Световно първенство по футбол 1994 – Уикипедия

Световно първенство по футбол 1994
1994 FIFA World Cup
Информация
Домакин САЩ
Дати17 юни17 юли
Участници24 (от 5 конфедерации)
Стадиони9 (в 9 града)
Класация
Шампион Бразилия (4 титли)
Втори Италия
Трети Швеция
Четвърти България
Статистика
Мачове52
Голове141 (2,7 ср. на мач)
Посещаемост3587538
(68 991 ср. на мач)
Голмайстори Христо Стоичков (6)
Олег Саленко (6)
Най-добър играч Ромарио
Световно първенство по футбол
СП 1990 СП 1998
Световно първенство по футбол 1994 в Общомедия

Световното първенство по футбол през 1994 година се провежда в САЩ, а шампион става Бразилия, която побеждава на финала Италия след изпълнение на дузпи. Националният отбор на България се класира на четвърто място, като от трите отбора класирали се по-добре от него, само Шведския преди и след това никога не е печелил световно първенство.

Въведение[редактиране | редактиране на кода]

През 1988 година ФИФА решава XV световно първенство по футбол (1994 г.) да се проведе в САЩ, пренебрегвайки кандидатурите на Мароко и Бразилия. Този избор изненадва мнозина, които смятат, че в Съединените щати има много малко футболни фенове и стадионите биха останали полупразни. Впоследствие фактите опровергават тези мнения. Поставя се рекорд по посещаемост на футболните срещи (3 600 000 души), който не е подобрен и през следващите пет световни първенства и увеличаването на броя на участниците.

Откриване на първенството

Форматът на провеждане на турнира остава същият, както и през 1990 година – 24 участника, разделени на шест групи по четирима. Шестнадесет отбора се класират за следващата фаза – победителите в групите, заелите второ място и четирите с най-голям актив трети отбора. Победителите в осминафиналите играят на четвъртфинали, победителите в четвъртфиналите играят на полуфинали. Загубилите на полуфиналите играят мач за трето място, победителите – финал. При равенство в мачовете на директните елиминации се играят две продължения по петнадесет минути и ако отново няма победител следва изпълнение на дузпи. Същото правило важи за пръв път и за финала – до предишното световно първенство при равенство след продълженията се играе допълнителен мач.

Този формат се използва за последен път, тъй като през 1998 участниците са увеличени на 32 отбора.

На САЩ 1994 влиза в употреба за първи път новата точкова система, при която за победа се дават три точки, вместо дотогавашните две, а за равенство – една. Основната идея на тази реформа е да се обезсмисли равенството като стратегически резултат, но от друга страна се поставя въпроса дали, следвайки логиката на играта, в общия случай то не е подценено.

Квалификации[редактиране | редактиране на кода]

147 отбора се състезават в квалификационните кръгове за СП 1994. Свободни са 22 места от общо 24, тъй като САЩ и Германия се класират по право – първата страна като домакин, а втората като защитаващ титлата си световен шампион.

Талисман[редактиране | редактиране на кода]

Официалният талисман на световното е Страйкър - куче, носещо униформа в червено, бяло и синьо и футболна топка.

Стадиони[редактиране | редактиране на кода]

Пасадина
(Лос Анджелис)
Понтиак
(Детройт)
Станфорд
(Сан Франциско)
Роуз Боул Потиак Силвърдоум Станфорд Стейдиъм
Капацитет: 91 794 Капацитет: 77 557 Капацитет: 80 906
Ийст Ръдърфорд
(Ню Йорк)
Орландо Чикаго
Джайънтс Стейдиъм Цитрус Боул Солджър Фийлд
Капацитет: 75 338 Капацитет: 61 219 Капацитет: 63 117
Далас Фоксбъро
(Бостън)
Вашингтон
Котън Боул Фоксбъро Стейдиъм РФК Стейдиъм
Капацитет: 63 998 Капацитет: 53 644 Капацитет: 53 142

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Участници на финалния турнир на СП 1994 г.
Четвъртфинал на СП 1994: България – Германия 2:1.
Българските футболисти (в червено и бяло) приветстват публиката.
от Европа:
от Азия:
от Африка:
от Северна и Централна Америка и Карибите:
от Южна Америка:

България на първенството[редактиране | редактиране на кода]

Националният отбор по футбол на България успява да запише най-голямото постижение на българския футбол, класирайки се на полуфинал на световното първенство. Победата над Гърция с 4:0 в груповата фаза е първа такава изобщо, отбелязана от „трикольорите“ на световни финали. В групата националите остават втори с равни точки с първия Нигерия (но с по-лоша голова разлика от тях) и с третия Аржентина (с равна голова разлика, но с победа в директния двубой). В осминафиналите националите отстраняват Мексико с 4:2 след дузпи (1:1 в редовното време и продълженията). На четвърт финала България се изправя срещу световния шампион Германия. След 0:0 в първото полувреме немците повеждат с гол на Лотар Матеус от дузпа. Това не обезкуражава българите и те само за 3 минути в 75-ата и 78-ата повеждат с 2:1 с голове на Христо Стоичков и Йордан Лечков. На полуфинала срещу Италия България играе вяло първото полувреме и позволява на Италия да поведе с 2:0 с голове на Роберто Баджо. Христо Стоичков връща един гол от дузпа малко преди почивката. През второто полувреме националите излизат много мотивирани, но италианците успешно им противодействат. В 70-ата минута Алесандро Костакурта играе с ръка в наказателното поле на Италия, но френският съдия Киню не отсъжда дузпа. В крайна сметка мачът завършва със загуба за България с 1:2. На мача за 3-тото място България губи от Швеция с 0:4 и остава на 4-то място в крайното класиране.

Първи кръг[редактиране | редактиране на кода]

Група A[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Румъния 3 2 0 1 5 5 0 6
 Швейцария 3 1 1 1 5 4 +1 4
 САЩ 3 1 1 1 3 3 0 4
 Колумбия 3 1 0 2 4 5 -1 3





Група B[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Бразилия 3 2 1 0 6 1 +5 7
 Швеция 3 1 2 0 6 4 +2 5
 Русия 3 1 0 2 7 6 +1 3
 Камерун 3 0 1 2 3 11 -8 1





Група C[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Германия 3 2 1 0 5 3 +2 7
 Испания 3 1 2 0 6 4 +2 5
 Република Корея 3 0 2 1 4 5 -1 2
 Боливия 3 0 1 2 1 4 -3 1





Група D[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Нигерия 3 2 0 1 6 2 +4 6
 България 3 2 0 1 6 3 +3 6
 Аржентина 3 2 0 1 6 3 +3 6
 Гърция 3 0 0 3 0 10 -10 0





Група E[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Мексико 3 1 1 1 3 3 0 4
 Република Ирландия 3 1 1 1 2 2 0 4
 Италия 3 1 1 1 2 2 0 4
 Норвегия 3 1 1 1 1 1 0 4





Група F[редактиране | редактиране на кода]

Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Нидерландия 3 2 0 1 4 3 +1 6
 Саудитска Арабия 3 2 0 1 4 3 +1 6
 Белгия 3 2 0 1 2 1 +1 6
 Мароко 3 0 0 3 2 5 -3 0





Класиране на отборите на 3-то място в групите[редактиране | редактиране на кода]

Група Отбор М П Р З ВГ ДГ ГР Т
D Аржентина 3 2 0 1 6 3 +3 6
F Белгия 3 2 0 1 2 1 +1 6
A САЩ 3 1 1 1 3 3 0 4
E Италия 3 1 1 1 2 2 0 4
B Русия 3 1 0 2 7 6 +1 3
C Южна Корея 3 0 2 1 4 5 -1 2

Директни елиминации[редактиране | редактиране на кода]

Осминафинали Четвъртфинали Полуфинали Финал
                           
3 юли - Пасадена            
  Румъния  3
10 юли - Станфорд
  Аржентина  2  
  Румъния  2 (4)
3 юли - Далас
    Швеция (д.)  2 (5)  
  Швеция  3
13 юли - Пасадена
  Саудитска Арабия  1  
  Швеция  0
4 юли - Станфорд
    Бразилия  1  
  Бразилия  1
9 юли - Далас
  САЩ  0  
  Бразилия  3
4 юли - Орландо
    Нидерландия  2  
  Нидерландия  2
17 юли - Пасадена
  Ирландия  0  
  Бразилия (д.)  0 (3)
2 юли - Чикаго
    Италия  0 (2)
  Германия  3
10 юли - Ийст Ръдърфорд
  Белгия  2  
  Германия  1
5 юли - Ийст Ръдърфорд
    България  2  
  Мексико  1 (1)
13 юли - Ийст Ръдърфорд
  България (д.)  1 (3)  
  България  1
5 юли - Фоксбъро
    Италия  2   Трето място
  Нигерия  1
9 юли - Фоксбъро 16 юлиПасадена
  Италия (с.д.в.)  2  
  Италия  2   Швеция  4
2 юли - Вашингтон
    Испания  1     България  0
  Испания  3
  Швейцария  0  


Осминафинали[редактиране | редактиране на кода]








  Дузпи  
Гарсия Аспе
Бернал
Родригес
Суарес
1 – 3 Балъков
Генчев
Боримиров
Лечков


Четвъртфинали[редактиране | редактиране на кода]




  Дузпи  
Милд
К. Андерсон
Бролин
Ингесон
Р. Нилсон
Ларсон
5 – 4 Радучою
Хаджи
Лупеску
Петреску
Думитреску
Белодедич


Полуфинали[редактиране | редактиране на кода]


Бразилия 1 – 0