Пчиня – Уикипедия

Тази статия е за реката в Сърбия и Северна Македония. За селото в Северна Македония вижте Пчиня (село).

Пчиня
Пчиня близо до Горно Коняри
Пчиня близо до Горно Коняри
Общи сведения
Местоположение Сърбия
Северна Македония
Дължина128 km
Водосб. басейн3140 km²
Начало
МястоДукат планина
Устие
МястоВардар
Координати41°49′08.4″ с. ш. 21°40′19.92″ и. д. / 41.819° с. ш. 21.6722° и. д.
Пчиня в Общомедия

Пчиня (на сръбски: Пчиња; на македонска литературна норма: Пчиња Пчиња) е река в Южна Сърбия и северната част на Северна Македония. Дългата 128 километра река е ляв приток на река Вардар.

Географско положение

[редактиране | редактиране на кода]
Пчиня на картата на водосборния басейн на река Вардар

Пчиня води началото си от няколко потока в западното подножие на Дукат планина, които се сливат край село Радовница и продължават като едно цяло на запад под името Трипушница. По поречието си Трипушница формира район, обособен в отделна община, наречена Търговище, по името на общинския център село Търговище. Край самото село Търговище Трипушница се слива с левия си приток Лесничка река, от където двете реки продължават на юг под името Пчиня. Районът на Пчиня в Южна Сърбия е един от най-бързо обезлюдяващите се и слабо развити икономически райони на Сърбия. Пчиня продължава на запад протичайки от север на Широка планина и приемайки край село Шаинце водите на северния си приток Кочурица. Руен планина спира пътя на Пчиня на запад и обръща посоката ѝ на юг в тясна долина между Руен планина и планината Козяк. В долината на реката се намира един от най-значимите в българската история манастири – Пчинският манастир. Общата дължина на Пчиня на територията на Сърбия е 45 километра.

Пчиня в Средно Коняри

На територията на Северна Македония Пчиня е дълга 83 км, като бавно променя посоката си на югозапад. Преминава край селата Карловце, Драгоманце, Стърновец, Войник, Клечевце, Пчиня, Студена бара, Горно Коняре, Долно Коняре и Катланово със съседния балнеоложки курорт Катлановска баня. Районът по горното течение на Пчиня при навлизането ѝ в Северна Македония е известен като Средорек, той се отделя чрез Бадерската клисура от района Которци. Към края си Пчиня протича по западната част на ниската Градищанска планина и се влива във Вардар в Таорската клисура почти на равно разстояние от градовете Скопие и Велес.

  • Средномесечният отток при вливането и във Вардар е 14 м³/с, което я прави неплавателна.

На Пчиня е наречена улица в кварталите „Разсадник-Коньовица“ и „Красна поляна 3“ в София (Карта).

  1. Mala Prosvetina Enciklopedija, Трето издание (1985); Prosveta; ISBN 86-07-00001-2
  2. Jovan Đ. Marković (1990): Enciklopedijski geografski leksikon Jugoslavije; Svjetlost-Sarajevo; ISBN 86-01-02651-6