Рударци – Уикипедия

Тази статия е за селото в България. За селото в Гърция вижте Рудари. За други значения вижте Рударци (пояснение).

Рударци
Изглед към Рударци
Изглед към Рударци
Общи данни
Население1528 души[1] (15 юни 2020 г.)
143 души/km²
Землище8,466 km²
Надм. височина786 m
Пощ. код2343
Тел. код07713
МПС кодРК
ЕКАТТЕ63152
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПерник
Община
   кмет
Перник
Станислав Владимиров
(Движение за просперитет на Перник, ПДСД; 2019)
Кметство
   кмет
Пантелей Янков (ГЕРБ)
Рударци в Общомедия

Рударци е село в Западна България. То се намира в община Перник, област Перник.

География[редактиране | редактиране на кода]

Рударци е разположено на югозападния склон на Витоша в община Перник-област Перник, на 7 км отстояние от град Перник и на 17 км от София.

История[редактиране | редактиране на кода]

Рударци

Селото е съществувало още по тракийско време, в селото има тракийска могила. По време на първата българска държава селото е било разположено в местността „Врелото“ по течението на река „Рударщица“, където има следи от добиване на желязна руда, от където произлиза и името Рударци. По същото време мъжете в селото са били освободени от военна служба и плащане на данъци, защото са добивали желязо (жизнено необходимо за онова време). До този момент Рударци не фигурира в данъчните тефтери на държавата.

След падане под османска власт областен турски паша прави опит да събира данъци, което поражда недоволство. Убит е турския бирник, който е погребан в местността „Орлов камък“, впоследствие наречен „Турския гроб“. Тази местност се намира между с.Рударци и с. Мърчаево на тогавашния път, който е свръзвал София, Владая, Мърчаево, Рударци, Кладница, Попово (изселено заради язовир Студена), Крапец (също изселено), Чуйпетлово, Боснек, Старо Село, Диканя и Дрен. В резултат на което към Рударци е изпратена турска потеря. Селото е опожарено. Населението бяга и част от него се крие в манастира на съседното село Кладница, друга част се заселва в село Дрен и образува „Рударска махала“, която съществува и до днес със същото име. Хората, които са били в манастира били открити и убити (клане) от където произлиза и името на с. Кладница (това е една от легендите). [[Има поверие, което гласи, че хората които са били в манастира били открити след като проследили мома, която точела вода от чешмата на с. Кладница и се срещала с момък от съседното с. Студена. След откриването на хората в манастира и тяхното избиване е излязло проклятието – хора от с. Студена и с. Кладница да не се женят защото носят нещастие, оттогава излиза и кумовата рода между двете села, която продължава, естествено там където се спазва старата кумова традиция]].

След освобождението от османската власт населението започва да се завръща по собствените си имоти, първоначално егреци, след това къщи и образува една от многобройните махали на село Кладница. След освобождението основния поминък на селото е било земеделие, скотовъдство и най-вече за мъжете каменоделство (правене на павета и фина работа облицовка с камък). Рударци се гордее с множество майстори, началници на работни бригади и главни майстори на големи (значими) за онова време обекти (сгради и паметници на културата). Махала Рударци се разраства и обособява като ново село през 1962 г. До 1978 г. Рударци и Кладница са с общо кметство. Рударци е известно с красивата природа и изобилието на минералната му вода.

По онова време минералната вода е извирала много по-високо от мястото на днешния извор.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[2][3]

Година на
преброяване
Численост
1965904
19751033
19851114
19921067
20011128
20111362
20211400

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

В последната неделя от месец май е празникът на селото. Той се провежда ежегодно, близо до минералния извор в центъра. Съпроводен е от програма, в която участват певческа и танцова група от читалище „Васил Левски“ – с. Рударци.

Всяка година на 1 май се прави курбан в местността „Еремия“.

От няколко години на стадиона се провежда киноложка изложба.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Под вековния дъб в парка „Дабо“ са заснети няколко сцени от френския филм „Версенжеторикс“ с Кристоф Ламбер.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. „НСИ Преброяване на населението 2011 г.“ // nsi.bg. Посетен на 1 май 2020.
  3. „Bulgarian cities population“ // mashke.org. Посетен на 1 май 2020. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]