Репортери без граници – Уикипедия

Репортери без граници
Reporters sans frontières
Информация
ТипИзследователски институт, Тинк-танк
Основана1985 г.
СедалищеПариж, Франция
ЧленовеОколо 120
Сайтrsf.org
Репортери без граници в Общомедия

Репортери без граници (РБГ; на френски: Reporters sans frontières, RSF)[1] е международна неправителствена организация, основана във Франция, която защитава свободата на медиите.

Създадена е през 1985 г. от Робер Менар, Рони Брауман и журналиста Жан-Клод Гилбо.[2] Жан-Франсоа Жулиар е генералният ѝ секретар от 2008 г. насам.[3]

Свобода на пресата[редактиране | редактиране на кода]

РБГ е основана в Монпелие, Франция, през 1985 г. В началото, сдружението цели насърчаване на алтернативната журналистика, но преди този проект да се провали, тримата му основатели биват разделени от несъгласие.[2] Накрая остава само Робер Менар и той става неин Генерален секретар. Менар измества целта на тази НПО към свободата на пресата.[2]

Репортери без граници посочва като източник на своите идеи Член 19 на Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., според който всеки има „право на свобода на убеждение и на изразяването му“ и също право да „търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници“. Това е препотвърдено и в няколко харти и декларации по света. В Европа това право е записано в Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 1950 г.

Репортери без граници е съосновател на Международната мрежа за свободно изразяване и обмен на информация – виртуална мрежа от неправителствени организации, която съблюдава за нарушаване свободата на изразяване по целия свят и защитава журналисти, писатели и всички онези, които са преследвани за упражняване на правото си на свободно изразяване.

През 2005 г. Репортери без граници печели наградата „Сахаров“ на Европейския парламент за свобода на мисълта заедно с нигерийския адвокат за човешки права Хаува Ибрахим и кубинското опозиционно движение Дами в бяло.[4]

През годините РБГ публикува няколко книги, за да насочи общественото внимание върху опасностите за свободата на пресата по целия свят. Скорошна публикация е „Наръчник за блогъри и кибер-дисиденти“[5], която излиза през септември 2005 г. Наръчникът предоставя технически съвети за това как да се публикува анонимно в блогове и да се избягва цензура. Съставен е със съдействието на известни блогъри журналисти – Дан Гилмор, Джей Розен и Итън Цукерман.

Репортери без граници публикува списък с „Хищници на свободата на пресата“[6]

Финансиране[редактиране | редактиране на кода]

Според годишните отчети целият бюджет на организацията е € 4 000 000, предимно финансиран от продажбата на фотоалбуми, авторите на които освобождават от авторски права и които се разпространяват свободно от „Nouvelles Messageries de la presse parisienne“, NMPP (основната дистрибуторска мрежа на Франция)[7], както и от артикули като тениски и др.[7]

Повече от 20% от финансирането ѝ идва от частни групи като Санофи-Авентис (€ 400 000, 10% от бюджета[7]), Франсоа Пино, Фондация за Франция, Института „Отворено общество“ на Джордж Сорос, Sigrid Rausing Trust, Бенетон или Центъра за свободна Куба (който дарява € 64 000 през 2002 г.).[7][8] Освен това агенцията Saatchi & Saatchi реализира безплатно различни комуникационни кампании на РБГ (например относно цензурата в Алжир[9]).

Част от средствата ѝ (12% през 2007 г.) идват от правителствени организации.[10] Според президента на РБГ Робер Менар даренията от френското правителство възлизат на 4,8%, като общо размерът на правителствената помощ формира 11% от бюджета на РБГ (включващи парите от френското правителство, ОССЕ, ЮНЕСКО и Международна организация на франкофонията).[11] Даниел Жуска, вицепрезидент на френския клон на РБГ (също и вицепрезидент на НПО Les Amis du Monde diplomatique), казва, че финансирането от Националния фонд за демокрация, което достига € 35 000[7], не компрометира безпристрастността на РБГ.[11] Китайският сайт на РБГ разчита на подкрепата на Тайванска фондация за демокрация[12], квази-правителствена организация, спонсорирана от Министерството на външните работи на Република Китай (Тайван).[13]

Книгите на Репортери Без Граници се продават от френските развлекателни вериги и супермаркети Fnac, „Карфур“, Casino, Monoprix and Cora, уебсайтовете alapage.com, fnac.com и amazon.fr, също и от A2Presse и над 300 книжарници в цяла Франция.[14]

Журналистът Селим Ламрани изчислява, че РБГ трябва да е продавала 170 200 книги през 2004 г. и 188 400 книги през 2005 г., за да събере повече от $ 2 000 000 според изявлението на организацията за доходите ѝ.[15] В действителност продажби на книгите на RSF са составили $230 000 през 2007.[16]

Кампании[редактиране | редактиране на кода]

Филипини[редактиране | редактиране на кода]

На 23 август 2007 г. РБГ укорява продължаващите заплахи и насилие над филипински радио коментатори, които информират за организирана престъпност и корупция, след смъртната заплаха към управителя на RGMA станция в Палаван Лили Уи.[17] На 27 декември 2007 г. РБГ апелира към администрацията на Глория Макапагал-Оройо за незабавния арест на убийците на радио-журналиста Фердинанд Линтуан, петия убит журналист за 2007 г. във Филипините. Като първи президент на Асоциацията в Давао за спортна журналистика, той е убит в Давао на 24 декември.[18]

Международен ден за онлайн свободно изразяване[редактиране | редактиране на кода]

Репортери Без Граници провежда първия международен ден на свободното изразяване на 12 март 2008 г.[19] ЮНЕСКО, под чиито патронаж се провежда събитието в начало, оттегля своя патронаж, като посочва за причина публикуване от РБГ на материал, касаещ няколко страни-членки на ЮНЕСКО, за който ЮНЕСКО не са били информирали и не могат да потвърдят, и това, че логото на ЮНЕСКО е било поставено по начин, показващ, че организацията подкрепя представената информация."[20][21]

Награда за кибер-дисидент[редактиране | редактиране на кода]

От няколко години Репортери Без Граници раздава наградата за кибер-дисидент. Сред спечелилите я са Гилермо Фариняс (Куба), Зохаир Яхияои (Zouhair Yahyaoui, Тунис), Хуанг Ши (Китай) и Масуд Хамид (Сирия).[22]

Световен индекс за свободата на пресата[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Индекс за свобода на пресата
Индексът на свободата на пресата за 2009 година – публикуван на 20 октомври 2009 г.

РБГ събира информация и публикува годишно класиране на страните въз основа на оценката на организацията на данните за тяхната свобода на пресата. Малки страни, като Андора, не присъстват в този доклад. Класацията за 2009 г. е публикувана на 20 октомври същата година.

Докладът се основава на въпросник[23], раздаван на партньорски организации на Репортери Без Граници (14 групи за свобода на изразяването в 5 континента) и на 130-те кореспондента по света, както и на журналисти, изследователи, юристи и активисти за човешки права.[24]

Проучването включва въпроси за директните атаки срещу журналисти и медии и за други индиректни източници на натиск върху свободата на пресата. РБГ напомня, че индексът се отнася само за свободата на пресата и не измерва качеството на журналистиката. Поради същността на изследването, което разчита на индивидуалните възприятия, резултатите често контрастират за една и съща страна от година на година.

Противоречия[редактиране | редактиране на кода]

Робер Менар за етиката на измъчването[редактиране | редактиране на кода]

В интервю за France Culture през 2007 г., докато говори за случая с отвлечения журналист Даниел Пърл, президента на РБГ, Робер Менар, обсъжда етиката на измъчване.[25] Менар казва пред France Culture:

“ Where do we stop? Shall we accept this logic that consists of... since we could do it in some cases, 'you kidnap, we kidnap; you mistreat, we mistreat; you torture, we torture ...?

[25]

”

Робер Менар, генерален секретар на РБГ за последните двайсет години, потвърждава, че е получавал спонсорство от Национален фонд за демокрация(NED), организация, обвинена в използването на пари от американски данъкоплатци, за да подрива демокрацията извън страната.[26]

Западни разузнавателни служби[редактиране | редактиране на кода]

Статия от Джон Шериан в лявоориентираното индийско списание Frontline твърди, че РБГ е известна със силните си връзки със западните разузнавателни служби и че Куба „уличава“ Менар във връзки с ЦРУ.[27] Организацията отрича обвиненията на Куба.[28]

Ото Райх[редактиране | редактиране на кода]

Луси Морильон, представител на РБГ във Вашингтон, потвърждава в интервю от 29 април 2005 г., че организацията има договор със Специалния агент на Държавния департамент на САЩ за Западното полукълбо, Ото Райх, в качеството си на представител за Центъра за Свободна Куба, да информира европейците за репресиите на журналистиката в Куба.[29]

Критици на РБГ, като „CounterPunch“, смятат, че съдействието на Райх с групата е източник на противоречия: когато Райх завежда Службата за публична дипломация на администрацията на Роналд Рейгън през 1980-те, тя взема участие в т.нар. от нейните представители „Бяла пропаганда“ – прикрито разпространение на информация за повлияване на настроението вътре в страната по отношение на подкрепата за военни кампании срещу леви правителства в Латинска Америка.[30][31] Разследване в дейностите на службата, проведено от Директора на Главното контролно управление на САЩ открива, че под ръководството на Райх тя се е занимавала със „забранени, прикрити пропагандни дейности... отвъд обсега на приемливите за агенция дейности по обществено информиране“.[32]

През 2002 г. Райх е назначен в наблюдаващата комисия на Института за сътрудничество в сигурността за Западното полукълбо[33], познат под старото си название School of the Americas и описан през 2004 г. от LA Weekly като „институция, обучаваща в мъчение“.[34] Според Амнести Интернешънъл Институтът в миналото е съставял тренировъчни упътвания, които проповядват измъчване, изнудване, побой и екзекуции.[35]

Реагирайки на назначаването на Ото Райн на този пост, School of the Americas Watch казва, че да се възложи на Райх да съблюдава за спазване на човешките права в институция с лоша слава като института е все едно да лисица да пази курник. Назначаването му на тази позиция разкрива рутинния характер и лицемерната функция на такава комисия... Скритата цел на School of the Americas и Райх е да продължат да контролират икономическите и политически системи на Латинска Америка като обучават и въоръжават военните режими там.[36]

Според някои критици Райх има „сталинистки тип презрение“ към свободата на словото.[37] През 1980-те се твърди, че организира секс скандали срещу журналисти, критично настроени към бунтовническите Контра групи в Никарагуа.[37] Райх се шегува със собственото си отношение към критиката – в шеговито възмущение от 2002 г. казва: „[опонентите ми] твърдят, че не мога да вземам рационални решения заради идеологията си. Е, те вече не го казват, защото наредих всички те да бъдат арестувани тази сутрин“.[38]

Куба[редактиране | редактиране на кода]

РБГ отправя множество критики относно свободата на пресата в Куба, описвайки кубинското правителство като тоталитарно и е ангажирана в директна кампания срещу него.[39] Кампанията на РБГ включва изказвания по радиото и телевизията, обяви на цяла страница в парижки ежеднежници, постери, брошури по летищата и окупиране на Кубинската туристическа служба в Париж през април 2003 г.[40] Парижки съд нарежда РБГ да плати € 6000 на дъщерята и наследница на Алберто Корда за неспазване на съдебна заповед от 9 юли 2003 г., забраняваща на организацията да използва известната, защитена с авторски права, снимка на Корда на Ернесто Че Гевара с барета, направена на погребението на жертвите от експлозията на кораба La Coubre. От РБГ съобщават, че са „успокоени“, че не са получили по-тежка присъда.[39][41] Лицето наложено с това на антибунтовнически агент от службите CRS от май 1968 г. като пощенска картичка, раздавана на летище Орли в Париж на туристи, заминаващи за Куба. Дъщерята на Корда заявява пред Гранма, че Репортери Без Граници трябва да се наричат Репортери Без Принципи.[42] Водени от Робер Менар, РБГ нахлуват в Кубинското туристическо бюро в Париж на 4 април 2003 г. и попречват на работата му за около четири часа.[43][44] На 24 април 2003 г. РБГ организира демострация пред Кубинското посолство в Париж.[43]

Вследствие на това РБГ биват описвани като „ултра-реакционна“ организация от държавния вестник на Централния комитет на Кубинската комунистическа партия, Гранма.[39] Напрежението между кубинските власти и РБГ е голямо, особено след вкарването в затвор на 75 дисиденти (27 журналисти) от кубинското правителство през 2003 г., включително Раул Риверо и Оскар Елиас Бискет.

РБГ отрича кампаниите ѝ за Куба да имат нещо общо с финансиране, получено от организации противници на Кастро. През 2004 г. тя получава сумата от $50 000 от изгнаническата група в Маями, Център за Свободна Куба, която е подписана лично от Специалния агент на Държавния департамент на САЩ за Западното полукълбо, Ото Райх.[30] РБГ получава и големи дарения от други институции, критикуващи правителството на Фидел Кастро, включително Международния републикански институт.[45]

Салим Ламрани, про-Кастро настроен журналист, обвинява Репортери Без Граници в излагане на неиздържани и противоречиви твърдения относно достъпността до интернет в Куба.[46]

Хаити[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. Репортери Без Граници публикува годишен доклад за Хаити, в който се твърди, че съществува „климат на терор“, където не спират атаките и заплахите срещу онези журналисти, които критикуват президента Жан-Бернар Аристид.[47]

CounterPunch съобщава:

“ „След отстраняването на Жан-Бернар Аристид на 29 февруари 2004 г. РБГ игнорира почти всички актове на насили и преследвания срещу журналисти, критикуващи правителството на поставения отвън Латортю вместо да обяви, че свободата на пресата се е увеличила. Докладите на РБГ от 2005 г. и 2006 г. се провалиха да заклеймят екзекуцията на местния журналист и радио репортер Абдиас Жан, чиито свидетели казвач, че е убит от полицията, след като снимал трима младежи, които е убила полицията. Игнорира също арестите на журналистите Кевин Пина (Pacifica Radio) и Жан Ристил и разследва зле няколко атаки над про-Lavalas радиостанции.“[15] ”

Американският репортер за човешки права Кевин Пина, вкаран в затвора по времето на Латортю, казва за РБГ:

“ Стана напълно ясно, че РБГ и Робер Менар не действаха като обективни защитници на свободата на пресата в Хаити, а повече като главни актьори в това, което най-добре може да се опише като кампания за дезинформация срещу правителството на Аристид. Опитите им да свържат Аристид с убийството на Жан Доминик и последвалото им мълчание, когато набеденият за убиец, Сенатор на Лавалас Дани Тусен, се присъедини към лагера на противниците на Аристид и се кандидатира за президент през 2006 г., е само един от многото примери, които разкриват истинската същност и роля на организации като РБГ. Предоставят невярна информация и изопачават доклади, за да създадат международна опозиция на правителства, смятани за неконтролируеми и неприятелски на Вашингтон, докато подготвят почвата за тяхното премахване с оправданието за атаки срещу свободата на пресата.[15] ”

Венецуела[редактиране | редактиране на кода]

Le Monde diplomatique критикува поведението на РБГ спрямо правителството на Уго Чавес във Венецуела, в частност по време на опита за преврат през 2002 г.[45] В правото си на отговор, Робер Менар заявява, че РБГ също така укорява подкрепата на венецуелските медии в опита за преврат.[11] РБГ е критикувана и за подкрепата ѝ на версията на Globovision за невярното отразяване на събития от земетресението през 2009 г., заявявайки, че Globovision бива преследвана от правителството и администрацията.[48]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ "Ireland tops press freedom index", Irish Times, 21 октомври 2009.
  2. ↑ а б в Reporters sans frontières, RFO, 6 ноември 2006 ((fr))
  3. ↑ Robert Ménard „se passera très bien des médias“ // Le Figaro, 26 септември 2008. Посетен на 24 декември 2008. (на френски)
  4. ↑ European Parliament. Ladies, Ibrahim and Reporters joint Sakharov prize winners
  5. ↑ Reporters sans frontières – Handbook for bloggers and cyber-dissidents, архив на оригинала от 1 октомври 2005, https://web.archive.org/web/20051001152614/http://www.rsf.org/rubrique.php3?id_rubrique=542, посетен на 1 октомври 2005 
  6. ↑ Predators of Press Freedom // Reporters Without Borders. Архивиран от оригинала на 2009-05-04. Посетен на 2011-02-16.
  7. ↑ а б в г д Marie-Christine Tabet, Révélations sur le financement de RSF Архив на оригинала от 2008-04-22 в Wayback Machine., Le Figaro, 21 април 2008 ((fr))
  8. ↑ reporters sans frontières: liberté de la presse, contre la censure, information libre, défense des libertés, архив на оригинала от 19 юни 2007, https://web.archive.org/web/20070619020137/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=22503, посетен на 19 юни 2007 
  9. ↑ Atteintes à la liberté de la presse en Algérie, El Watan, 11 юни 2005 ((fr))
  10. ↑ Income and expenditure, архив на оригинала от 1 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080701194207/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=27672, посетен на 1 юли 2008 
  11. ↑ а б в Daniel Junqua, Reporters sans frontières, Le Monde diplomatique, August 2007 ((fr))
  12. ↑ rsf-chinese about page, paragraph 14 Архив на оригинала от 2012-12-28 в archive.today.
  13. ↑ TFD about page, paragraph 3.
  14. ↑ Income and expenditure // Reporters Without Borders, 31 декември 2007. Архивиран от оригинала на 1 юли 2008.
  15. ↑ а б в Barahona, Diana, Sprague, Jeb. Reporters Without Borders and Washington's Coups. CounterPunch, 1 август 2006. Архив на оригинала от 2011-06-04 в Wayback Machine.
  16. ↑ www.rsf.org, архив на оригинала от 1 юли 2008, https://web.archive.org/web/20080701194207/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=27672, посетен на 1 юли 2008 
  17. ↑ GMA NEWS.TV, Int'l groups slam attacks against broadcasters
  18. ↑ Abs-Cbn Interactive, RWB calls for immediate arrest of Lintuan killers[неработеща препратка]
  19. ↑ Reporters Without Borders – Launch of Online Free Expression Day, архив на оригинала от 11 март 2008, https://web.archive.org/web/20080311075716/http://www.rsf.org/article.php3?id_article=26017, посетен на 11 март 2008 
  20. ↑ UNESCO Statement on the withdrawal of patronage of the International day for freedom of expression on the internet
  21. ↑ UNESCO withdraw patronage to Reporters Without Border
  22. ↑ Cyber-freedom prize for 2006 awarded to Guillermo Fariñas of Cuba // Reporters Without Borders. Архивиран от оригинала на 2008-06-20. Посетен на 2011-02-16.
  23. ↑ Reporters Without Borders. 2008 questionnaire
  24. ↑ Reporters Without Borders. How the index was compiled
  25. ↑ а б Jean-Noël Darde, Quand Robert Ménard, de RSF, légitime la torture, Rue 89, 26 август 2007 ((fr))
  26. ↑ The Reporters Without Borders Fraud // 16 май 2005.
  27. ↑ Trouble in Tibet Frontline Volume 25 – Issue 07, March 29 – 11 април 2008.
  28. ↑ Reporters Without Borders, 8 юли 2005, Why we take so much interest in Cuba
  29. ↑ Reporters Without Borders Unmasked Архив на оригинала от 2006-11-30 в Wayback Machine., CounterPunch, 17 май 2005
  30. ↑ а б Barahona, Diana. Reporters Without Borders Unmasked Архив на оригинала от 2006-11-30 в Wayback Machine., CounterPunch, 17 май 2005.
  31. ↑ The Return of Otto Reich, FAIR, 8 юни 2001
  32. ↑ Friends of Terrorism, The Guardian, 8 февруари 2002.
  33. ↑ The Case for closing the School of the Americas, Bill Quigley, Brigham Young University, 2005.
  34. ↑ Teaching Torture, LA Weekly, 22 юли 2004.
  35. ↑ Amnesty International USA's Executive Director Dr. William F. Schulz Архив на оригинала от 2009-06-16 в Wayback Machine. on „Ask Amnesty“, Amnesty International USA.
  36. ↑ School of the Americas Watch, архив на оригинала от 26 март 2009, https://web.archive.org/web/20090326074015/http://soaw.org//print_article.php?id=377, посетен на 16 февруари 2011 
  37. ↑ а б Otto Reich About to Slip into State Department Post Via Recess Appointment Архив на оригинала от 2008-11-27 в Wayback Machine., Council on Hemispheric Affairs, 7 януари 2002.
  38. ↑ Bush Envoy Puts Latin Post, and a Stormy Past, Behind Him, New York Times, 17 юни 2004.
  39. ↑ а б в Reporters Without Borders ordered to pay 6000 euros to Korda's heir over use of Che photo, RSF, 10 март 2004.
  40. ↑ CounterPunch Reporters Without Borders Unmasked Архив на оригинала от 2006-11-30 в Wayback Machine.
  41. ↑ RSF y la foto del „Che“ // BBC, 11 март 2004. (на испански)
  42. ↑ Pedro de La Hoz, Ménard trasquilado – Tribunal francés prohíbe utilización espuria de imagen del Che en campaña mediática anticubana, Granma, 11 юли 2003 ((es))
  43. ↑ а б Quand Castro disparaîtra, France 5 ((fr))
  44. ↑ Reporters sans frontières (2) – mobiliser médias et opinion Архив на оригинала от 2008-08-25 в Wayback Machine., presentation of RWB by its delegate in Alsace, Corinne Cumerlato ((fr))
  45. ↑ а б Maurice Lemoine, Coups d'Etat sans frontières, Le Monde diplomatique, August 2002 ((fr))
  46. ↑ Lamrani, Salim. Reporters Without Borders' Lies about Cuba, Centre for Research on Globalisation, 2 юли 2009.
  47. ↑ Reporters Without Borders Annual Report 2004 – Haiti // Reporters Without Borders, 2004. Посетен на 25 януари 2010.
  48. ↑ Axis of Logic, 27 юни 2009, Reporters Without Borders' Lies about Venezuela

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Право“         Портал „Право“    
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Reporters Without Borders в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Репортери_без_граници&oldid=12186634“.