Световно първенство по художествена гимнастика – Уикипедия

Световни първенства по художествена гимнастика започват да се провеждат от 1963 г. До 1991 г. те се провеждат на 2-годишен цикъл, от 1991 до 1999 г. – ежегодно, от 1999 г. всяка една или две години.

Списък на шампионатите и призьорите по медали[редактиране | редактиране на кода]

Номер Година Град Държава Състезания 1 място по медали 2 място по медали 3 място по медали Забележка
1 1963 Будапеща  Унгария 3  Съветски съюз  България Само индивидуално
2 1965 Прага  Чехословакия 3  Чехословакия  Съветски съюз Само индивидуално
3 1967 Копенхаген  Дания 5  Съветски съюз  Чехословакия  България
4 1969 Варна  България 6  България  Съветски съюз  Чехословакия
5 1971 Хавана  Куба 6  България  Съветски съюз  Северна Корея
6 1973 Ротердам  Нидерландия 6  Съветски съюз  България  Чехословакия
7 1975 Мадрид  Испания 6  Западна Германия  Япония  Италия
8 1977 Базел  Швейцария 6  Съветски съюз  България
 Чехословакия
9 1979 Лондон  Великобритания 6  Съветски съюз  България  Чехословакия
10 1981 Мюнхен  Западна Германия 6  България  СССР  Чехословакия
11 1983 Страсбург  Франция 6  България  СССР  Северна Корея
12 1985 Валядолид  Испания 6  България  СССР  Северна Корея
13 1987 Варна  България 8  България  СССР  Китай
14 1989 Сараево  Югославия 9  СССР  България  Испания
15 1991 Атина  Гърция 9  СССР  Испания  България
16 1992 Брюксел  Белгия 8  Русия  Беларус  България
17 1993 Аликанте  Испания 7  България  Украйна  Испания Само индивидуално
18 1994 Париж  Франция 8  Украйна  България  Русия
19 1995 Виена  Австрия 9  България  Русия  Украйна
20 1996 Будапеща  Унгария 7  Украйна  Беларус  Русия
21 1997 Берлин  Германия 6  Украйна  Русия  Беларус Само индивидуално
22 1998 Севиля  Испания 3  Беларус  Испания  Русия Само групово
23 1999 Осака  Япония 9  Русия  Гърция  Украйна
24 2001 Мадрид  Испания 6  Украйна  България  Беларус Само индивидуално
25 2002 Нови Орлеан  САЩ 3  Русия  Гърция  Украйна Само групово
26 2003 Будапеща  Унгария 9  Русия  Украйна  България
27 2005 Баку  Азербайджан 9  Русия  Италия  България
28 2007 Патра  Гърция 9  Русия  Украйна  Италия
29 2009 Мие  Япония 9  Русия  Италия  Беларус
30 2010 Москва  Русия 9  Русия  Италия  Беларус
31 2011 Монпелие  Франция 9  Русия  Италия  България
32 2013 Киев  Украйна 8  Русия  Украйна  Беларус
33 2014 Измир  Турция 9  Русия  България  Испания
34 2015 Щутгарт  Германия 9  Русия  Италия  Беларус
35 2017 Пезаро  Италия 8  Русия  Италия  Япония
36 2018 София  България 9  Русия  Италия  България
37 2019 Баку  Азербайджан 9  Русия  Япония  Израел

Медалистки[редактиране | редактиране на кода]

Доминиращите нации са Съветският съюз (както и неговите последващи независими държави, а именно Русия, Украйна, Беларус и Азербайджан) и България.

Индивидуално на всички уреди[редактиране | редактиране на кода]

Индивидуални медалистки на всички уреди
Година Място Златен Сребърен Бронзов
1963 Будапеща, Унгария Людмила Савинкова Татяна Кравченко Юлия Трашлиева
1965 Прага, Чехословакия Хана Мицечова Татяна Кравченко Хана Maшaтoва-Бoгусoвска
1967 Копенхаген, Дания Елена Карпухина Уте Леман Любов Середа
1969 Варна, България Мария Гигова Нешка Робева
Любов Середа
Галима Шугурова
1971 Хавана, Куба Мария Гигова Елена Карпухина Алифа Назмутдинова
1973 Ротердам, Нидерландия Мария Гигова
Галима Шугурова
Наталия Крачиннекова
1975 Испания Мадрид, Испания Кармен Ришер Кристиана Розенберг Испания Мария Хесус Алегре
1977 Базел, Швейцария Ирина Дерюгина Галима Шугурова Кристина Гюрова
1979 Лондон, Англия Ирина Дерюгина Eлeнa Toмaс Ирина Габашвили
1981 Мюнхен, Западна Германия Анелия Раленкова Лилия Игнатова
Илияна Раева
1983 Страсбург, Франция Диляна Георгиева Галина Белоглазова
Лилия Игнатова
Анелия Раленкова
1985 Валядолид, Испания Диляна Георгиева Лилия Игнатова Бианка Панова
1987 Варна, България Бианка Панова Адриана Дунавска
Елизабет Колева
1989 Сараево, Югославия Александра Тимошенко Бианка Панова Адриана Дунавска
Оксана Скалдина
1991 Атина, Гърция Оксана Скалдина Александра Тимошенко Мила Маринова
1992 Брюксел, Белгия Русия Оксана Костина Мария Петрова Беларус Лариса Лукяненко
1993 Аликанте, Испания Мария Петрова Катерина Серебрянска Русия Амина Зарипова
1994 Париж, Франция Мария Петрова Беларус Лариса Лукяненко
Амина Зарипова
1995 Виена, Австрия Мария Петрова
Катерина Серебрянска
Янина Батирчина
Лариса Лукяненко
1997 Берлин, Германия Олена Витриченко Наталия Липковска Янина Батирчина
1999 Осака, Япония Алина Кабаева Юлия Раскина Юлия Барсукова
2001 Мадрид, Испания Тамара Йерофеева Симона Пейчева Анна Бесонова
2003 Будапеща, Унгария Алина Кабаеваa Анна Бесонова Ирина Чашчина
2005 Баку, Азербайджан Олга Капранова Анна Бесоноваa Ирина Чашчина
2007 Патра, Гърция Анна Бесонова Вера Сесина Олга Капранова
2009 Мие, Япония Евгения Канаева Даря Кондакова Анна Бесонова
2010 Москва, Русия Евгения Канаева Даря Кондакова Мелитина Станюта
2011 Монпелие, Франция Евгения Канаева Даря Кондакова Аля Гарайева
2013 Киев, Украйна Яна Кудрявцева Анна Ризатдинова Мелитина Станюта
2014 Измир, Турция Яна Кудрявцева Маргарита Мамун Анна Ризатдинова
2015 Щутгарт, Германия Яна Кудрявцева Маргарита Мамун Мелитина Станюта
2017 Пезаро, Италия Дина Аверина Арина Аверина Линой Ашрам
2018 София, България Дина Аверина Линой Ашрам Александра Солдатова
2019 Баку, Азербайджан Дина Аверина Арина Аверина Линой Ашрам

Спечелени медали от български състезателки[редактиране | редактиране на кода]

  • 1963 г. – Будапеща (Унгария), състезанията са в 2 дисциплини: без уред и с уред.
    • участват 28 състезателки от 10 страни; в крайното класиране България е на 2-ро място след СССР с 2 бронзови медала
    • бронзов медал – Юлия Трашлиева, игра с уред, 9,533 т.
    • бронзов медал – Юлия Трашлиева, многобой, 18,933 т.
  • 1965 г. – Прага (Чехословакия), състезанията се провеждат подобно на първото световно птървенство, с участие на 32 състезателки от 12 държави. Участието на България не е успешно и няма спечелени медали.
  • 1967 г. – Копенхаген (Дания), състезанията са в 4 дисциплини: без уред, въже, обръч и ансамбъл. Участват 32 индивидуални състезателки и 11 ансамбъла.
    • България се класира на 2-ро място с 1 златен и 3 бронзови медала
    • златен медал – Мария Гигова, обръч, 9,466 т.
    • бронзов медал – Красимира Филипова, без уред, 9,466 т.
    • бронзов медал – Нешка Робева, без уред, 9,466 т.
    • бронзов медал – ансамбъл, 18,200 т.
  • 1969 г. – Варна (България), с участие на 44 индивидуални състезателки и 15 ансамбъла от 18 държави. Състезанията се провеждат по 5 дисциплини: без уред, въже, обръч, топка и ансамбъл.
    • България печели първо място с 4 златни, 6 сребърни и 1 бронзов медали
    • златен медал – Мария Гигова, без уред, 9,800 т.
    • златен медал – Мария Гигова, обръч, 9,800 т.
    • златен медал – Мария Гигова, многобой, 38,450 т.
    • златен медал – ансамбъл, 18,500 т.
    • сребърен медал – Нешка Робева, без уред, 9.700 т.
    • сребърен медал – Румяна Стефанова, без уред, 9,700 т.
    • сребърен медал – Нешка Робева, обръч, 9,700 т.
    • сребърен медал – Мария Гигова, въже, 9,700 т.
    • сребърен медал – Мария Гигова, топка, 9,250 т.
    • сребърен медал – Нешка Робева, многобой, 38,050 т.
    • бронзов медал – Нешка Робева, въже, 9,550 т.
  • 1971 г. – Хавана (Куба), с участие на индивидуални състезателки и ансамбли от 15 държави. Състезанията се провеждат по 5 дисциплини: отпада съчетанието без уред, на негово място е включена лентата.
    • България печели 1-во място в класирането по медали с 4 златни, 2 сребърни и 2 бронзови медали.
    • златен медал – Мария Гигова, въже, 19,500 т.
    • златен медал – Мария Гигова, обръч, 19,500 т.
    • златен медал – Мария Гигова, многобой, 38,150 т.
    • златен медал – ансамбъл, 18,675 т.
    • сребърен медал – Нешка Робева, въже, 19,250 т.
    • сребърен медал – Красимира Филипова, обръч, 19,350 т.
    • бронзов медал – Красимира Филипова, въже, 19,100 т.
    • бронзов медал – Нешка Робева, обръч, 19,050 т.
  • 1973 г. – Ротердам (Нидерландия), с участие на 63 индивидуални състезателки и 18 ансамбъла. Състезанията се провеждат с 4 уреда: лента, обръч, топка и бухалки (за първи път).
    • България заема 2-ро място в крайното класиране по медали, с 2 златни, 1 сребърен и 4 бронзови медала.
    • златен медал – Мария Гигова, обръч, 19,500 т.
    • златен медал – Мария Гигова, многобой, 37,850 т.
    • сребърен медал – Красимира Филипова, обръч, 19,200 т.
    • бронзов медал – Мария Гигова, бухалки, 18,250 т.
    • бронзов медал – Нешка Робева, обръч, 19,150 т.
    • бронзов медал – Нешка Робева, топка, 19,100 т.
    • бронзов медал – Мария Гигова, лента, 19,150 т.
  • 1977 г. – Базел (Швейцария), с участие на 73 индивидуални състезателки и 21 ансамбъла. Индивидуални състезания се провеждат по 4 уреда: обръч, топка, въже и лента.
    • България дели 2-ро място в крайното класиране по медали с Чехословакия, с 1 сребърен и 2 бронзови медали.
    • сребърен медал – ансамбъл, 38,300 т.
    • бронзов медал – Кристина Гюрова, обръч, 19,150 т.
    • бронзов медал – Кристина Гюрова, многобой, 38,250 т.
  • 1979 г. – Лондон (Великобритания), само с индивидуални състезатели по 4 уреда: въже, топка, бухалки и лента.
    • България заема 2-ро място в крайното класиране – след СССР и преди Чехословакия, с 2 златни, 1 сребърен и 1 бронзов медал.
    • златен медал – Кристина Гюрова, въже, 19,650 т.
    • златен медал – Илиана Раева, бухалки, 19,300 т.
    • сребърен медал – Илиана Раева, топка, 19,350 т.
    • бронзов медал – Кристина Гюрова, лента, 19,300 т.
  • 1981 г. – Мюнхен (ФРГ), с участието на 85 индивидуални състезателки и 21 ансамбъла. Индивидуалните състезания се провеждат по 4 уреда: въже, бухалки, лента и обръч.
    • България се класира на първо място в класирането по медали с 5 златни, 7 сребърни и 3 бронзови медала.
    • златен медал – Анелия Раленкова, многобой, 39,150 т.
    • златен медал – Лилия Игнатова, въже, 19,700 т.
    • златен медал – Лилия Игнатова, обръч, 19,600 т.
    • златен медал – Анелия Раленкова, бухлаки, 19,700 т.
    • златен медал – ансамбъл, 38,575 т.
    • сребърен медал – Лилия Игнатова, многобой, 39,050 т.
    • сребърен медал – Илиана Раева, многобой, 39,050 т.
    • сребърен медал – Анелия Раленкова, въже, 19,600 т.
    • сребърен медал – Илиана Раева, обръч, 19,550 т.
    • сребърен медал – Анелия Раленкова, обръч, 19,550 т.
    • сребърен медал – Лилия Игнатова, бухалки, 19,650 т.
    • сребърен медал – Илиана Раева, лента, 19,600 т.
    • бронзов медал – Илиана Раева, въже, 19,550 т.
    • бронзов медал – Илиана Раева, бухалки, 19,550 т.
    • бронзов медал – Анелия Раленкова, лента, 19,550 т.
  • 1983 г. – Страсбург (Франция), с участие на 92 индивидуални състезателки по 4 уреда: въже, топка, бухалки и обръч, и 21 ансамбъла.
    • България печели първо място по медали със 7 златни, 2 сребърни и 5 бронзови медала.
    • златен медал – Диляна Георгиева, многобой, 39,650 т.
    • златен медал – Анелия Раленкова, обръч, 19,900 т.
    • златен медал – Лилия Игнатова, топка, 20,000 т.
    • златен медал – Диляна Георгиева, бухалки, 20,000 т.
    • златен медал – Лилия Игнатова, бухалки, 20,000 т.
    • златен медал – Диляна Георгиева, лента, 19,900 т.
    • златен медал – ансамбъл, 39,300 т.
    • сребърен медал – Лилия Игнатова, многобой, 39,600 т.
    • сребърен медал – Анелия Раленкова, многобой, 39,600 т.
    • бронзов медал – Лилия Игнатова, обръч, 19,650 т.
    • бронзов медал – Диляна Георгиева, топка, 19,950 т.
    • бронзов медал – Анелия Раленкова, топка, 19,950 т.
    • бронзов медал – Анелия Раленкова, 19,900 т.
    • бронзов медал – Анелия Раленкова, лента, 19,750 т.
  • 1985 г. – Валядолид (Испания), с участие на 93 индивидуални състезателки по 4 уреда: въже, топка, бухалки и обръч, и 21 ансамбъла.
    • България се класира на първо място по медали с 6 златни, 1 сребърен и 3 бронзови медала.
    • златен медал – Диляна Георгиева, многобой, 39.900 т.
    • златен медал – Диляна Георгиева, бухалки, 20,000 т.
    • златен медал – Лилия Игнатова, бухалки, 20,000 т.
    • златен медал – Диляна Георгиева, топка, 19,950 т.
    • златен медал – Лилия Игнатова, топка, 19,950 т.
    • златен медал – Бианка Панова, лента, 20,000 т.
    • сребърен медал – Лилия Игнатова, многобой, 39.800 т.
    • бронзов медал – Бианка Панова, многобой, 39.750 т.
    • бронзов медал – Лилия Игнатова, въже, 19,850 т.
    • бронзов медал – Диляна Георгиева, лента, 19,950 т.

Забележка: Данните след 1987 г. са оскъдни

  • 1987 г. – Варна (България)
    • България печели отборното първо място с 6 златни, 1 сребърен и 1 бронзов медал (не са включени данните за ансамбъла). За първи път в историята на световните първенства една състезателка (Бианка Панова) печели златен медал на всички уреди.
    • златен медал – Бианка Панова, многобой
    • златен медал – Бианка Панова, лента
    • златен медал – Бианка Панова, топка
    • златен медал – Бианка Панова, обръч
    • златен медал – Бианка Панова, бухалки
    • златен медал – Адриана Дунавска, лента
    • сребърен медал – Адриана Дунавска, многобой
    • бронзов медал – Елизабет Колева, лента
  • 1989 г. – Сараево (Югославия)
    • България печели отборно първо място с 3 златни, 6 сребърни и 1 бронзов медал
    • златен медал – Бианка Панова, лента
    • златен медал – Бианка Панова, топка
    • златен медал – ансамбъл, многобой
    • сребърен медал – Бианка Панова, многобой
    • сребърен медал – Юлия Байчева, лента
    • сребърен медал – Бианка Панова, бухалки
    • сребърен медал – Бианка Панова, обръч
    • сребърен медал – Адриана Дунавска, лента
    • сребърен медал – Адриана Дунавска, топка
    • бронзов медал – Адриана Дунавска, многобой
  • 1991 г. – Атина (Гърция)
    • България е на второ място по медали, с 3 сребърни и 2 бронзови медала (не са намерени данни за ансамбъла)
    • сребърен медал – Кристина Шикерова, въже
    • сребърен медал – Мила Маринова, обръч
    • сребърен медал – Мила Маринова, бухалки
    • бронзов медал – Мила Маринова, топка
    • бронзов медал – Мила Маринова, многобой
  • 1992 г. – Брюксел (Белгия)
    • България е на второ място отборно, с 3 сребърни и 2 бронзови медала, като не е известно класирането на ансамбъла
    • сребърен медал – Мария Петрова, многобой
    • сребърен медал – Мария Петрова, бухалки
    • сребърен медал – Мария Петрова, топка
    • бронзов медал – Диана Попова, бухалки
    • бронзов медал – Мария Петрова, обръч
  • 1993 г. – Аликанте (Испания)
    • България е на първо място в класирането по медали, печелейки 3 златни и два бронзови медала (не е известно класирането на ансамбъла)
    • златен медал – Мария Петрова, многобой
    • златен медал – Мария Петрова, обръч
    • златен медал – Мария Петрова, лента
    • бронзов медал – Мария Петрова, бухалки
    • бронзов медал – Юлия Байчева, въже
  • 1994 г. – Париж (Франция)
    • България заема 2-ро място в отборното класиране с 2 златни, 2 сребърни и 1 бронзов медал. (не е известно класирането на ансамбъла)
    • златен медал – Мария Петрова, многобой
    • златен медал – Мария Петрова, обръч
    • сребърен медал – Мария Петрова, бухалки
    • сребърен медал – Мария Петрова, лента
    • бронзов медал – Мария Петрова, топка
  • 1995 г. – Виена (Австрия)
    • България заема 2-ро място в отборното класиране с 2 златни и 1 сребърен медал при индивидуалните изпълнителки (не е известно класирането на ансамбъла)
    • златен медал – Мария Петрова, многобой
    • златен медал – Мария Петрова, бухалки
    • сребърен медал – Мария Петрова, въже
  • 1996 г. – Будапеща (Унгария)
    • няма данни за отборното класиране, както и за класирането на ансамбъла
    • сребърен медал – Мария Петрова, топка
    • бронзов медал – Диана Попова, въже
    • бронзов медал – Мария Петрова, бухалки
  • 1997 г. – Берлин (Германия) – няма спечелени медали индивидуално, няма данни за класирането на ансамбъла
  • 1998 г. – Севиля (Испания) – няма спечелени медали индивидуално, няма данни за класирането на ансамбъла
  • 1999 г. – Осака (Япония) – няма спечелени медали индивидуално, няма данни за класирането на ансамбъла
  • 2005 г. – Баку (Азербайджан)
    • Българският ансамбъл завоюва златен медал в надпреварата с 5 ленти
  • 2010 г. – Москва (Русия)
    • Българският ансамбъл завоюва бронзов медал в надпреварата с 5 обръча

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]