Раждавица – Уикипедия

Раждавица
Раждавица Координати: 42°23′13.35″ с. ш. 22°42′29.99″ и. д. / 42.387042° с. ш. 22.708333° и. д. 42.387042, 22.708333 Раждавица
Общи данни
Население	231 души[1] (15 март 2024 г.) 14,9 души/km²
Землище	15,562 km²
Надм. височина	503 m
Пощ. код	2550
Тел. код	07937
МПС код	КН
ЕКАТТЕ	63536
Администрация
Държава	България
Област	Кюстендил
Община    – кмет	Кюстендил Огнян Атанасов (Партия на зелените; 2023)
Раждавица в Общомедия

Раждавица (до 1989 г. – Ръждавица) е село в Западна България. То се намира в община Кюстендил, Кюстендилска област.^[2]

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Раждавица се намира на 14 километра северно от гр.Кюстендил, в Кюстендилската котловина, на жп линията София – Кюстендил, в долината на река Струма, в западното подножие на Конявската планина.

Селото е съставено от махалите: Стаменова, Предарица, Рого, Азна, Край село, Мачканева, Шопова, Спротива, Пръдла.

Климат – умерен, преходно континентален, със средиземноморско влияние по течението на Струма.

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: Община Ръждавица (1949 – 1958), Община Драговищица (1958 – 1959), Община Ръждавица (1959 – 1978), Община Драговищица (1978 – 1987) и Община Кюстендил (от 1987 г.). ^[3]

Име на селото[редактиране | редактиране на кода]

До 1989 г. официалното име на селото е Ръждавица. Произхода на името идва от прилагателното „ръждав“ (поради цвета на почвата и скалите в селото" и наставката „ица“.

Според легенда, преди много години в една от пещерите в околностите на селото разбойници скрили съкровище. След време то било намерено от човек, който прибрал златото, а на негово място оставил ръждясали метални отпадъци. Когато разбойниците се върнали и видели ръждясалото си имане, изумено възклакнали: „Какво място, тук дори златото хваща ръжда“. Според друга легенда името на селото идва от голямата раждаемост и плодородие на земята.

През 1989 г. с Указ № 2153 на Държавния съвет село Ръждавица (от съществителното „ръжда“) е преименувано на Раждавица (от глагола „ражда“, в смисъл „плодородно място“).

Население[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Няма запазени писмени данни за времето на възникване на селото. Останките от късноантично и късносредновековно селище, късноантична и средновековна крепост, както и запазените две късносредновековни църкви в землището на селото свидетелстват, че района е населяван от дълбока древност от траки и римляни, а впоследствие и от славяни и българи.

С името Ръждавица селото е споменато във фалшифицираната грамота-хрисовул от XIV-XV век. на сръбския крал Стефан Дечански (1321 – 1331) за дарените селища на манастира „Свети Никола Мрачки“ при село Пещера, Радомирско.

Ръждавица е старо средновековно селище. В близост до селото се намират средновековната църква „Света Богородица“, както и развалините на средновековната крепост „Трите кули“.

В турски данъчни регистри от XVI век селото е записано като Раждевица (1570), Ираджавиче, Иръждавиче и Раждавиче (1576).

През 1600 г. е построена и изписана църквата „Успение Богородично“ в центъра на селото, която е съборена през 1934 г., тъй като била твърде малка за нарасналия брой жители на селото, и на нейно място е изградена нова по-голяма енорийска църква, която носи същото име. Над южната врата на старата църква е имало външен надпис с отбелязано името на ктитора – Ювица и датата 1600 г.

С името Ръждавица селото е споменато в две приписки от 1842 г. върху т.нар. „Раждавички сборник“ – старобългарски ръкописен паметник от XII век.

В селото е открито училище през 1848 г. През 1866 г. в Ръждавица са регистрирани 68 домакинства с 564 жители.

Освобождението заварило Ръждавица като раетско село със 122 къщи от които 107 – български, 3 турски и 3 цигански. Освен тях в селото имало още 9 турски къщи на земеделци турци, които живеели през зимата и пролетта в Кюстендил.

В края на XIX век селото има 10607 декара землище, от които 5063 дка ниви, 3513 дка гори, 538 дка естествени ливади, 935 дка овощни и зеленчукови градини, 585 дка лозя и др. и се отглеждат 494 овце, 402 кози, 334 говеда и 121 коня. Основен поминък на селяните са земеделието (зърнени храни, овощарство, лозарство, тютюнопроизводство) и животновъдството. Развити са домашните занаяти, има 2 магазина, 3 за зърнени храни, 5 воденици, 1 мелница.

През 1914 г. се създават читалище „Светлина“ и Земеделско скотовъдно заемно дружество „Труд“. През 1934 г.е е построена новата енорийска църква „Успение Богородично“. През 1936 г. се учредява физкултурно дружество „Черешарска слава“.

Открити са лекарски участък (след 1935) и пощенска станция (1940). Селото е водоснабдено и електрифицирано (1943).

През 1950 г. е учредено ТКЗС „29 октомври“, което през 1959 г. става център на Обединено ТКЗС „Път към комунизма“, в което влизат и съставните села: Полска Скакавица, Шишковци, Шипочано, Гърбино. През 1979 г. ОТКЗС е включено в състава на АПК „Драговищица“ – с. Драговищица.

Изградени са 3 помпени и 1 водомерна станции на река Струма. Селото е благоустроено. Улиците са асфалтирани (1966 – 1979). През 1973 г. е създадено Туристическо дружество „Риша“. Построени са административна сграда (1971), детска градина за 50 деца (1974), фурна за хляб (1982). Разкрит е Домашен социален патронаж (1983). Изградени са складови бази на „Булгарплбод“ – София и ОП „Булгарплод“ – Кюстендил. Построено е общежитие за бригадири, строят се нови модерни обществени и частни сгради. Селото има автобусна и жп връзка с гр. Кюстендил.

В началото на XXI век в резултат на промените в страната след 1989 г. и засилената миграция населението намалява. Перспективите за развитие на селото са свързани с овощарството, преработващата промишленост и развитието на риболовен, спортен и църковен туризъм.

Исторически, културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

• Средновековна крепост „Трите кули“. Намира се на 2,5 км северозападно от селото, вляво от шосето за с. Гърбино, на левия бряг на река Струма, над 8-ия тунел на жп линията. Запазени са части от крепостен зид и четириъгълни кули на височина до 2 м. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан и сантрачна система. Защитена площ – около 1,5 декара.
• Късносредновековна църква „Света Богородица“. Намира се на около 3 километра северозападно от село Раждавица, на десния бряг на река Струма, в местността „Селище“. Еднокорабна и едноапсидна църква, с размери 6,50 Х 4,00 м. Допълнително е изграден притвор с дължина 2,60 Х 4 м, от който сега са запазени само основите. Цялата вътрешност е била изписана, като са запазени отделни фрагменти от стенописите. Стените на църквата са били запазена на височина от 0,50 до 3,20 м, като през 70-те години на църквата е изцяло реставрирана – изграден е наново каменният свод на наоса и е покрита с каменни плочи. Датирана е в широките граници XII-XVI в.
• Църква „Свети Атанасий“, наричана от местното население още „Свети Атанас Летни“. Намира се а около 0,5 км северно от село Раждавица, на левия бряг на река Струма, в местността „Чардако“. Еднокорабна и едноапсидна църква, изградена от ломени камъни и тухли, споени с бял хоросан. Сводът е бил полуцилиндричен, сега е разрушен. Цялата вътрешност е била изписана, като от стенописите няма запазено нищо с изключение на няколко фрагменти от букви под гредите на входа на сградата. Построена е през XVI-XVIII в.

• Църква „Успение Богородично“. Намира се в центъра на село Раждавица. Построена е през 1935 г. на мястото на едноименна късносредновековна църква, изписана през 1600 г.
• Оброк „Свети Георги“. Намира се на около 1 км южно от селото, на левия бряг на река Струма, в местността Цръквето, при останките на малка църква.
• Камък, изрисуван от Владимир Димитров-Майстора.
• Каньонът на река Шегава с множество интересни скални фигури.
• Вековна черница на повече от 500 години – в местността „Азна“.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

• Кметство с. Раждавица.
• Начално училище „Св. св. Кирил и Методий“.
• Читалище „Светлина“ – действащо читалище, регистрирано под номер 1027 в Министерство на културата на Република България. Дейности: Клуб Изкуство и музика; библиотека с 6160 тома.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Село Раждавица принадлежи в църковно-административно отношение към Софийската епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

• Георги Павлов Шопов – основал със съмишленици в родната си къща партийната организация на БКП в селото. Зверски съсечен с брадва от свой съселянин заради политическите си убеждения.
• Стоян Антов Балджията (ок.1830 – ок.1895) – възрожденец, търговец и книгоразпространител. Търгува с печени сливи, восък, орехи, плодове, мед, сол, маслини, гайтани и др. Доставя тайно в Кюстендил революционни вестници, издавани в Румъния. Участва в Първото българско изложение в Пловдив (1892) и получава диплом и бронзов медал.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

• Иванов, Йордан – Северна Македония, София, 1906 г., с.317, 394 и 405;
• Грабар, Андрей – Няколко средновековни паметници в Западна България, Годишник на Народния археологически музей – София, III, 1921 г., с.286 – 296;
• А.Протич – Денационализиране и възраждане на нашето изкуство от 1393 – 1879 г. Сборник България 1000 години, София, 1930 г., с.398;
• Иванова-Мавродинова, Вера – Неиздадени църкви в Югозападна България. Годишник на Народния археологически музей – София, V, 1926 – 1931 г., с.261 – 264;
• Бешевлиев, В., Епиграфски приноси, С, 1952, с.7;
• Геров, Б., Проучвания върху западнотракийските земи през римско време, – ГСУФФ, 1959, LIV, 60, с.299 и 357;
• Захариев, Йордан. Кюстендилската котловина, София, 1963 г., изд. БАН., с.197 – 203.
• Кр. Миятев – Архитектура в Средновековна България, София, 1965 г., с.217 и сл.
• Захариев, Йордан – Кюстендилската котловина, София, 1963 г., с.202;
• Димитрова, Дора. – Разкопки в м. Калето при с. Ръждавица, Кюстендилски окръг. – В: Археологически открития и разкопки през 1975 г., Смолян, 1976 г., с.78;
• Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. – Археологически паметници от Кюстендилски окръг, София, 1978 г., с.26;
• Димитрова, Дора. – Средновековната крепост край с. Ръждавица. – В: Музеи и паметници на културата, 1981 г., 1, с.20 – 25;
• Чолева-Димитрова, Анна М. (2002). Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник. София, 2002, изд. Пенсофт, с.163.
• Тонев, Андрей, „Колективна находка от Западноевропейски монети от разкопките на обект „Калето“ при с. Ръждавица“, в Известия на Исторически музей, Кюстендил, т.I, 1989 г.

Сайт на селото[редактиране | редактиране на кода]

РАЖДАВИЦА

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]