Северна Италия – Уикипедия

Северна Италия

Северна Италия (на италиански: Italia settentrionale; Alta Italia, Norditalia; Nord) е северната част на Материкова Италия.

Големият регион се смята за сърце на италианската икономика.

Географски граници[редактиране | редактиране на кода]

Северна Италия обхваща италианската Алпийска територия, долината на река По и северните Апенини до границите с Тоскана и Марке.

От статистична гледна точка територията се дели често на маркрегионите:

Гранични държави[редактиране | редактиране на кода]

На запад Франция, на северозапад и север Швейцария, на север и североизток Австрия и на изток Словения, на юг Сан Марино.

Древни българи в Северна Италия[редактиране | редактиране на кода]

През Ранното Средновековие (от 476 г.) в Северна Италия се заселват групи от древни българи, вероятно имигранти. Там някои градове носят името „българи“ като древния град Бургария (Burgària o Burgarìa) в Ломбардия, провинция Милано, също и град Булгарограсо в провинция Комо.

Намерени са три дипломи „Comitatus Burgarensis“ от 877, 890 и 919 г.[1] Някои групи българи се заселелили и около Равена в Североизточна Италия. Други българи (с княз Алцек) се заселват през 662 г. в Молизе, Южна Италия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]