French
DeutschСвети Йоан Златоуст (Солун) – Уикипедия
| „Свети Йоан Златоуст“ Αγίου Ιωάννου Χρυσοστόμου | |
 Общ изглед в 2022 година | |
 Местоположение в Солун | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Солун |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Солунска |
| Тип на сградата | кръстокуполна църква |
| Архитект | Атанас Митровски |
| Изграждане | 1907 – след 1912 година |
| „Свети Йоан Златоуст“ в Общомедия | |
„Свети Йоан Златоуст“ (на гръцки: Ιερός Ναός Αγίου Ιωάννου Χρυσοστόμου) е църква в македонския град Солун, част от Солунската епархия на Вселенската патриаршия, под управлението на Църквата на Гърция. Разположена е на улица „Пердикас“ № 55 в квартала Пиргите.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Българска църква[редактиране | редактиране на кода]
Солунската българска община издейства ферман още в 1896 година за строеж на представителна българска църква. В 1906 година започва кампанията за дарение на средства за построяване на храма.[2] Строежът на църквата е започнат в 1907 година от Солунската българска община[3] под името „Свети Георги“ за нуждите на българската колония в Пиргите.[2][4][5] Завършването и освещаването на храма е планирано за 1913 година.[6] Църквата е дело на майсторите дебрани братята Атанас и Георги Митровски.[7]
Гръцка църква[редактиране | редактиране на кода]
В 1912 година по време на Балканската война в Солун влизат гръцки войски. В следната 1913 година всички имоти на Българската екзархия са отнети и „Свети Георги“ минава във владение на Солунската патриаршеска епархия. Митрополит Генадий Солунски препосвещава все още недовършената църквата на Свети Йоан Златоуст. Първоначално е параклис на съседната гръцка църква „Света Троица“ и с пари на тази енория е довършена. След Малоазийската катастрофа на Гърция в 1922 година и обмена на население между Гърция и Турция, в църквата са настанени гърци бежанци.[3]
По време на окупацията на Солун в годините на Втората световна война, на 15 януари 1942 година, след постоянен натиск от страна на Солунския българския клуб върху германските власти в Солун, църквата е върната на българите.[8]
След изтеглянето на германските войски от Солун, църквата отново става собственост на Солунската митрополия. На 20 септември 1953 година е осветена от митрополит Пантелеймон Солунски и става енорийски храм.[3]
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
В архитектурно отношение църквата е кръстокуполен храм.[3] Има три параклиса – „Свети Дионисий Олимпийски“ в самия храм и „Света Олимпиада“ и „Свети Рафаил“ в сутерена, където също така работи културен център.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Άγιος Ιωάννης Χρυσόστομος // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Посетен на 16 октомври 2016.
- ↑ а б Българската общност. Църкви // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 10 декември 2017.
- ↑ а б в г д Τερμεντζόγλου, Γεώργιος Κ. Εγκαίνια νεότερων ναών της Θεσσαλονίκης (1912-2011). Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης, Θεολογική Σχολή, Τμήμα Ποιμαντικής και Κοινωνικής Θεολογίας, 2013. σ. 33.
- ↑ Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора: Из българското минало - по издадени и неиздадени ръкописи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 115.
- ↑ Димитровъ, Лазаръ. Моето участие въ революц. движение въ Македония // Илюстрация Илинден XIV (9 (139). ноември 1942. с. 6.
- ↑ Миладинова-Алексиева, Царевна. Епоха и люде. - В: Сборник Солун. Издание на възпитателитѣ и възпитаницитѣ отъ солунскитѣ български гимназии. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 75.
- ↑ Алексиев, Н. П. Освещаване, живот и разрушаване на солунската българска църква „Св. св. Кирил и Методий“. - В: Миладинова, Царевна. Епоха, земя и хора: Из българското минало - по издадени и неиздадени ръкописи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1985. с. 226.
- ↑ Καρδαράς, Χρήστος Δ. Η βουλγαρική προπαγάνδα στη γερμανοκρατούμενη Μακεδονία : Βουλγαρική Λέσχη Θεσσαλονίκης. Επικαιρότητα, 1997. ISBN 960-205-351-8. с. 64 - 66.
| |||||||||||||||||||||||||
