Сандански (община) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Сандански.

Сандански (община)
      
Общи данни
ОбластОбласт Благоевград
Площ998,416 km²
Население41 606 души
Адм. центърСандански
Брой селища54
Сайтwww.sandanskibg.com
Управление
КметАтанас Стоянов
(независим политик; 2019)
Общ. съвет29 съветници
  • ГЕРБ (6)
  • РЗС (6)
  • ЗС „АЛ. СТАМБОЛИЙСКИ“ (4)
  • ВМРО (4)
  • НФСБ (2)
  • РБ (2)
  • НАРОДЕН СЪЮЗ (2)
  • БСП (1)
  • БЪДЕЩЕ ЗА ОБЩИНА САНДАНСКИ (1)
  • Движение 21 (1)
Сандански (община) в Общомедия

Община Сандански се намира в Югозападна България и е една от съставните общини на област Благоевград.

Географско положение, граници, големина

[редактиране | редактиране на кода]

Общината се намира в южната част на област Благоевград и с площта си от 998,416 km2 заема 1-во място сред 14-те общини на областта и 15,48% от територията на областта. С тази си площ общината попада в първите 10 най-големи общини в България – на 9-о място. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, климат, туристически обекти

[редактиране | редактиране на кода]

Територията на община Сандански представлява една изключително интересна мозайка от различни типове релеф – котловинно долинен, ниско-, средно- и високопланински. Около 80%, основно източната и североизточна част на общината се заема от западните и югозападните склонове на Пирин със своите три дяла: Северен Пирин, с най-високата точка на общината – връх Каменица (2822 m); Среден Пирин, с връх Орелек (2099 m) и Южен Пирин, с връх Свещник (1976 m). Всичките тези три върха се намират по границата на общината със съседните ѝ общини: Банско и Гоце Делчев.

В най-южната част на общината, до границата с Република Гърция се извисява планината Славянка (Алиботуш), със своя първенец Гоцев връх 2212 m.

Южните, югозападните и западни части на общината се заемат от плодородната Санданско-Петричката котловина и тук в коритото на река Струма е и най-ниската точка на общината – 90 m н.в.

Около 5 – 6% от цялата територия на община Сандански, на запад от долината на река Струма се заема от най-североизточните и най-югоизточните склонове на планините Огражден и Малешевска, съответно със своите най-високи точки – 487 m и 799 m.

През западната част на общината, от север на юг, през Санданско-Петричката котловина преминава около 20 – 21 km от течението на река Струма. По своето течение в общината Струма получава 7 по-големи леви притока – реките Потока, Речичка, Санданска Бистрица, Лешнишка, Склавска, Потока и Пиринска Бистрица (с изключение на най-долното ѝ течение, което е в Община Петрич) и 2 по-големи десни притока – реките Войче и Лебница.

В Северен Пирин, в пределите на общината попадат и няколко високопланински езера и езерни групи Митровото и Аргировото езера, Башлийските, Превалските, Типицките, Чаирските езера и др.

Освен реките и езерата, от голямо значение за общината са и групите минерални извори Сандански, Левуновски, Хотовски и Катунски, които са лековити за изключително широк кръг от заболявания. В най-голяма степен се използват минералните води в Сандански – за балнеолечение, и в Катунци, където се бутилира марката „Преподобна Стойна“.

Районът на община Сандански се характеризира с преходносредиземноморски климат. Средната годишна температура в Сандански е 13,9 °С, а средната относителна влажност на въздуха е най-ниската за страната – 66%. Средният брой на дните с валежи над 1 mm е само 69 – 70. Продължителността на слънчевото греене в Сандански е най-голямата за страната – 2506 часа. Във връзка с продължителното слънцегреене и през зимните месеци снежната покривка в района се задържа само за няколко дни. Районът се характеризира със сравнително малък брой дни с мъгли – само 5 дни годишно, и то само през зимните месеци. Средната скорост на вятъра е 2 m/s.

Валежите в планината Славянка надхвърлят 2000 mm, а в Пирин са почти 3000 mm, докато по долините на Струма падат до 200 mm. През зимните месеци в Санданско-Петричката котловина валежите са предимно от дъжд. Пролетта настъпва най-рано в този район на страната. Трайното задържане на температурата над 10 °С е средно от 25 март. Общото количество на валежите е едно от най-малките за страната. През лятото района на град Сандански е с най-продължително слънчево греене в България. Средната юлска температура е около 25 °С, а дните със средна температура над 20 °С през юли са около 16. Есента е сравнително мека, а слънчевите дни продължават до края на ноември. Снежната покривка се задържа до 15 дни годишно.

Икономика, туризъм

[редактиране | редактиране на кода]

В община Сандански интензивно се развиват туризмът и лозарството, както и текстилната промишленост. Застъпен е спа туризмът, поради минералните извори и изградените нови и модерни СПА-центрове. Поради благоприятния климат и местоположение, в община Сандански е застъпено и оранжерийното земеделие и зеленчукопроизводство. Развито е още овощарството. През последните години силно се развива туризмът. Североизточната част на общината попада в границите на Национален парк Пирин. Тук има идеални условия за развитие на планински туризъм.

В общината са разположени водноелектрическите системи Каскада „Санданска Бистрица“ и Каскада „Пиринска Бистрица“.[1]

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]

Функционират 4 планински хижи – Яне Сандански, Каменица (Беговица), Пирин и Малина и курортният комплекс Попина лъка.

В югозападните склонове на Пирин е разположен градът музей Мелник, в близост до който са Мелнишките и Кърлановските земни пирамиди, и Роженския манастир.

В началото на века десетките малки селца, сгушени в пазвите на Пирин се изградиха множество къщи за гости, които предлагат идеални условия за развиване на селски туризъм.

През последните години нараства и туристическият интерес към екзотичната и непозната планина Славянка, като тук е изградена само една хижа в община Сандански – Извора.

На територията на община Сандански има голям брой църкви и манастири; като само в Мелник в миналото те са били над 70. Много от тях отразяват развитието на уникалната не само за България художествена школа (иконописи, стенописи, ръкописи), известна като Мелнишко художествено средище, възникнала през Средновековието и просъществувала до началото на XX век. Едни от най-ярките ѝ проявления се съхраняват в Роженския манастир, който представлява паметник на културата с национално значение.

Сред мелнишките църкви следва да се отбележат „Свети Николай Чудотворец“, „Свети Йоан Предтеча“, „Свети Антоний“, „Свети свети Петър и Павел“ като част от културно-историческия резерват Мелник. Църкви паметници на културата има и в селата Виногради, Горно Спанчево, Бельово, Голешово, Ковачево, Враня, Хърсово, Хотово, Белевехчево, Бождово, Малки Цалим, Пиперица, Златолист и други.

Година Брой на населението
2001 43 109[1]
2011 39 898[2]

Община Сандански е третата по население община в област Благоевград, след община Благоевград и община Петрич (по данни от преброяването от 2011).

Етнически състав (2011)

[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[2]

Численост Дял (в %)
Общо 40 470 100.00
Българи 35 771 88.39
Турци 245 0.61
Цигани 596 1.47
Други 187 0.46
Не се самоопределят 332 0.82
Неотговорили 3 339 8.25

Общината има 54 населени места с общо население 35 885 жители към 7 септември 2021 г.[3]

Списък на населените места в община Сандански, население и площ на землищата им
Населено място Население (2021 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име) Населено място Население (2021 г.) Площ на землището
km2
Забележка (старо име)
Белевехчево 1 1,870 Лехово 6 11,871
Бельово - 41,228 Лешница 698 9,037
Бождово 4 16,046 Лиляново 174 76,502
Виногради 52 8,266 Манджово Лозеница 57 8,168 Дере мисилим
Вихрен - 8,063 Лески Любовище 13 6,475 Любовища
Враня 95 11,939 Любовка 56 11,739
Вълково 400 3,844 Малки Цалим 7 7,229
Голем Цалим 11 7,848 Мелник 161 6,464
Голешово 20 68,367 Ново Делчево 1036 2,670 Гара Делчево, Делчево
Горна Сушица 22 30,129 Ново Ходжово 48 7,125 Орешник
Горно Спанчево 66 14,863 Петрово 364 31,853
Дамяница 1032 5,329 Орман чифлик Пиперица 11 3,820
Дебрене 41 6,580 Пирин 133 141,757
Джигурово 560 13,365 Плоски 524 100,214
Долени 2 10,178 Поленица 1267 10,233
Златолист 15 12,625 Долна Сушица Рожен 10 8,987
Зорница 79 1,506 Дзивгелия, Зевгели Сандански 24 061 26,867 Свети Врач
Калиманци 151 21,055 Склаве 1302 9,034
Катунци 990 4,611 Спатово 91 4,106
Кашина 7 17,143 Стожа 110 - в з-щето на с. Лиляново
Ковачево 24 30,676 Струма 522 7,519
Кръстилци 10 22,911 Сугарево 13 21,651
Кърланово 27 5,463 Хотово 80 8,796
Ладарево 33 4,025 Горни орман Храсна - 25,764
Ласкарево 176 9,380 Долни орман Хърсово 158 11,980
Лебница 412 8,959 Черешница 27 24,044
Левуново 636 14,056 Делчево Яново 90 14,186
ОБЩО 35 885 998,416 1 населено място без землище

Административно-териториални промени

[редактиране | редактиране на кода]
  • Указ № 86/обн. 26.03.1925 г. – преименува с. Левуново на с. Делчево;
  • Указ № 402/обн. 18.07.1929 г. – признава с. Свети Врач за гр. Свети Врач;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Въксан за с. Вълково;
– признава н.м. Катунци за с. Катунци;
– възстановява старото име на с. Делчево – с. Левуново;
– признава н.м. около старата гара Левуново за гар. с. Гара Делчево;
  • Писмо № 4368 на МВР/обн. 09.04.1932 г. – признава н.м. Лебница за с. Лебница;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Манджово на с. Виногради;
– преименува с. Орман чифлик на с. Дамяница;
– преименува с. Горни орман на с. Ладарево;
– преименува с. Долни орман на с. Ласкарево;
– преименува с. Дере мисилим на с. Лозеница;
  • МЗ № 1695/ обн. 27.09.1937 г. – заличава с. Врабча, което е изселено след 1926 г.;
– заличава с. Тремощница, което е изселено след 1926 г.;
  • Указ № 795/28.09.1949 г. – преименува гр. Свети Врач на гр. Сандански;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Долна Сушица на с. Златолист;
  • Указ № 50/обн. 09.02.1960 г. – преименува с. Лески на с. Вихрен;
  • Указ № 431/обн. 22.11.1960 г. – заличава с. Държаново;
– признава н.м. Лебница (от с. Кръстилци) за с. Струма;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – осъвременява името на с. Любовища на с. Любовище;
– преименува и признава за село гар. с. Гара Делчево – с. Делчево;
  • указ № 166/обн. 12.02.1971 г. – преименува с. Делчево на с. Ново Делчево;
  • Указ № 875/обн. 20.03.1987 г. – преименува с. Дзивгелия (Зевгели) на с. Зорница;
– преименува с. Ново Ходжово на с. Орешник;
  • Указ № 3005/обн. ДВ бр. 78/09.10.1987 г. – закрива община Катунци и община Мелник и включените в състава им населените места и техните землища се присъединяват към община Сандански;
  • Указ № 310/обн. 11.10.1991 г. – възстановява старото име на с. Орешник – с. Ново Ходжово.

По левия (източен) долинен склон на река Струма, в обсега на Санданско-Петричката котловина преминава участък от трасето жп линия СофияБлагоевградКулата.

През общината преминават частично или изцяло 6 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 120,8 km: