Пршемисловци – Уикипедия

Пршемисловци
Бохемия и Моравия
Информация
Страна	Бохемия и Моравия Полша, Унгария, Австрия, Силезия
Парентална династия	няма
Титли	княз, херцог, крал
Основател	Борживой
Последен владетел	Вацлав III
Настоящ потомък	няма
Основана	870
Разпадане	1521 г.
Националност	Чехи
Кадетски линии	няма
Пршемисловци в Общомедия

Пршемисловци (на чешки: Přemyslovci) – средновековна чешка владетелска династия, чиито представители управляват Чехия от IX в. до 1306 г., а през отделни периоди и Полша, Унгария, Австрия и Силезия.

Според Чешка хроника на Козма Пражки името на династията произлиза от името на Пршемисъл Орач – съпруг на легендарната чешка княгиня Либуше и първи законодател на чехите. Според историята на Козма Либуше приела властта от баща си Крок. Една от основните функции на княза по това време е да раздава правосъдие, което се извършвало на специално място под един стар дъб. Един от мъжете на племето обаче се разбунтувал срещу женското правосъдие и Либуше била принудена да изпрати хора, които да ѝ намерят жених. Това бил Пршемисъл Орач, когото пратениците намерили на нивата и го взели, за да го направят свой княз. Той измислил първите чешки закони и наредби.

Първият исторически засвидетелстван представител на династията обаче е княз Борживой I, покръстен през 874 г. от св. Методий. До XI в. Пршемисловците се титулували с княжеско достойнство. През 1085 г. княз Вратислав I, a през 1198 г. и княз Владислав II, били удостоени с титлата Крал на Чехия лично от Свещения Римски император. Въпреки това титлата все още не се предава по наследство.

През 1198 г. княз Отокар I получава кралската титла в знак на благодарност от император Фридрих II, който през 1212 признал титла Крал на Бохемия за наследство на потомците на Отокар II. През 1300 чешкият крал Вацлав II е коронован и за крал на Полша. Царуването на Пршемисловците в Полша обаче е кратко – то продължава до 1306 г., когато смъртта на Вацлав III отбелязва края на династията в Бохемия, където се възцаряват Люксембургите, и в Полша, където на власт се връщат Пястите.

Легендарни владетели[редактиране | редактиране на кода]

• Пршемисъл Орач
• Незамисъл
• Мната
• Войен
• Внислав
• Кршесомиъл
• Неклан
• Хостивит

Чешки князе[редактиране | редактиране на кода]

Херцог на Бохемия
Пршемисловци
Картинка	Име	Дати	Забележки
	Борживой I	c.870 – 888/9	Първият християнски владетел на Чехия (Бохемия), за когото има сигурни исторически сведения. Основател на династията на Пршемисловците.
	Спитигнев I	894 – 915	Син на Борживой I.
	Вратислав I	915 – 921	Брат на Спитигнев I.
	Вацлав I Свети (Венцеслав)	921 – 935	Син на Вратислав I; известен като Св. Венцеслав Добрия, покровител на чешките земи.
	Болеслав I Страшни	935 – 972	Брат на Вацлав I.
	Болеслав II Благочестиви	972 – 999	Син на Болеслав I.
	Болеслав III Червенокосия	999 – 1002	Син на Болеслав II и Адива Английска.
	Владивой (Бохемия)	1002 – 1003	Of the династия Пясти (?). Първи братовчед на Болеслав III.
	Болеслав III	1003	Втори път
	Болеслав Храбри	1003 – 1004	Of the династия Пясти; внук на Болеслав I. Херцог, по-късно крал на Полша (като Болеслав I Храбри). Като бохемски владетел – Болеслав IV.
	Яромир	1004 – 1012	Брат на Болеслав III.
	Олдржих	1012 – 1033	Брат на Яромир. Известен и като Одалрих, Удалрих, Улрих.
	Яромир	1033 – 1034	Втори път
	Oлдржих	1034	Втори път
	Бржетислав I	1034 – 1055	Син на Олдржих.
	Спитигнев II	1055 – 1061	Син на Бржетислав I.
	Вратислав II	1061 – 1092	Брат на Спитигнев II. Крал 1085 – 1092 като Вратислав I.
	Конрад I Бърненски (Конрад от Бърно)	1092	Брат на Вратислав II.
	Бржетислав II	1092 – 1100	племенник на Конрад I, син на Вратислав II.
	Борживой II	1101 – 1107	Брат на Бржетислав II.
	Святополк Оломоуцки (Святополк от Оломоуц)	1107 – 1109	Първи братовчед на Борживой II.
	Владислав I (Владислав)	1109 – 1117	Брат на Борживой II.
	Борживой II	1117 – 1120	Втори път
	Владислав I	1120 – 1125	Втори път
	Собеслав I (Собеслав)	1125 – 1140	Брат на Владислав I.
	Владислав II.	1140 – 1172	племенник на Собеслав I, син на херцог Владислав I. Крал 1158 – 1172 като Владислав I.
	Бедржих (Фредерик)	1172 – 1173	Син на Владислав II.
	Собеслав II.	1173 – 1178	Първи братовчед на бащата на Берджих и син на Собеслав I.
	Бедржих	1178 – 1189	Втори път
	Конрад II Ото (Конрад-Oto)	1189 – 1191	Потомък на Конрад I (Оломоуцки клон).
	Вацлав II.	1191 – 1192	Брат на Собеслав II.
	Пршемисъл I Отакар (Отокар I)	1192 – 1193	Сина на Владислав II.
	Индржих Бржетислав	1193 – 1197	Първи братовчед на Пршемисъл I. Отакар.
	Владислав (III) Анри	1197	Брат на Пршемисъл I. Отакар.
	Пршемисъл I Oтакар	1197 – 1198	Втори път. Става крал през 1198 г., и наследниците му запазват титлата.

Чешки крале[редактиране | редактиране на кода]

Kрал на Бохемия
Пршемисловци
Картинка	Име	Дати	Забележки
	Пршемисъл I Отакар	1198 – 1230	Кралската му титла е призната от Филип Швабски, потвърдена със Златната була от Сицилия от 1212 г.
	Вацлав I (Венцеслав I Пршемисъл)	1230 – 1253	Син на Пршемисъл I. Отакар.
	Пршемисъл II Отакар (Отокар II)	1253 – 1278	Син на Вацлав I. Също херцог на Австрия, Херцог на Щирия, Херцог на Каринтия и херцог на Карниола.
	Вацлав II	1278 – 1305	Син на Пршемисъл II Отакар. Също Херцог на Краков (от 1291) и крал на Полша (1300 – 1305).
	Вацлав III	1305 – 1306	Син на Вацлав II. Некоронован (като Бохемски крал). Също крал на Унгария (като (V.) Ласло) и крал на Полша.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• ((cs)) Full premyslid family tree|Генеалогия на Пшемисловците Архив на оригинала от 2013-10-16 в Wayback Machine.