Първи артилерийски полк (1889 – 1945) – Уикипедия

Първи артилерийски полк
Информация
Активна	1889 – 1945
Държава	България
Тип	Артилерийски полк
Гарнизон/щаб	Самоков и Разград (1889 – 1920) Севлиево (1920 – 1945)
Бойни командири	Полк. Пантелей Парасков (БВ) Подполк. Зафир Чобанов (ПСВ)

Първи артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран в началото на 1889 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Историята на полка започва в началото на 1889 година, когато по идея на началника на артилерията майор Тантилов от четири дружини и един планински взвод от 4^-ти артилерийски полк съгласно указ №10 в София е формиран Първи артилерийски полк.^[1][2][3] На 16 октомври 1891 г. умира командирът на полка майор Козаров.^[4]

Служащи в полка са ангажирани в управлението на обществения ред в Севлиево по време на изборите за IX обикновено народно събрание през 1896 г.^[5]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Полкът е мобилизиран на 17 септември 1912 година за участие в Балканската война (1912 – 1913). Влиза в състава на Пета пехотна дунавска дивизия от Трета армия и е под командването на полковник Пантелей Парасков.^[6] Полкът формира и военновременния 1^-ви нескорострелен артилерийски полк. След края на Междусъюзническата война (1913) на 21 август 1913 е демобилизиран в Разград.^[1]

Първи нескорострелен артилерийски полк[редактиране | редактиране на кода]

Първи нескорострелен артилерийски полк е формиран в Разград на 17 септември 1912 година в състав от две артилерийски отделения и една паркова батарея. Влиза в състава на 5^-а пехотна дунавска дивизия и се командва от подполковник Константин Арабов.^[6] Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 21 август 1913 година в Разград.^[7]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Мобилизиран е отново през септември 1915 година и взема участие в Първата световна война (1915 – 1918). Заедно с формирания от него 11^-и артилерийски полк влиза в състава на 5^-а артилерийска бригада (Пета пехотна дунавска дивизия от Втора армия) и се командва от подполковник Зафир Чобанов. За командир на бригадата е назначен полковник Владимир Вазов.^[8] Полкът формира и 5^-о полско нескорострелно артилерийско отделение.^[1] След края на войната на 14 октомври 1918 година се демобилизира.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[9]

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

През 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 1^-во артилерийско отделение и изпратен на гарнизон в Севлиево. През 1927 година отново е реорганизиран в 1^-ви артилерийски полк, а през 1935 година става дивизионен полк от 9^-а пехотна плевенска дивизия под наименованието Девети дивизионен артилерийски полк.

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът участва в акции срещу партизаните в Троянско, Ловешко, Севлиевско, както и в Балванската битка (28-29 март 1944). Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната под командването на подполковник Цеко Дамянов, като само 4^-то товарно артилерийско отделение е придадено на 36^-и пехотен козлодуйски полк. В тази фаза подкрепя действията на 34^-ти пехотен троянски полк в Нишката (8 октомври - 14 октомври 1944) и Косовската операция (21 октомври – 21 ноември 1944). През тази фаза на войната полкът дава 31 убити.^[10]

За участие във втората фаза формира 4^-та армейска артилерийска попълваща батарея.^[1]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Първи артилерийски полк (1889 – 1912)
• Първи скорострелен артилерийски полк (1912 – 1913)
• Първи артилерийски полк (1913 – 1915)
• Първи скорострелен артилерийски полк (1915 – 1919)
• Първи артилерийски полк (1919 – 1920)
• Първо артилерийско отделение (1920 – 1927)
• Първи артилерийски полк (1927 – 1935)
• Девети дивизионен артилерийски полк (1935 – 1945)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

Други командири: Димитър Начев, Илия Димитриев

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
• Христов, Х., Пейчев, А. и др. – „История на българската артилерия“, София, 1977, Военно издателство
• Атанасов, Д., – „Първостроители на българската артилерия“, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги победоносец“
• Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
• Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том III“, София, 1938, Държавна печатница
• Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

п б р Полкове на Българската армия Пехотни 1 софийски • 2 струмски • 2 искърски • 3 бдински • 4 плевенски • 5 дунавски • 6 търновски • 7 преславски • 8 приморски • 9 пловдивски • 10 родопски • 11 сливенски • 12 балкански • 13 рилски • 14 македонски • 15 ломски • 16 ловчански • 17 доростолски • 18 етърски • 19 шуменски • 20 добруджански • 21 средногорски • 22 тракийски • 23 шипченски • 24 черноморски • 25 драгомански • 26 пернишки • 27 чепински • 28 стремски • 29 ямболски • 30 шейновски • 31 варненски • 32 загорски • 33 свищовски • 34 троянски • 35 врачански • 36 козлодуйски • 37 пирински • 38 пехотен • 39 солунски • 40 беломорски • 41 пехотен • 42 пехотен • 43 пехотен • 44 тунджански • 45 чегански • 46 добрички • 47 ардински • 48 дойрански • 49 калимански • 50 нишавски • 51 вардарски • 52 моравски • 53 осоговски • 54 битолски • 55 охридски • 56 велешки • 57 драмски • 58 гюмюрджински • 59 пирински • 60 пехотен • 61 пехотен • 62 пехотен • 63 пехотен • 64 пехотен • 65 пехотен • 66 пехотен • 67 пехотен • 68 пехотен • 69 пехотен • 70 пехотен • 71 пехотен • 72 пехотен • 73 пехотен • 75 пехотен • 76 пехотен • 80 пехотен • 81 пехотен • 82 пехотен • 83 пехотен • 84 пехотен • 85 пехотен • 86 пехотен • 87 пехотен • 88 пехотен • 103 пехотен • 123 пехотен Конни Лейбгвардейски • 1 конен • 2 конен • 3 конен • 4 конен • 5 конен • 6 конен • 7 конен • 8 конен • 9 конен • 10 конен • 11 конен • Сборен Артилерийски 1 артилерийски • 1 артилерийски • 2 артилерийски • 3 артилерийски • 4 артилерийски • 5 артилерийски • 6 артилерийски • 7 артилерийски • 8 артилерийски • 9 артилерийски • 10 артилерийски • 11 артилерийски • 12 артилерийски • 13 артилерийски • 14 артилерийски • 15 артилерийски • 16 артилерийски • 17 артилерийски • 18 артилерийски • 19 артилерийски • 20 артилерийски • 21 артилерийски • 22 артилерийски • 23 артилерийски • 24 артилерийски • 25 артилерийски • 26 артилерийски • 27 артилерийски 1 дивизионен • 10 дивизионен • Планински • 1 планински • 2 планински • 3 планински • 1 армейски • 2 армейски • 3 армейски • 4 армейски • 4 тежък • 5 тежък • 11 не с. с. артилерийски • 1 гаубичен • 2 гаубичен • 3 гаубичен Инженерни 1 инженерен • 2 инженерен • 3 инженерен • 4 инженерен Моторизирани Общовойскови камионен полк • Моторизиран полк при Бронираната бригада • Четиридесети стрелкови полк

• Портал „Военна история на България“