Свети Стефан (Костур) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Стефан.

„Свети Стефан“
Άγιος Στέφανος
Църквата от запад
Църквата от запад
Карта
Местоположение в дем Костур
Вид на храмаправославна църква
Страна Гърция
Населено мястоКостур
РелигияВселенска патриаршия
ЕпархияКостурска
Архиерейско наместничествоКостурско
ИзгражданеIX век
Статутпаметник на културата
Състояниедействащ храм
„Свети Стефан“ в Общомедия

„Свети Стефан“ (на гръцки: Άγιος Στέφανος) е средновековна православна църква в град Костур (Кастория), Егейска Македония, Гърция.[1][2][3] В 1924 година църквата е обявена за паметник на културата.[4][5]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Църквата от изток

Църквата разположена в източната част на града, в подножието на хълма Свети Атанасий, между махалите Долца и Позери.[2][3]

Датировка[редактиране | редактиране на кода]

Храмът датира от IX век[6] или най-късно от 900 година и вероятно е била манастирска.[2]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

В архитектурно отношение е трикорабна сводеста базилика с нартекс и женска църква над него. Нартексът е единственият в Костур, в който на етаж е оформен малък параклис аскетарий „Света Анна“.[2] Тежки колони с арки разделят вътрешността на три полуцилиндрични кораба, от които средният е много по-висок от другите. В шестостранната апсида има оформен владишки трон, свидетелство за древността на храма.[5][2][3]

Стените са в стил клазомене с редуване на сивкави варовикови и тухлени плочи. Отвън са богато украсени с керамопластика – слънца, розети и букви Х от тухли. Над прозорците от всички страни има тухлени фризове и назъбени ленти. На източното лице на централния кораб има две слънца от керамични плочи. Прозорците са единични и техните и на арките размери и отвори са различни, без обаче да се нарушава хармонията между тях. Особеност в сравнение с другите големи паметници на града е полушестоъгълната апсида на светилището.[5][2][3]

Стенописи[редактиране | редактиране на кода]

Първи слой от X век[редактиране | редактиране на кода]

Апостолите на трон с книги, детайл от сцената Второто пришествие в притвора на храма от последната четвърт на IX – Χ век
Сводът на притвора, последната четвърт на IX – Χ век

Стенописите в църквата са няколко слоя. Първият е от изграждането на църквата в IX век[7] – Χ век.[5][3] Това е най-старата запазена живопис в Костур.[5] В свода на притвора са изписани апостолите, но сцената е силно повредена и не е добра като качество на изпълнението.[5][3] От периода е и сцената на Страшния съд в архаичен стил и ктиторски портрети в притвора. В женската църква, разположена на втория етаж над притвора има силно повреден образ на Богородица.[7] От този период има запазен надпис между краката на изображението на Адам, който гласи „ΑΒΡΑΑΜ, ΑΒΡΑΑΜ, ΠΕΜΨΟΝ ΛΑΖΑΡΟΝ ΗΝΑ ΤΟ ΑΚΡΟΝ ΤΟΥ ΔΑΚΤΥΛΟΥ ΑΥΤΟΥ ΙΔΑΤΟC KAI ΚΑΤΑΨΥΞΙ ΜΟΥ ΤΗΝ ΓΛΟΤΑ“. Това е текст от Стария Завет и палеоглафските му особености го датират в X век.[5][3]

Втори слой от XII век[редактиране | редактиране на кода]

В края на XII – началото на XIII век църквата е обновена и е изписан наосът.[7][2][5] Сцени от този живописен слой са разпръснати из целия храм.[5] Забележително от иконографска гледна точка е изобразяването на трите възрасти на Христос – Емануил, Вседържител, По-стар от дните.[2]

Трети слой от XIV век[редактиране | редактиране на кода]

Живопис съществува и от XIV век – изображение на свещеник под стълбите, водещи към аскетария. Надписът до изображението гласи гласи: „ΕΚΟΙΜΗΘΗ Ο ΔΟΥΛΟC TOY ΘΕΟΥ ΘΕΟΔΩΡΟC O ΛΥΜΝΕΩΤΗC ΙΑΝΝΟΥΑΡΙ 1338“.[5][3] Теодорос Лимниотис е изобразен, подаващ модел на църквата на Свети Стефан.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Παϊσίδου, Μελίνα. Ναός Αγίου Στεφάνου Καστοριάς // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 18 май 2014 г.
  2. а б в г д е ж з и Ναός Αγίου Στεφάνου, Καστοριά // Greek Orthodox Religious Tourism. Посетен на 24 октомври 2016.
  3. а б в г д е ж з Άγιος Στέφανος // 7ο Δημοτικό Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2018-12-22. Посетен на 22 декември 2018.
  4. ΠΔ 3-11-1924 – ΦΕΚ 279/Α/6-11-1924 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2023-01-23. Посетен на 9 юли 2018.
  5. а б в г д е ж з и к Δόικος, Νίκος & Γιάννης Σίσιου & Δημήτριος Τσουρτσούλας. Καστοριανά Μνημεία: Μακεδονική Κληρονομιά. Χρωμογραφή, 1995. σ. 20. (на гръцки)
  6. Άγιος Στέφανος Ενορίας Ελεούσης // Δήμος Καστοριάς. Архивиран от оригинала на 2011-06-11. Посетен на 18 май 2014 г.
  7. а б в Базайтова, Ралица. Черквите на Костур // Православието. Посетен на 18 май 2014 г.