Рони Петерсон – Уикипедия
Рони Петерсон | |
Роден | 14 февруари 1944 г. Йоребру, Швеция |
---|---|
Починал | 11 септември 1978 г. |
Националност | Швеция |
Кариера | |
Активност | 1970 - 1978 |
Отбори | Марч Тирел Лотус |
Състезания | 123 |
Шампион | - |
Победи | 10 |
Подиуми | 26 |
Точки | 206 |
Първи позиции | 14 |
НБО | 9 |
Първи старт | 1970 ГН Монако |
Първа победа | 1973 ГН Франция |
Последна победа | 1978 ГН Австрия |
Последен старт | 1978 ГН Италия |
Рони Петерсон в Общомедия |
Бенгт Рони Петерсон (на шведски: Bengt Ronnie Peterson, произнася се: rɔni ˈpɛtɛʂon) е шведски автомобилен състезател, пилот от Формула 1. Един от най-обичаните пилоти от Формула 1 през 70-те години на 20. век.
Умира на 11 септември 1978 година, когато е на 34-годишна възраст, от тежки наранявания, причинени от състезателен инцидент на пистата Монца, Италия. Въпреки своята кончина, Рони става (посмъртно) вицешампион на Формула 1 за 1978 година.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 14 февруари 1944 г. е в квартал Алмбю на град Йоребру, Швеция.
Петерсон започва кариерата си в картинг състезания, традиционна дисциплина, където мнозина от пилотите започват кариерата си в моторните спортове. След като спечелва няколко титли по картинг, включително и две шведски титли през 1963 и 1964 г., Рони се премества в по-голямата Формула 3, където печели престижното състезание за Голямата награда на Монако през 1969 година.
По-късно същата година спечелва европейския шампионат на Формула 3, след което получава покана от екипа от Формула 1 – Марч, да се премести във Формула 1, която покана приема веднага.
След като престоява в екипа три години и спечелва пет подиума, всичките през 1971 година (включително и подиум за ГП на Германия 1972), Петерсон се присъединява към екипа на Колин Чапман - Лотус през 1973 година, партнирайки си със защитаващия своята шампионска титла бразилски пилот Емерсон Фитипалди. По време на първите си два сезона с екипа на Лотус шведът спечелва седем победи, постигайки собствен рекорд от спечелени 52 точки в шампионата през 1973 година.
След много слаб сезон през 1975 година, в който шведът не постига нито една победа или подиум, и след само едно състезание за Лотус в ГП на Бразилия 1976, където не завършва след контакт с Марио Андрети, Рони преминава обратно в Марч, за който печели победа в състезанието за Голямата награда на Италия.
След като прекарва 1977 година във британския тим „Тирел“, където записва само едно трето място в Золдер, шведът се премества обратно в Лотус, където е втори пилот след лидера Андрети.
През 1978 година Петерсон печели две победи през сезона, на пистите Килами в ЮАР и Остеррайхринг в Австрия.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Състезанието за Голямата награда на Италия през месец септември 1978 е последното за Рони. Той поврежда непоправимо своя Лотус 79 на тренировката и се налага да се състезва в създадения за по-дребния Андрети болид, който не му е удобен.
В дните след състезанието много пилоти заявяват, че зелената светлина за старт е светнала твърде рано, и колите на задните редове стартират в движение, което води до скупчване на първия шикан. Четиримата най-предни състезатели, Андрети, Жил Вилньов, Жан-Пиер Жабуй и Ники Лауда, са достатъчно далеч, но Петерсон стартира лошо от третия ред на решетката и веднага е подминат от Алън Джоунс, Жак-Анри Лафит и Джон Уотсън. Джоди Шектър и Рикардо Патрезе, стартиращи 10-и и 12-и, минават през линията на завоя, Шектър се връща на пистата доста пред групата, но Патрезе се връща точно пред Джеймс Хънт, който финтира наляво и се сблъсква с Питърсон, Виторио Брамбила, Карлос Ройтеман, Ханс-Йоахим Щук, Патрик Депайе, Дидие Пирони, Дерек Дейли, Клей Регацони и Брет Лънгър.
Лотусът на Рони се блъска силно в мантинелите и се запалва, преди да отскочи обратно в средата на пистата. Той е хванат в капан в горящата развалина, но Хънт, Регацони и Депайе успяват да го освободят с леки изгаряния, докато маршалите на трасето гасят колата. Той е извлечен и положен в средата на пистата в пълно съзнание, но с тежки наранявания на крака. По-късно Хънт казва, че е спрял Питърсън да си гледа краката, за да му спести допълнителни страдания. В този момент по-лошо е положението за Брамбила, който е ударен по главата от летящо колело и е в кома в колата си. Брамбила е сериозно наранен и се състезава във Формула 1 цяла година по-късно. Рони и другите ранени пилоти са откарани в болница в Милано. Състезанието е подновено, след като пистата е почистена. Рентгеновите снимки на Питърсон показват, че има около 27 фрактури на краката и стъпалата. След обсъждане с него е изпратен в интензивно отделение за операция. През нощта състоянието му се влошава и той е диагностициран с мастна емболия. На сутринта е диагностицирана пълна бъбречна недостатъчност. Обявен е за мъртъв в 9:55 сутринта на 11 септември 1978 г.
На неговото погребение присъстват Кен Тирел, Колин Чапман, Джеймс Хънт, Джоди Шектър, Джон Уотсън, Емерсон Фитипалди, Гунар Нилсон и Ники Лауда, които носят ковчега.
Съпругата на Петерсон, Барбро не успява да преодолее смъртта му и се самоубива на 19 декември 1987. Погребана е до Рони в гроба на семейство Петерсон в Йоребру. Тя и Рони имат една дъщеря на име Нина Луиз (кръстена на съпругата на Йохен Ринт), родена през ноември 1975.
Почит[редактиране | редактиране на кода]
По време на Голямата награда на Монако 2014, шведският пилот Маркус Ериксон отдава почит към Петерсон, носейки специален шлем, използван преди това от Рони.
Резултати и класиране[редактиране | редактиране на кода]
(Стартове, означени с удебелен шрифт, указват пол-позишън; състезания означени с италик - НБО)
Година | Тим | Шаси | Двигател | 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | Място | Точки |
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
1970 | Антик Аутомобилс Рейсинг Тим | Марч 701 | Форд Косуърт | ЮАР | ИСП | МОН 7 | БЕЛ NC | ХОЛ 9 | ФРА Ret | ВБР 9 | ГЕР Ret | АВС | ИТА Ret | КАН NC | САЩ 11 | МЕКС | - | 0 | ||||
1971 | Марч | Марч 711 | Косуърт | ЮАР 10 | ИСП Ret | МОН 2 | ХОЛ 4 | ФРА Ret | ВБР 2 | ГЕР 5 | АВС 8 | ИТА 2 | КАН 2 | САЩ 3 | 2 | 33 | ||||||
1972 | Марч | Марч 721 | Косуърт | Арж 6 | ЮАР 5 | ИСП Ret | МОН 11 | БЕЛ 9 | ФРА 5 | ВБР 7 | ГЕР 3 | АБС 12 | ИТА 9 | КАН DSQ | САЩ 4 | 9 | 12 | |||||
1973 | Лотус | Лотус 72 | Косуърт | АРЖ Ret | БРА Ret | ЮАР 11 | ИСП Ret | БЕЛ Ret | МОН 3 | ШВЦ 2 | ФРА 1 | ВБР 2 | ХОЛ 11 | ГЕР Ret | АВС 1 | ИТА 1 | КАН Ret | САЩ 1 | 3 | 52 | ||
1974 | Лотус | Лотус 72 | Косуърт | АРЖ 13 | БРА 6 | МОН 1 | ШВЕ Ret | ХОЛ 8 | ФРА 1 | ВБР 10 | АВС Ret | ИТА 1 | КАН 3 | САЩ Ret | 5 | 35 | ||||||
Лотус 76 | Косуърт | ЮАР Ret | ИСП Ret | БЕЛ Ret | ГЕР 4 | |||||||||||||||||
1975 | Лотус | Лотус 72 | Косуърт | АРЖ Ret | БРА 15 | ЮАР 10 | ИСП Ret | МОН 4 | БЕЛ Ret | ШВЦ 9 | ХОЛ 15 | ФРА 10 | ВБР Ret | ГЕР Ret | АВС 5 | ИТА Ret | САЩ 5 | 13 | 6 | |||
1976 | Лотус | Лотус 77 | Косуърт | БРА Ret | 11 | 10 | ||||||||||||||||
Марч | Марч 761 | Косуърт | ЮАР Ret | САЩ-З 10 | ИСП Ret | БЕЛ Ret | МОН Ret | ШВЕ 7 | ФРА 19 | ВБР Ret | ХОЛ Ret | АВС 6 | ХОЛ Ret | ИТА 1 | КАН 9 | САЩ Ret | ЯПО Ret | |||||
1977 | Тирел | Тирел P34 | Косуърт | АРЖ Ret | БРА Ret | ЮАР Ret | САЩ-З Ret | ИСП 8 | МОН Ret | БЕЛ 3 | ШВЦ Ret | ФРА 12 | ВБР Ret | ГЕР 9 | АВС 5 | ХОЛ Ret | ИТА 6 | САЩ 16 | КАН Ret | ЯПО Ret | 14 | 7 |
1978 | Лотус | Лотус 78 | Косуърт | АРЖ 5 | БРА Ret | ЮАР 1 | САЩ-З 4 | МОН Ret | БЕЛ 2 | ИТА Ret | 2 | 51 | ||||||||||
Лотус 79 | Косуърт | ИСП 2 | ШВЦ 3 | ФРА 2 | ВБР Ret | ГЕР Ret | АВС 1 | ХОЛ 2 | САЩ | КАН |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Рони Петерсон, профил в ESPN F1 // Посетен на 28 декември 2013.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
|
|