Рота – Уикипедия

Ро́та [1] е основно тактическото подразделение в почти всички съвременни армии. Приблизително включва от 60 до 225 души. Състои се от 2 до 5 взвода, подразделения за управление и за снабдяване. Командирът на ротата е капитан или майор. Може да има и заместник-командир, офицер. След него в йерархията следват командирите на взводове и главният сержант на ротата. Няколко роти се групират в ново тактическо подразделение – батальон, или понякога като част от по-голямо военно формирование – полк. [2][3]

Отделната рота е организационно самостоятелна тактическа и административно-стопанска единица.

В зависимост от предназначението ротите са: стрелкови (мотострелкови), пехотни (мотопехотни), танкови, минохвъргачни, радиотехнически, свързочни, инженерно-сапьорни, десантно-щурмови, разузнавателни, ремонтни, автомобилни, морско-пехотни, охранителни, щабни, за материално осигуряване и други. В ракетните войски и артилерията на ротата съответства подразделението батарея. [4]

Като тактическо подразделение в България ротата е въведена през 1878 г.

Рота от 58-и пехотен полк на Българската армия пред Маркови кули (Прилеп), 1916 г.
Тактически знак по стандартите на НАТО

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.gramota.ru Архив на оригинала от 2013-10-21 в Wayback Machine.
  2. „Боевой устав по подготовке и ведению общевойскового боя. Часть II. Батальон, рота“, М., ВоенИздат, 2006, 701 страници, стр. 73 – 74, 179.
  3. Гришин С. В., Цапенко Н. Н. – Организация частей сухопутных войск армий США и ФРГ, Глава II „Соединения и части в бою“, Под ред. Ивлев С. Н., Воениздат, 1985, 279 страници, стр.51 – 75, тираж 37 000.
  4. Коллектив авторов. Том 7, статья „Рота“ // Военная энциклопедия / Под ред. П.В. Грачёв. – М.: Воениздат, 2003. – С. 282 – 283. – 735 с. – 10 000 экз. – ISBN 5-203-001874-X.
Основни войскови единици в българската армия

отделение • взвод • рота • батальон • дивизион • ескадрила • полк • бригада • база • дивизия • корпус • армия