French
DeutschСУ-100 – Уикипедия
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. (2023-04-17) |
| СУ-100 | |
 СУ-100 в Беларуски музей | |
| Тактико-технически данни | |
|---|---|
| Националност | Съветски съюз |
| Тип | самоходно противотанково оръдие |
| История на производство и служба | |
| Произвеждан | 1944 - 1950 г. |
| Брой произведени | 2500 (до май 1945 г.) |
| На въоръжение | 1944 - до днес |
| На въоръжение при | Съветски съюз Беларус България Египет Куба Монголия и други |
| Габаритни характеристики | |
| Тегло | 31,6 t |
| Дължина | 9,45 m |
| Ширина | 3,00 m |
| Височина | 2,25 m |
| Броня и въоръжение | |
| Броня (челна) | 75 мм |
| Броня (странична) | 45 мм |
| Основно въоръжение | 100-мм оръдие Д-10С |
| Технически данни | |
| Силова установка | дизелов 12-цилиндров В-2-34 500 к.с. (370 kW) |
| Окачване | тип Кристи |
| Макс. скорост | 48 km/h (по шосе) |
| Запас от ход | 320 km (по шосе) |
| Екипаж | 4 |
| СУ-100 в Общомедия | |
СУ-100 е самоходно оръдие, разработено в СССР в края на Втората световна война. Предназначено е да унищожава вражески танкове, но може да служи и като артилерийска установка. Произвеждано е в много големи количества и продължава да служи до днес в много от армиите по света.
История[редактиране | редактиране на кода]
Оръдието СУ-85, което до този момент е на служба в Червената армия, се оказва уязвимо и ненадеждно. То е създадено на базата на шаси от танк Т-34/85 с голяма бронирана надстройка. Осемдесет и петмилиметровото оръдие е било поставено в специална стоманена сфера. СУ-100 има подобен дизайн, но бронята му е по-дебела, има по-голям запас от ход, наблюдателната купола на командира е разположена на по-висока позиция и осигурява по-добра видимост. Новото въоръжение е усъвършенствано 100-мм оръдие Д-10 с висока степен на преодоляване на бронирани препятствия. Първият прототип е проектиран и създаден под ръководството на Лев Горлицки в Уралския Тежък Машиностроителен Завод в Екатеринбург. Обект 138 е бързо е одобрен след тестовете и в края на 1944 започва серийно производство. СУ-100 е способно да пробие вертикална бронирана плоча с дебелина 125 мм от разстояние до 2000 метра. До май 1945 са произведени около 2500 самоходни установки, като производството продължава до 1950.
Употреба[редактиране | редактиране на кода]
СУ-100 е било употребявано в много конфликти след Втората световна война. Египет и Сирия го използват в сраженията си срещу Израел през 1956, 1967 и 1973. Употребявано е и по време на конфликтите в Ангола, а също и по време на Войната в Залива през 1991.
Оператори[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- „World War II Tanks“, Terry J. Gander, HarperCollins Publishers, 1995
- СУ-100 www.wwIIvehicles.com