Северна България – Уикипедия

Северна България е част от територията на Република България, разположена северно от главното било на Стара планина, което условно разделя страната на северна и южна част. В природогеографско отношение релефа е сравнително еднообразен, в по-голямата си част равнинно-хълмист. Тук е концентрирано 36% от населението на България. По-големи градове са Варна, Русе, Плевен, Добрич и Шумен. В административно отношение се включват следните области:

Площта на Северна България е 48 495,1 km², а населението към 2011 г. – 2 674 347 души (55,15 души/kм²).

В исторически план днешна Северна България заедно с останалата след 1918 година в Румъния Северна Добруджа е историческата област Мизия, една от трите – заедно с Тракия и Македония – историкогеографски области, в които първоначално през 9-10 век, а по-късно и през 19 век се оформя българската нация.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Национален статистически институт