Сивашовска група погребения – Уикипедия

Разположение на погребенията от Сивашовската група

Сивашовската група гробове е група погребения в степната зона на Източна Европа, датирани между 6 век и началото на 8 век. Обикновено те се свързват с прабългарите и хазарите, макар че етническата им принадлежност не е установена със сигурност. Групата е наречена на селището Сивашовка (Херсонска област, Украйна), където са открити няколко характерни гроба.

Предполага се, че паметниците от Сивашовската и Перешчепинската група са оставени от представители на различни социални групи в една и съща общност, като перешчепинските се приписват на социалния елит, а сивашовските – на лица с по-нисък ранг.[1]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Известни са около 120 погребения, отнасяни към Сивашовската група. Повечето от тях са открити случайно при хидротехнически строежи, поради което разпространението им е неравномерно. Основната концентрация на сивашовски гробове е в степната зона по долните течения на Волга, Дон, Кубан, Днепър и Южен Буг, както и на полуостров Крим. Липсват сведения за такива гробове северно от Кавказ и Азовско море. Някои регионални особености на погребенията дават основание те да се разделят на пет подгрупи – днепърска, кримска, кубанска, донска и волжка.[2]

Известни са няколко изолирани гроба извън този регион. Гробът при Арцибашево, Рязанска област, е приеман от О. В. Комар за доказателство за трайно проникване на хазарите в лесостепната зона,[3] докато други автори смятат, че е резултат от сезонна миграция. Гробът при Уч тепе в Азербайджан се свързва с похода на хазарите в Задкавказието през 628 г., а тези при Сентеш Лаписто в Унгария и Мадара в България – с походите или преселванията на запад.[2]

Характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Характерно за сивашовските гробове е трупополагането в съществували по-рано надгробни могили, главно от бронзовата епоха. Телата най-често са ориентирани на североизток, по-рядко на север или изток, като край тях се откриват типични коланни украси от т.нар. „мартиновски“ или „хералдичен“ тип. Вторичното погребване и североизточната ориентация се наблюдават и при известната от V век Покровска група гробове, което дава основание да се допуска сходна етническа принадлежност на населението, оставило двете групи паметници.[2]

Скелетите в гробовете са в обичайния анатомичен ред, с няколко изключения, които се обясняват с разместване от риещи животни. Телата са положени по гръб с изпънати ръце и крака, с няколко изключения, при които ръцете са положени върху тялото. Почти не са публикувани данни за антропологичния тип на погребаните. В два от гробовете черепът е брахикранен, а в един е изкуствено деформиран.[2]

В много гробове от сивашовската група са открити цели конски скелети или част от тях, включваща черепа и костите на краката под колената. Тези скелети са разположени върху погребания човек или върху площадка в ямата, разположена встрани от него. Подобна практика е известна в степната зона на Евразия от Аварския хаганат до Алтай. В някои от гробовете са открити и малко количество кости от овце и кози.[2]

Етническа принадлежност[редактиране | редактиране на кода]

Етническата принадлежност на сивашовските погребения е предмет на продължаващи дискусии, свързани със спорове за тяхното датиране. Смята се, че гробовете не съдържат етнически определими предмети, като повечето накити вероятно са внасяни от византийските градове в Крим.[4] По тази причина опитите за етническа идентификация се основават на различия в погребалния обред, които се приемат от повечето изследователи за незначителни в рамките на групата.[5]

Някои автори приемат, че сивашовските погребения са оставени от група културно близки народи, които са наричани в източниците от този период с общото наименование българи. Освен народите от прабългарската група, като оногури, кутригури, утигури, към тях се причисляват хазари, барсили, сармати, авари, угри и други етнически групи, обитаващи региона.[6][7][5]

Други изследователи, като О. В. Комар, свързват цялата Сивашовска група с хазарите. Те датират погребенията значително по-късно, от средата на VII век. Основен аргумент за тезата им са някои сходства на погребенията с тюркски гробове от Централна Азия, най-вече откритите цели конски скелети, и предположението за значително по-тясна връзка на тюрките с хазарите, отколкото с прабългарите.[8] Критиците на тази хипотеза сочат като аргумент срещу нея несъответствието с писмените източници, приемствеността между сивашовските гробове и по-ранната Покровска група (до края на 5 век), както и различията между сивашовските и тюркските гробове с цели скелети.[5]

По-подробните изследвания на гробовете в Черноморието обикновено ги свързват с прабългарите. Атавин описва Кубанската подгрупа и определя погребенията като прабългарски.[9] По същия начин определят погребенията от Днепърската и Кримската подгрупа Орлов и Приходнюк, като приемат в тях тюркски елементи.[10][11] Баранов свързва Кримската подгрупа с оногурите,[12] а Днепърската – с кутригурите.[13] Айбабин приема и двете подгрупи за кутригурски, а най-късните гробове от края на VII век приписва на хазарите.[14]

Излезли през XXI век научни публикации, внасят обрат в твърдението на Рашо Рашев, че единствено Аспаруховите прабългари представят „културата“ Сивашовка и съхраняват нейните погребални традиции след края на VII век по Долния Дунав. Такива се наблюдават в отделни райони на Долен Кубан, при съвременния град Краснодар. Тези гробни паметници са оставени на границата между седмото и осмото столетие. Етническата им интерпретация не изключва възможността тези гробове да са оставени от номадска група, която след края на Велика България попада в границите на Хазарския хаганат. За потомци на сивашовците се определят и част от погребаните с коне в Нейталовския некропол в басейна на Северски Донец, чийто обред търпи известни трансформации в първата половина на VIII век.[15]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 116.
  2. ↑ а б в г д Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 69 – 119, 246 – 297.
  3. ↑ Комар, О. В. К вопросу о дате и этнокултурной принадлежности Шиловских курганов // Степи Европы в епоху средневековья 2. 2001. с. 11 – 44.
  4. ↑ Тортика, А. А. Некоторые проблемы этнической истории и археологии праболгар // Болгарский годишник 2. 1996. с. 45.
  5. ↑ а б в Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 106 – 118.
  6. ↑ Семенов, А. И. К выявлению центральноазиатских елементов в культуре раннесредневековых кочевников Восточной Европы // Археологический сборник Госедарственного Эрмитажа 29. 1988. с. 97 – 111.
  7. ↑ Флерова, В. Е. Проблемы исследования ямных и курганных могильников хазарского времени на Нижнем Дону // Хазарский альманах 1. 2002. с. 178 – 181.
  8. ↑ Комар, О. В. Ранние хазары в Северном Причерноморье (постановка проблемы) // Восточноевропейский журнал 3 (4). 2000. с. 1 – 40.
  9. ↑ Атавин, А. Г. Погребения VII – начало VIII вв. из Восточного Приазовья // Культура евразийских степей второй половины I тысячелетия н.э. Самара, 1996. с. 229 – 233. (на руски)
  10. ↑ Орлов, Р. С. Культура кочевников IV-VIII вв. // Этнокультурная карта территории Украинской ССР в I тысячелетия н.э. Киев, 1985. с. 98 – 105. (на руски)
  11. ↑ Приходнюк, О. М. Степове населення Украіни та східні слов'яни (друга половина I тис. н.е.). Киів, 2001. с. 39 – 40. (на украински)
  12. ↑ Баранов, И. А. Таврика в эпоху раннего средневоквья. Киев, 1990. с. 21, 115. (на руски)
  13. ↑ Баранов, И. А. Великая Болгария и Крым: итоги и проблемы изучения // Международная конференция „Византия и Крым“. Тезисы докладов. Симферополь, 1997. с. 20 – 21. (на руски)
  14. ↑ Айбабин, А. И. Этническая история ранневизантийского Крыма. Симферополь, 1999. с. 173 – 178. (на руски)
  15. ↑ Аспаруховите прабългари и северите – археологически срещу исторически свидетелства. In Honorem Professoris Stanislav Stanilov. София, 2016.
     Портал „Археология“         Портал „Археология“          Портал „Русия“         Портал „Русия“          Портал „Украйна“         Портал „Украйна“          Портал „История на България“         Портал „История на България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сивашовска_група_погребения&oldid=12035872“.