденията (сайта има анархистически уклон). --Luxferuer (беседа) 17:41, 18 май 2022 (UTC)[отговор]

Здрасти. Във връзка с последните редакции с добавяне на Ботеви четници не мога да не отбележа, че надписи по плочи и по къщи въобще не са достоверни източници. Същото важи и за непотвърдени с научни източници твърдения на местни сайтове (вкл. дирекции и т.н.) – има безброй случаи на неверни твърдения. А този сайт е съвсем несериозен. За нововписаните копривщенци ще трябва да намериш източниците, дали основание на Дирекцията да включи нещо, което изглежда досега е неизвестно на историческата наука (и те да не са местни предания и несериозни сайтове). Тъкмо да покажат приноса си към нея И ако са сериозни, да напишат научно съобщение. --Randona.bg (беседа) 17:51, 18 май 2022 (UTC)[отговор]

Табелата е изработена от моят баща, по поръчка на ГНС през 1960-те и от тогава никой не е подложил на съмнение сведенията (до колкото ми е известно). Бойко Толинов е писан и на двете места (няма как Без лого да са преписали от Дирекция на музеите). Историческата наука би се заинтересувала от тях, ако ставаше дума за някои по-изтъкнати дейци и би могло да се оформи научно съобщение. Luxferuer (беседа) 18:03, 18 май 2022 (UTC)[отговор]

Е аз го подлагам на съмнение. Няма значение от кого е изработена табелката – това е очевидно. А ГНС не е компетентен източник. В селото на един от родовете ми – Гложене (Тетевенско) също има не табелка, ами цяла голяма плоча с Ботеви четници и опълченци (пак по поръчка на властта), с включени абсолютно фалшиви имена. От Малорад (Врачанско) също има една госпожа, дето опитва да се впише прадядо ѝ (криминален убиец, впрочем, на жени) за Ботев четник или поне за опълченец. И ако съберем случаите по села и градове, Ботевите четници ще станат не няколко стотици, ами хиляда плюс. И не си прав – всеки Ботев четник е изключително ценен за историческата наука и едно научно съобщение веднага ще бъде публикувано. Нямам нищо против локалния патриотизъм, но не тук. Изискванията за източници са доста ясно формулирани. --Randona.bg (беседа) 19:29, 18 май 2022 (UTC)[отговор]

Добавих източици, които подкрепят табелата. По бащина линия сме от ямболско, а майка ми е онази Мария Доганова от статията на Спасимир Цветана Джерманова и сме без роднински връзки с Веккилови. Длъжен съм да отбележа, че местния патриотизъм в повечето случаи е по-ценен от националния, поради липса на политически пристрастия. Luxferuer (беседа) 19:53, 18 май 2022 (UTC)[отговор]

Не схващам каква връзка имат баща ти и майка ти към дискутирания въпрос. Не забелязвам да съм намекнала някъде за лични мотиви. Това, че баща ти е направил една табелка по поръчка на местната власт, няма никакво отношение към истинността на информацията. Дала съм пример с друга местна власт, която фалшифицира историята, а какви са били мотивите ѝ – не знам, може историк или психолог да каже, и това е ясен пример доколко може да се вярва на подобни писания. Политически пристрастия при установяване на Ботеви четници не виждам.

Струва ми се, че не си прочел внимателно изискванията за благонадеждни източници [4]. Обърни внимание какво пише за блоговете – „По тези причини, самиздат книги, лични сайтове и блогове са неприемливи за източници на статии (с някои изключения, посочени по-долу)“. Обърни внимание и на това: „Изключителните твърдения изискват изключителни източници“ и поясненията, защото точно това правиш – и с Ботевите четници, и с други твърдения за копривщенци. Пример – Спас Иванов, където влизаш в противоречие с цялата историческа наука, твърдейки, базиран отново на блог (пълен с грешки), че не Раковски, а въпросният човек е автор на „Статут за едно Привременно българско началство в Белград“! Е, добавяш, че „според друг източник“ автор е Раковски. Не, не според друг източник, а според всички историци (поне не съм срещнала някой да го оспорва). Сериозно, заеми се да прочетеш изискванията и да ги спазваш. --Randona.bg (беседа) 16:53, 19 май 2022 (UTC)[отговор]

Димитър Векилов. Още една подкрепа за изключителното твърдение на табелата. --Luxferuer (беседа) 19:54, 19 май 2022 (UTC)[отговор]

Това вече е много по-добре ! И аз се разтърсих и намерих спомените на Атанас Свещаров (той е бил заедно с него в Балкана) – в сборника „Ботевите четници разказват“. Оказва се, че Векилов е известен на историците, обаче информацията за съдбата му е друга: заловен е от турците и съден в София, освободен е след даването на общата амнистия. След Освобождението работи като горски стражар в Пещера. Тъй че по-добре наблегни на сериозни книги. Това, което си споменал в статията – поборническо свидетелство, ако му е било издадено, сигурно е получил поборническа пенсия и в такъв случай има досие в Българския исторически архив, което може да осветли нещата. Ще проверя там след 24 май. За опълченец трябва да се провери и в „Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново“ от Румен Руменин. --Randona.bg (беседа) 11:34, 20 май 2022 (UTC)[отговор]

Здрасти отново. Тодор Тумангелов. Според поясненията на фотографията в уикимедия има нещо общо и с опълчението. Дали няма да откриете нещо по въпроса. Статията е основана върху молба за поборническа пенсия. --Luxferuer (беседа) 17:28, 22 май 2022 (UTC)[отговор]

ОК, ще проверя и това име. --Randona.bg (беседа) 17:35, 22 май 2022 (UTC)[отговор]

Luxferuer, разглеждал ли си албума тук [5] и статията тук? Може би ще откриеш и други копривщенци. --Randona.bg (беседа) 18:20, 22 май 2022 (UTC)[отговор]

Лошото е че генерал Врачев дава сведения само за въстаниците. Райна Каблешкова пък само списък с имена и опълченски дружини. --Luxferuer (беседа) 18:46, 22 май 2022 (UTC)[отговор]

Димитър Векилов и Тодор Тумангелов

Luxferuer, Димитър Векилов няма пенсионно досие на поборник. Няма го и в справочника на Румен Руменин „Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново“, София, Военно издателство, 1978. Което означава, че не е бил опълченец – точно както твърдят историците: заловен е, съден, в затвор, освободен и в Пещера; не е имало как да участва в Опълчението, тъй че другите разкази са местни легенди.

Тодор Туменгелов има досие (пенсионно дело) в Българския исторически архив (БИА) – Колекция № 47-II. а.е. 223, П.д. II 234, лист 1–70. Има пенсия на поборник, тъй като е участвал в Априлското въстание, но не е бил опълченец (няма и как – тогава е бил в затвор в Кипър). Фигурира в споменатия от теб албум, защото там са включени не само опълченци, но и поборници (участници в борбите за освобождение). Ще допълня статията му с някои сведения от досието. --Randona.bg (беседа) 17:44, 27 май 2022 (UTC)[отговор]

За Димитър Векилов така пише Райна Каблешкова. Luxferuer (беседа) 18:06, 27 май 2022 (UTC)[отговор]

Явно преразказва легенди . Твърдението на историците, че е заловен, съден, затворен и освободен при амнистията, опровергава другото. --Randona.bg (беседа) 18:14, 27 май 2022 (UTC)[отговор]

Учудва ме обаче липсата на пенсионно досие – ако е кандидатствал за поборническа пенсия, дори и да му е отказана, досие с преписката се пази в архива. --Randona.bg (беседа) 18:17, 27 май 2022 (UTC)[отговор]

Като източници Райна Каблешкова за цялата книга в края и сочи: Вестници, списания, енциклопедии, справочници, сборници, книги и архивни материали. --Luxferuer (беседа) 18:33, 27 май 2022 (UTC)[отговор]

А дава ли конкретно за това твърдение източник и кой е той? --Randona.bg (беседа) 18:36, 27 май 2022 (UTC)[отговор]

Като цяло в края на книгата, използвана литература. Снимкови материали. --Luxferuer (беседа) 18:44, 27 май 2022 (UTC)[отговор]

Ами това не е сериозно/научно. --Randona.bg (беседа) 18:48, 27 май 2022 (UTC)[отговор]

Всеки се простира според чергата си. Данни за затвор на Димитър Векилов ако е имало, едва ли е щяла да пропусне да ги упомене. Тази дупка в биографията му явно подлежи на запълване. По отношение на Тодор Тумангелов, статията е основана на преписка относно поборническа пенсия. --Luxferuer (беседа) 18:57, 27 май 2022 (UTC) Димитър е отбелязан в краят на списъка с опълченци заедно с други 4 като в неизвестно в кои дружини. --Luxferuer (беседа) 19:14, 27 май 2022 (UTC)[отговор]

История на Априлското Възстание. Пловдивска окръжна постоянна комисия. Пловдив. 1907 г. Т. II. с. 335 – 340. Тук има списък с Ботеви четници. --Luxferuer (беседа) 11:03, 30 май 2022 (UTC)[отговор]

Видях го. Визираш Бойко Стелинов, предполагам. Страшимиров поставя под въпрос (виж бел. под линия с. 340) дали добавените от К. А. Цанков имена са на хора от Ботевата чета или са от друга. Интересно четиво. --Randona.bg (беседа) 20:08, 30 май 2022 (UTC)[отговор]

Това сигурно ще ти хареса – Толинов [6] --Randona.bg (беседа) 21:25, 1 юни 2022 (UTC)[отговор]

Страхотна, страхона, страхотна работа, евала! -- Мико (беседа) 15:15, 13 юни 2022 (UTC)[отговор]

Благодарим, благодарим, дано не се надуя много . --Randona.bg (беседа) 20:59, 13 юни 2022 (UTC)[отговор]

Али Рефик. Здравей. Дали няма начин и за него да намериш някакви допълнителни данни при молбите за поборническите пенсии. Luxferuer (беседа) 07:47, 24 юли 2022 (UTC)[отговор]

Добре, ще потърся тази седмица. Randona.bg (беседа) 04:58, 25 юли 2022 (UTC)[отговор]

Проверих в БИА, няма такъв нито в пенсионните досиета, нито в книгата на Румен Руменин за личния състав на Опълчението. В книгата има само един опълченец от село Детелина (Богдан) - Киряк Иванов, редник от 3-та дружина, 3-та рота, постъпил на 4 май 1877, раняван, в болница на 29 авг.1877, изключен на 1 септ. 1878, награден с военен орден. Randona.bg (беседа) 16:37, 30 юли 2022 (UTC)[отговор]

село Дерелий, нета ме поправя автоматично и грешно ;) Randona.bg (беседа) 16:39, 30 юли 2022 (UTC)[отговор]

Здравей, забелязвам, че ти е трудно да се подписваш, когато използваш мобилната версия. По принцип става по същия начин както на компютър – с добавянето на четири вълнички. Просто реших, че ще ти е интересно, и затова ти насочвам вниманието. Carbonaro. (беседа) 06:29, 10 септември 2022 (UTC)[отговор]

Благодаря ти! Знам това, но никой от обкръжаващите ме не може да ги открие на телефона ми :). Randona.bg (беседа) 12:42, 10 септември 2022 (UTC)[отговор]

На повечето телефони могат да се открият там, където са символите. Оттам, откъдето избираш знаците: !, ?, @. Уловката е, че са много и не могат да се поберат всички на едно място. Така че би трябвало да има още един бутон, на който пише нещо такова: 1/2 или 1/3. Натискайки върху него, ще ти се открият другите, допълнителни символи. Там някъде трябва да е. Но зависи все пак и с какъв телефон разполагаш, де. Това е от мен. Дано да съм бил полезен. Carbonaro. (беседа) 13:17, 10 септември 2022 (UTC)[отговор]

Благодаря много, толкова добро обяснение, че се справих :) Randona.bg (беседа) 16:54, 10 септември 2022 (UTC)[отговор]

Не може да бъде! Браво! Carbonaro. (беседа) 18:35, 10 септември 2022 (UTC)[отговор]

:) Randona.bg (беседа) 16:06, 11 септември 2022 (UTC)[отговор]

Здравейте, казвам се Дамян Тенев. Пиша ви относно опита ми да създам статия в уикипедия. Моля ви, ако имате възможност да я подледнете. В момента се намира в инкубатор. (чернова: Дамян Тенев).Въпросът ми е, ако изпълва условията на сайта - как да я побликувам, ако ли не - ви моля да ми споделите, какво трябва да се допълни, за да е възможно публикуване и как става това. Разбирам, че може би няма да имате време да ми поясните подробно, но бих ви бил благодарен, ако ме насочите. Ще ви бъда много благодарен, ако отговорите на писмото ми. С уважение:Дамян Тенев Благодаря 37.63.2.216 19:00, 5 октомври 2022 (UTC)[отговор]

Здравейте, без да съм компетентна по темата, мога да Ви обърна внимание само на основни неща. Статията ми прилича на CV, а този вид съвсем не е подходящ за Уикипедия. Напишете я във вид на текст, а не поредица от списъци. По-добре е само по-важните неща, източниците са важни. Понеже не съм в тази област, не мога да Ви посоча статия за модел. По-добре е да пишете на беседата на статията, там ще видят повече уикипедианци, сред тях и по-запознати. Успех! --Randona.bg (беседа) 08:57, 6 октомври 2022 (UTC)[отговор]

Рядко от издадените по това време български книги може в списъка със спомосъществувателите (дарители) да не фигурира неговото име. Цитат от внук му. Моля, премахнете редакцията си. Luxferuer (беседа) 13:13, 7 ноември 2022 (UTC)[отговор]

Разгледайте по-подробно кат. Български благодетели и ги сравнете с включените от Вас (не само този свещеник). Вървите към правене на отделна „копривщенска“ уикипедия, но по-добре се насочете към включване в блог на нещата, които не са за тук. --Randona.bg (беседа) 14:30, 7 ноември 2022 (UTC)[отговор]

Помогнете за направа на Портал Копривщца Luxferuer (беседа) 15:30, 7 ноември 2022 (UTC)[отговор]

Порталите обхващат много по-големи области и теми. Напр. за държави има, но не съм виждала портал за град.--Randona.bg (беседа) 16:37, 7 ноември 2022 (UTC)[отговор]

Портал Ботевград. --Luxferuer (беседа) 17:59, 7 ноември 2022 (UTC)[отговор]

Странно ми изглежда. --Randona.bg (беседа) 18:01, 7 ноември 2022 (UTC)[отговор]

Правен е от майстори с голямо М. Luxferuer (беседа) 18:13, 7 ноември 2022 (UTC)[отговор]

Допускам, че има някаква логика, която не схващам. Във всеки случай нямам достатъчно технически знания, за да помогна в правенето на портал. --Randona.bg (беседа) 18:20, 7 ноември 2022 (UTC)[отговор]

Luxferuer, донякъде в рамките на тази дискусия Ви писах на беседата. Сале (беседа) 18:28, 7 ноември 2022 (UTC)[отговор]

Може да послужи някъде. Жители-ти въ Европейскж Турцпж сж отъ-различнн поколЪнпж. ВладЪтеленъ родъ сж Турци, и отъ гЪхъ има до 800,000 душь. Най многочислени сж Славяне-ти; отъ тЬхъ: Срьби въ Срьбпж до 900,000 душь; Блъгаре въ Блъгарпж, Трацйж и Македонпж и по другн-тн области 4,500,000 душь; Босняци и Кроати (Хръвати) въ Босниж, Герцеговинж, и Кроацж до 1,200,000 душь Черногорци въ Чернж горж до 100,000 душь; Дрнаути до 1,600,000 душь. Отъ Грько-латинското поколЪше има: Грьци до 900,000 душь; Цънцари до 300,000 душь; Власи или Ромуни въ Влашко и Молдовж до 3,500,000 душь; отъ други поколЪнпж въ Европейска Турцпж има: Дрмяне по тръгов-ски-ти градове до 100,000; Евреи пакъ по тръговскн-тн градове до 200,000; Цигани до 150,000 душь. Така сичко-то народонаселеше въ Европейскж Турцпж достига близо 15,000,000 душь. Доросиев, Лука. Учебното дело въ Копривщица преди освобождението ни // 20 Априлъ 1876, 1926. с. 351. Посетен на 9 ноември 2022. Luxferuer (беседа) 23:13, 8 ноември 2022 (UTC)[отговор]

Недко Лулчев Малеев 6-та дружина, (1853 – 1902), нагръден знак на орден „Св. Георги“ – IV ст. Тодор Лулчев Малеев - има го в историята. Luxferuer (беседа) 22:57, 9 ноември 2022 (UTC)[отговор]

И какво да ги правя? Недко Лулчев – 6-а дружина на Опълчението ли? Ако има източници за статия, напиши. Тодор – не фигурираше в линка, който беше поставил, и не мога да преценя значимостта. --Randona.bg (беседа) 10:58, 10 ноември 2022 (UTC)[отговор]

	Месец на Азия 2022
	Рандона, благодаря ти от сърце за приноса ти към Уикипедия:Месец на Азия 2022. Поздрави,-- Алиса Селезньова (беседа) 16:33, 12 декември 2022 (UTC)[отговор]

Уважаема колежке, навсякъде читалището е наречено Образцово. Дори и на сайта на Министерство на културата Luxferuer (беседа) 21:53, 5 февруари 2023 (UTC)[отговор]

В официалния източник (регистрация) не го пише. Иначе импровизации всякакви. Randona.bg (беседа) 23:54, 5 февруари 2023 (UTC)[отговор]

Luxferuer, официална справка от Министерството на културата – в България вече няма „образцови“ читалища. Премахнато е това звание ли, титла ли. Имало останало по недоглеждане само едно такова, но и то ще изчезне при пререгистрация. Читалищата по места много добре знаят това, но явно продължават да се кичат по този начин и да заблуждават хората, пресата и неграмотните чиновници. --Randona.bg (беседа) 09:00, 6 февруари 2023 (UTC)[отговор]

Всъщност тези така са се регистрирали в Търговския регистър, като "образцово народно читалище ....". Elizaiv22 (беседа) 00:35, 10 февруари 2023 (UTC)[отговор]

За кои конкретно става дума, Elizaiv22? „Будилник – 1898“ не е регистрирано като такова, вижда се от източника. А, сега забелязах, че става дума за Търговския регистър. Важното е как са регистрирани в Министерството на културата и в Читалищния съюз. Явно хитруват иначе.--Randona.bg (беседа) 08:01, 10 февруари 2023 (UTC)[отговор]

Да, не мисля, че носи някакво съдържание "образцово", просто са си го включили в "търговското" име. Elizaiv22 (беседа) 11:22, 10 февруари 2023 (UTC)[отговор]

Друго си е да се изфукаш с някакво звание, макар и несъществуващо вече. А и носталгия по соца вероятно. --Randona.bg (беседа) 11:35, 10 февруари 2023 (UTC)[отговор]

Привет! Вече беше проверена и преместена от мен в основното именно пространство. Възможно ли е нещо да съм пропуснал? Carbonaro. (беседа) 09:16, 20 април 2023 (UTC)[отговор]

А, изненадваш ме. Видях статия без абсолютно никакви източници, доказващи значимост. Личност, определена като бизнесмен и инфлуенсър – бизнесмени много, а кой го определя като инфлуенсър? То вече всички са с такива претенции, всички ли ще са тук да си разпростират инфлуенса? Ако си видял някакви сериозни източници – давай, иначе за семейството му гледам има във Външни препратки, ама то не е фактор. --Randona.bg (беседа) 09:31, 20 април 2023 (UTC)[отговор]

Правилно. Добре е, като гледат няколко души, защото наистина съм надценил персонажа. Напоследък започвам да се измарям и това води до пропуски, та благодаря ти за намесата. Carbonaro. (беседа) 10:59, 20 април 2023 (UTC)[отговор]

И аз така, особено когато редактирам/пиша късно вечер и очите ми се затварят, но сега този го гледах сутринта :). --Randona.bg (беседа) 11:09, 20 април 2023 (UTC)[отговор]

		За заслуги
		По-случай 3000 бройки в Категория:Дейци на ВМОРО, а може и повече! Поздрави, --Протогер (беседа) 05:36, 19 май 2023 (UTC)[отговор]

Здравейте! Във връзка с 60-годишнината на Геолого-географски факултет съм решил да правя статии за преподаватели, катедри и специалности в Уикипедия. Още в първата публикация статията ми за проф. Климент Найденов е определена от Вас като "неенциклопедична". Оставяме настрана, че профосорът заема водещи административни длъжности и е бил председател на Българското географско дружество. Той е автор и на множество научни статии и книги/учебници. Моля, за разяснения в каква насока трябва да се докаже неговото "енциклопедично значение"? Основен източник на информацията е сайтът на Софийския университет и системата "Авторите", където научните приноси на преподавателите са видими. На бърз поглед виждам статии за други живи преподаватели от СУ, които явно покриват критериите за енциклопедичност, но по моя преценка са далеч под приносите на проф. Найденов: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%92%D1%8A%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2_(%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%BA) - доц. Георги Вълчев https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%97%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0_%D0%A7%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0 - доц. Зорница Чолакова Моля да ми дадете разяснение и насоки какво трябва да се оправи в статията за проф. Климент Найденов, за да покрие изискванията на общонстта и да бъдат свалени двата шаблона. Същите насоки ще ползвам при подготвянето на другите статии. Поздрави, EducatorBg (беседа) 07:53, 14 юли 2023 (UTC)[отговор]

Здравейте. Бих Ви посъветвала най-напред да се запознаете подробно с характеристиките на Уикипедия – какво е и какво не е, с изискванията, особено за енциклопедична значимост на хора и организации, щом към това сте се насочили. За Ваше улеснение ще сложа на Беседата Ви и още едно приветствие с по-открояващи се линкове към важни разяснителни текстове. Обърнете внимание напр. на У:ЗХ, особено на т. 1 и 2 – „Личността има широко признати приноси, които оставят трайна следа в конкретната област на нейните компетенции“. В случая не са показани такива научни приноси; административните му длъжности, които сте изброили, нямат енциклопедично значение. От изброените му т.нар. монографии – № 1 – това е изглежда отпечатаната му дисертация, № 2 – няма никакви отзиви за научна значимост на тази електронна книга, № 3 – труд на общо 10 души, № 4 – не е монография, а учебник. Изброените гимназиални учебници не могат да се считат за енциклопедичен принос по спомената т. 2, докторантите и т.н. също, както и стандартната дейност на един университетски преподавател. Обърнете внимание, че терминът е енциклопедична значимост, а не просто значимост. Уикипедия не е, за да дублира профилите на преподаватели от сайтовете на техните учреждения. В тази връзка Ви съветвам да преосмислите намеренията си за статии за „преподаватели, катедри и специалности“ от ГГФ, защото и енциклопедичната значимост на тези катедри ще трябва да я доказвате, и да подбирате безспорно доказали значимостта си обекти. За всички други са Вашите университетски сайтове/издания. По повод на посочените от Вас примери – едно време в Уикипедия се е пишело едва ли не за всичко и при това без източници, и много статии са останали поради липса на достатъчно сътрудници, които да обхванат огромния материал. Имате право по Ваша преценка да поставяте съответните шаблони. --Randona.bg (беседа) 19:01, 14 юли 2023 (UTC)[отговор]

Привет и от мен. Малко поредактирах по статията и я извадих от чернови. Мисля, че всички претенции за енциклопедична значимост са си покрити, просто още малко изглаждане на текста и препратките беше нужно, за да изглежда наистина добре. Надявам се, че ще се съгласиш и ти. :) Спири ··· - - - ··· 12:26, 5 септември 2023 (UTC)[отговор]

Забележките ми са по същество, тъй че няма как да се съглася. Крайно време е да приемем отдавна предлаганите по-детайлни критерии за работещите в сферата на науката [7], макар че и сега си имаме критерии. --Randona.bg (беседа) 18:05, 5 септември 2023 (UTC)[отговор]

Здравейте,

Виждам, че сте качили множество снимки от Държавна агенция „Архиви“ и искам да ви поздравя за този ценен принос.

Казвам се @Драгомир и съм член на сдружение Данни за добро. Работим заедно с колегата @Nikola Tulechki по подобряване качеството на отворените данни. Към момента сме публикували в Общомедия снимките на всички депутати от последните десет НС (от 39 до 49 НС). Category:Politicians_of_Bulgaria сега съдържа 1843 файла.

Бих искал да качим и снимки на депутати от по-предишни парламенти. Открих, че в сайта на държавния архив има членове на Политбюро и на ЦК на БКП.

Ще се радвам, ако можете да ми отговорите на следните няколко въпроса:

• Имате ли някакви насоки, препоръки и правила, които трябва да спазваме за да бъдат коректно лицензирани снимките от този източни?
• Можете ли да споделите някои от най-добрите практики за описание и категоризация на такива снимки? Виждам, че за част от тях се задават инвентарни номера и др, които липсват в посочения уебсайт.

С уважение, Dbalinov (беседа) 09:45, 31 август 2023 (UTC)[отговор]

Dbalinov, погледнете първо https://commons.wikimedia.org/wiki/Commons:Държавна_агенция_"Архиви" . Там има и списък с хората които са най-добре запознати. Към момента най-активният участник по отношение на ДА e Randona.bg така че най-добре нея да питате. Сале (беседа) 10:46, 31 август 2023 (UTC)[отговор]

E ние нея питаме. На беседата ѝ сме :) --Nikola Tulechki (беседа) 13:08, 31 август 2023 (UTC)[отговор]

Nikola Tulechki, mea culpa :) Незнайно защо си мислех че отговарям на Разговори. По повод на лицензите и въобще всичко свързано с качването на снимки най-добре познава нещата Spiritia, която освен че е администратор в Общомедия беше от главните виновници да се задействат нещата с ДА, но за съжаление в последните години рядко се появява тук. Сале (беседа) 13:24, 31 август 2023 (UTC)[отговор]

По отношение на лицензирането: В общия случай ДАА нямат повече информация за авторството от това, което може да се види по самия документ (най-често нищо). Самите те нямат претенции, защото почти никога не са автор, но по същата причина не могат и да обявят определен лиценз. Когато започвахме да работим с тях, коментирахме въпроса с лицензите и стигнахме до (устно) споразумение, че при неясен автор следва да използваме commons:Template:PD-anon-70-EU за снимки, по-стари от 70 години (по-новите обикновено не можем да използваме без изрично съгласие на автора - дори и неизвестен - каквото нямаме). --Спас Колев (беседа) 13:58, 31 август 2023 (UTC)[отговор]

Здравейте всички. И аз като Сале мисля, че Спири е най-компетентна по тази тема. Аз работя по-ограничено – основно със стари документи, обикновено по-стари от 70 години, за тях няма проблем, използвам главно посочения от Спас Колев лиценз или, ако си имат автор, просто PD-old (без anonymous). Тъй че, Dbalinov, Nikola Tulechki, за съжаление не мога да отговоря на първия въпрос, защото в конкретния случай става въпрос за по-нови снимки. Но бих могла да питам в ДАА при следващото си отиване там. По втория въпрос – аз качвам сканирани лично от мен снимки, а в този случай изискванията на ДАА са формулирани съвсем конкретно в споразумение, съгласуван е определен шаблон, необходимите данни са стриктно споменати: номер на фонд, опис, архивна единица, лист. Тъй че и в този случай, щом в използвания от вас уебсайт на ДАА тези данни липсват, не бих могла да дам съвет, единствено да питам и за това. Ако имате планове и по-нататък да сътрудничите на Уикипедия с материали от ДАА, би могло да се помисли за сключване на такова споразумение. Поздрави, --Randona.bg (беседа) 16:52, 31 август 2023 (UTC)[отговор]

Dbalinov, ако става въпрос да взимате снимки директно от сайта politburo.archives.bg независимо дали автоматизирано или ръчно това можа да стане само с изрично споразумение с ДАА. Сале (беседа) 10:24, 1 септември 2023 (UTC)[отговор]

Здравей, Randona.bg. Тук се е появила някаква статия и ме притеснява да не би да е оригинално изследване. В нея има примери като може да учат, което, доколкото знам, е съставно глаголно сказуемо. Други умопомрачителни примери са той е чел и бих ходил. Може ли да погледнеш, ако имаш време? Carbonaro. (беседа) 17:17, 13 септември 2023 (UTC)[отговор]

Carbonaro., поправи ме, ако греша, понеже не съм експерт в тази сфера. Доколкото ми е известно, модалният глагол не се съгласува с подлога като число. Давам ти пример - Народните представители може да гласуват по даден закон. Не се казва народните представители могат да гласуват по даден закон. Не е ли така?Radiohist (беседа) 17:43, 13 септември 2023 (UTC)[отговор]

Мисля, че имам цитираната граматика, ще я потърся. Пашов май пишеше по-синтезирано, та тук може и да е разширено от някого. --Randona.bg (беседа) 19:14, 13 септември 2023 (UTC)[отговор]

Radiohist, поправям те. При съставното глаголно сказуемо първият глагол обикновено се съгласува с подлога:

• Radiohist започва да пише статия.
• Carbonaro. продължаваше да върви след Radiohist.

Модалният глагол „трябва“ не се съгласува. С „мога“ и „може“ нещата са малко по-особени. И двете са правилни. Понеже виждам на потребителската ти страница, че владееш английски, ще го кажа така и мисля, че ще ме разбереш.

• May I go to the toilet? – Може ли да отида до тоалетната?
• Can I go to the toilet? – Мога ли да отида до тоалетната?

На тази страница на Софийския университет е обяснено добре. Не бих се изненадал, ако съм объркал или пропуснал нещо. Carbonaro. (беседа) 19:29, 13 септември 2023 (UTC)[отговор]

Carbonaro. Благодаря за пояснението. Аз казах, че не съм експерт в тази сфера. Radiohist (беседа) 19:54, 13 септември 2023 (UTC)[отговор]

Няма проблем. Но това не означава, че не се използва „може“ вместо „мога“ и обратно. Дори в Речника на българския език едвам се долавя разликата: може, мога. Carbonaro. (беседа) 19:58, 13 септември 2023 (UTC)[отговор]

Carbonaro., тази статия Предположителна глаголна форма хич не е енциклопедична а и прилича на оригинално изследване. Дали да не я преместим в черновата? Сале (беседа) 13:55, 14 септември 2023 (UTC)[отговор]

Сале, значи не го забелязвам само аз... Може, докато изчакваме Randona.bg да отговори. Carbonaro. (беседа) 16:40, 14 септември 2023 (UTC)[отговор]

Намерих граматиката, наистина много основни неща са оттам, но има и допълнения, които е напълно възможно да са оригинално изследване. За да се прецени, трябва да се навлезе сериозно в темата, а на мен не ми се прави това, тъй че съм за преместване в черновата; там мога да подкрепя някои пасажи по Пашов, а другите да ги трия. Carbonaro., имам една идея – не искаш ли да ти прехвърля тази граматика, тя е класика, добра, сбита, но с доста информация. Както и други помагала. Някои вече пласирах в едно читалище, но май са останали още ;). От конспиративни съображения можеш да дадеш чужд адрес :). Поздрави, --Randona.bg (беседа) 17:04, 14 септември 2023 (UTC)[отговор]

Ха-ха, много забавно. Ако съм толкова на зор, ще я намеря отнакъде. Благодаря иначе. Carbonaro. (беседа) 17:56, 14 септември 2023 (UTC)[отговор]

Моля :), даже смятам, че трябва да имаме място, където изгубилите интерес към интересували ги някога теми да предлагат натрупаното, а други да се възползват от това. За мен си е проблем. --Randona.bg (беседа) 18:34, 14 септември 2023 (UTC)[отговор]

Carbonaro., Сале, предполагах, че тази статия е вече в черновата. Вместо това виждам, че потребителят се е развихрил по други статии и всъщност си пише авторски текстове, независимо правилни или не, но в противоречие с изискванията на Уикипедия - за източници напр., както и несъобразени с факта, че тук е енциклопедия, а не място за авторски лекции или учебник. Аз лично не възнамерявам да посветя времето си на четене, анализиране и съпоставяне на неговите писанията с граматиките или с възгледи на други филолози. Смятам, че редакциите му без източници трябва да се отменят или да се маркират с искане за такива. Все пак правилата са за всички. --Randona.bg (беседа) 07:37, 25 септември 2023 (UTC)[отговор]

Той самият казва, че големият по обем текст идва от примерите. Да ги върнем безцеремонно, е неуважение към труда му. Той дори посочи много съществени проблеми на беседата на Борислав. Засега не мога да направя заключение, но съм склонен да вярвам, че е добронамерен. Carbonaro. (беседа) 08:00, 25 септември 2023 (UTC)[отговор]

Не твърдя, че е недобронамерен, но не спазва изискванията на Уикипедия, а трябва. Все така ли ще продължава? --Randona.bg (беседа) 08:04, 25 септември 2023 (UTC)[отговор]

Не мога да кажа. Вече работим в тази насока и той признава, че се усеща, че прекалява с обясненията. Дано всичко да се развие благополучно. Carbonaro. (беседа) 08:08, 25 септември 2023 (UTC)[отговор]

А за източниците усеща ли се? Добре, дано. --Randona.bg (беседа) 08:19, 25 септември 2023 (UTC)[отговор]

Съжалявам за безпокойството, обаче пишем с майка ми отскоро по нещичко в електронната енциклопедия. За съжаление, някакъв бот е задействан и трие непрестанно абсолютно нормални приноси - под предлог "вандализъм". И взе, че и блокира. Включително и неща които считаме за съществени. Майка ми е много засегната. Скоро бяха в Китай с баща ми. Видяхме, че в Уикипедията на български няма Портал:Китай. Майка ми го набра. Имаше намерение да създаде и Портал:Индия. Обаче като видя, че е премахнат, се обезсърчи и отврати !

Не може да си обясни защо това се случва? Двете държави Китай и Индия са с население близо 3 млрд, което е 2/3 от цялото население на Земята ! Това са най-големите държави в света и не е нормално да нямат портали, при положение че близо 40 от чуждоезичните Уикипедии имат портали за двете най-големи държави. Не го проумяваме това. Ако не се възстанови портала, няма да пишем повече. Вероятно това се цели. Ако можете нещо да направите - направете. Ако ли не, приятна вечер !

И още нещо - изтрита е статията за опожаряването на Тетевен. Над града има паметник, който се знае от всеки от родния край. Информацията я има налична на официалната страница на общината, както и на тази на историческия музей, а и бе дадена като източник под изтритата статия. Що за глупост е това? Мишева (беседа) 18:06, 13 септември 2023 (UTC)[отговор]

Мишева, съжаляваме да го чуем. Може да подадеш заявка до администраторите страниците да бъдат възстановени. Доста потребители злоупотребяват и затова ботът е стриктен, но понякога се случва неправилно да изтълкува добронамерени действия. Повече няма да те безпокои. Carbonaro. (беседа) 19:36, 13 септември 2023 (UTC)[отговор]

Здравейте, Мишева, съжалявам, че сте се разстроили и огорчили от проблемите, с които сте се сблъскали – трябвало е просто да попитате, на Разговори или на съответната беседа (на статията или на този, който е върнал редакция) и щяха да се изяснат нещата. Със сигурност абсолютно никой не цели да ви откаже! Напротив, винаги се радваме на включването на нови смислени редактори. Аз видях само част от приносите Ви, за връх Васильов и свръзани с него редакции, и ги смятам за съвсем смислени, имам само една забележка. Променили сте в статии връх Васильов на Васильов връх и доколкото помня, бот е върнал редакциите, Вие – отново, и той – отново ;). В литературата името се среща по двата начина (аз самата не съм убедена как трябва да е, предполагам, че по-скоро е подобно на връх Ботев, а не Ботев връх) и в такива случаи е добре да се отвори дума на беседата и да се обсъди.

За портала и изтритата статия (в случая от бот) просто попитайте. Бот е (PSS 9), но си има беседа и на беседата пише към кого да се обърнете за грешни блокирания, оплаквания и т.н. от бота. Със сигурност ще има реакция (поправяне на грешка или обяснение, ако не е грешка). Аз не мога да видя изтритите статии, но администраторите могат. Колкото за Тетевен, туристка съм и много обичам района на този град – градът с най-красивите околности в България според мен :), минавала съм и покрай споменатия паметник, който, доколкото помня, е в чест на освобождаването на Тетевен.

Вярвам, че всички тези начални затруднения ще се преодолеят с вникването как работи Уикипедия. Само, моля, разгледайте внимателно линковете от приветствието на Вашата беседа. Желая Ви успех! --Randona.bg (беседа) 20:08, 13 септември 2023 (UTC)[отговор]

Carbonaro., Randona.bg, fwiw, Уикипедия:Разследвания на марионетки/Angel ivanov angelov#2023-09-14.
— Luchesar • Б/П 12:07, 14 септември 2023 (UTC)[отговор]

Iliev: Имахме известни подозрения. Carbonaro. (беседа) 13:31, 14 септември 2023 (UTC)[отговор]

Мда, едната от изтритите от бота статии е още по-показателна (но се вижда само от администратори, наистина).
— Luchesar • Б/П 13:38, 14 септември 2023 (UTC)[отговор]

Iliev, по-показателна статия от Игнатий Угровлашки ми е трудно да си представя :) Сале (беседа) 13:41, 14 септември 2023 (UTC)[отговор]

Ooo, започвам да придобивам реална представа за АИА! Забележително, артистично изпълнение . Страхотен бот, възхитителен, браво на създателя му,Iliev:, браво и на всички вас! Мислех се за подозрителна, но явно съм новачка :). --Randona.bg (беседа) 16:48, 14 септември 2023 (UTC)[отговор]

Преместено на Чернова беседа:Тодор Кръстев (политик, р. 1972)

Преместено на Потребител беседа:91.139.213.126, тъй като разговорът е започнат там

Извинявай, че те безпокоя с това, но си помислих, че може би ще се заинтересуваш от проблема. Става дума за неподходящи снимки в някои статии от Уикипедия. Моля те за мнение по въпроса.

91.139.213.126 17:14, 5 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Аз пък ги смятам за много подходящи. --Randona.bg (беседа) 17:33, 5 октомври 2023 (UTC)[отговор]

И чакам отговор от Вас на искането ми за източници, защото иначе писанията Ви ще са не неподходящи, ами направо злоупотреба с правото да редактирате в Уикипедия. --Randona.bg (беседа) 17:33, 5 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Не съм забравил. Отговорих на "личната" си (анонимна) беседа. Извинявай за забавянето. Беше нужно време за проверка.

91.139.213.126 20:48, 10 октомври 2023 (UTC)[отговор]

По другия въпрос: Така и не разбрах защо смяташ снимките за подходящи. Уикипедия се интересува от информативността, а тя няма да намалее, ако липсват имената на сбъркалите. И можем да си говорим на "ти": по-непосредствено е.

91.139.213.126 20:54, 10 октомври 2023 (UTC)[отговор]

По въпроса споделям напълно мнението на колегата Luchesar, не бих могла да Ви отговоря по-подробно и търпеливо. По-горе съм си дала мнението, няма смисъл да повтарям вече казани неща. --Randona.bg (беседа) 16:59, 12 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Във връзка с правилото за наложеност, което ми цитира по повод на обсъждането "Хайдън"/"Хайдн": името "Томас Йънг", използвано за заглавие на статия в Уикипедия (и в текста на статията), не трябва ли да е "Томас Юнг"? Ако решиш, че трябва, би ли преместила статията?

91.139.213.126 05:09, 16 октомври 2023 (UTC)[отговор]

Далеч съм от областта на физиката и не мога да дам мнение наложено ли е или не.

В сборника на Иван Врачев има данни само за Найден Г. Келчев: 5 та дружина, убит на Шипка. Luxferuer (беседа) 22:17, 12 ноември 2023 (UTC) При Райна Каблешкова Найден Генчев Келчев: 5 та дружина (1849 – 1911), знак на орден „Св. Георги“ – IV ст. --Luxferuer (беседа) 22:23, 12 ноември 2023 (UTC)[отговор]

Ами явно не е убит :). Ще погледна имената му и в Р. Руменин. Източникът на снимката, която съм качила, е базиран на документи, както и Руменин. Randona.bg (беседа) 00:07, 13 ноември 2023 (UTC)[отговор]

Luxferuer, качих снимката и на още един копривщенски опълченец [8], даден е като Недко /Петко, Летко/ Лулчев /Лунчев/ Малеев.

Колективът на този източник (Българско опълчение 1877 - 1878. В 3 тома. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]) явно много внимателно е проверил всичко по темата и е дал всички варианти на имената. Което ме въвежда на мисълта, че щом Найден Ганчев е даден само така, може да е имало и друг Найден Г. Келчев, убит на Шипка, както е писал тоя Врачев, а пък Райна Каблешкова да е смесила двете имена, т.е. две различни личности.

Аз ще проверя има ли Келчев там и в Руменин. Ти би могъл да помолиш за информация Пловдивския архив - даден е източник МВНОБ-Пловдив Архив ПОД инв.№ II 3251, л. 26, II 4853. --Randona.bg (беседа) 08:50, 13 ноември 2023 (UTC)[отговор]

Каблершкова: Недко Лулчев Малеев пета дружина (1853 – 1902), знак на орден „Св. Георги“ – IV ст. Luxferuer (беседа) 11:19, 13 ноември 2023 (UTC)[отговор]

Направих Найден Ганчев, ако искаш добави Келчев с цитиране на източник, свържи го с уикиданни.--Randona.bg (беседа) 18:49, 13 ноември 2023 (UTC)[отговор]

Това Luxferuer (беседа) 12:57, 13 ноември 2023 (UTC)[отговор]

Любомир Лулчев. Luxferuer (беседа) 20:30, 29 ноември 2023 (UTC)[отговор]

Да, знам кой е Любомир Лулчев, но досега не бях виждала написано някъде, че му е брат, освен при Костанцева. В документите на Народния съд също е отбелязан брат Любомир, чиято възраст се разминава малко с тази при нас. Андрей има и брат Тодор.--Randona.bg (беседа) 20:39, 29 ноември 2023 (UTC)[отговор]

Дали няма да свъърши работа това. Трябва да се цъка и на предишен и на слеващ запис. Има негови речи.--Luxferuer (беседа) 08:01, 30 ноември 2023 (UTC) Тук. --Luxferuer (беседа) 08:18, 30 ноември 2023 (UTC)[отговор]

Да, вече съм го цитирала (изт. 2) и използвала частично – гледам първо да се впишат най-важните неща, а не детайлите. Напр. за депутатството му. Подписал се е в защита на евреите. В нета мернах и друг източник, че е брат на Любомир Лулев, но бях в движение. Коста Лулчев май им е братовчед. Трудовете му (книги, речи) може в раздел. --Randona.bg (беседа) 08:42, 30 ноември 2023 (UTC)[отговор]

Гаврил Цоков Колев. Тук има един. Luxferuer (беседа) 21:02, 4 декември 2023 (UTC)[отговор]

Трябва да е същият. --Randona.bg (беседа) 10:17, 5 декември 2023 (UTC)[отговор]

Специални:Diff/12057475: Сигурна ли си, Randona.bg? С двоеточие е по БДС 690:2011. Carbonaro. (беседа) 06:17, 7 декември 2023 (UTC)[отговор]

Да. От ИБЕ бяха категорични. Устен коментар: че двуеточието с шпации е ненормално за българския език. Което съвпада и с моето мнение :). Можеш да пуснеш писмено запитване. В Речника 2012 можело да се намерят и примери – с точка, макар да не е изрично формулирано, доколкото помня. В края на краищата ние нали сме решили да следваме ИБЕ, а не БДС? --Randona.bg (беседа) 09:16, 7 декември 2023 (UTC)[отговор]

Точно това недоумявам. Специално съм търсил в ОПРБЕ, но не е изрично упоменато. На какво основание от ИБЕ смятат така, в смисъл как се аргументират? Не стига че напоследък все ми бягат по тъча.

„ В края на краищата ние нали сме решили да следваме ИБЕ, а не БДС? “
Да, според У:СТИЛ, но пък в шаблоните за цитиране е указано, че се следва БДС. Не знам и аз... Carbonaro. (беседа) 12:37, 7 декември 2023 (UTC)[отговор]

Предполагам, че не е изрично упоменато, защото са го сметнали за абсолютно нормално и установено, тъй като такъв знак като в БДС („ : “) не съществува, доколкото знам. Иначе в Речника, както казаха (не ми се рови), имало примери, в които е дадено с точка. БДС е въвел нещо в разрез с всичко установено, а не е упълномощен за езикови промени, пак доколкото знам. --Randona.bg (беседа) 12:58, 7 декември 2023 (UTC)[отговор]

Ти какво точно ги пита? „Как се отделят заглавие и подзаглавие“ или „Как се отделят заглавие и подзаглавие при библиографско цитиране“? Защото има разлика. Също така да уточня за всеки случай – според БДС не се поставят две шпации.

Куманов, Милен. Македония: Кратък исторически справочник. София: Тина прес, 1993.

Carbonaro. (беседа) 18:02, 7 декември 2023 (UTC)[отговор]

Да, за библиографско цитиране ставаше дума. Това в БДС без две шпации е умопомрачително, би ли дал линк, за да го разнасям насам-натам ;). В дадения пример, според правилата на българския език, това трябва да се възприеме като цяло заглавие, все едно двуеточието е в заглавието. Ако е с две шпации, поне този абсурд отпада. С две е според правилата на някаква секция в Международна федерация на библиотечните асоциации, тъй че за НБКМ има някаква логика, но нито ние, нито ИБЕ сме библиотечна институция. Това с двуеточието след града, пак с една шпация, е същата работа, срещала съм и запетаи между две шпации. Аз лично съм на мнение, както личи, че трябва да следваме ИБЕ, макар че в много случаи не съм съгласна с техните постановки, но волю-неволю ги спазвам. --Randona.bg (беседа) 12:56, 8 декември 2023 (UTC)[отговор]

Благодаря. Голяма бъркотия е. Стандартът не е със свободен достъп, така че линк няма, но тук може да се намерят интерпретациите на отделни образователни институции: phls.uni-sofia.bg, nbu.bg, www.ue-varna.bg. Carbonaro. (беседа) 17:20, 8 декември 2023 (UTC)[отговор]

Да, този тип ги знам, но те не са нормативен документ. Но според мен това да ни е проблемът. Догодина трябва да качат Речника онлайн, бяха казали с някакви уточнения, ще видим за какво. --Randona.bg (беседа) 17:39, 8 декември 2023 (UTC)[отговор]

Здравей. Днес Потребител:Rebelheartous е преместил Серия А като Серия „А“, Серия Б като Серия „Б“, А Лига като „А“ лига. За първите две действието ми се струва излишно. Мисля, че според правилата не се поставят кавички в случаи като тези, но не съм много сигурен, така че бих искал да чуя и твоето мнение. За А лига пък случаят е друг. Знаем, че когато първата съставна част на сложно съществително име е название на буква или самата буква, то се пише полуслято, та въпросът ми е А-лига ли трябва да бъде. Благодаря. Carbonaro. (беседа) 14:42, 11 декември 2023 (UTC)[отговор]

Здрасти, честно казано, за първия случай – Серия А или Серия „А“ – не знам. Ти се ровиш повече в речника от мен, аз като не съм сигурна, вместо да се ровя – питам ;). За втория си прав, според правилото би трябвало да е А-лига, не виждам причина да бъде изключение. Поздрави, --Randona.bg (беседа) 18:10, 11 декември 2023 (UTC)[отговор]

Благодаря. Carbonaro. (беседа) 18:30, 11 декември 2023 (UTC)[отговор]