Сикст IV – Уикипедия

Сикст IV
римски папа
Понтификат
9 август 1471 г. – 12 август 1484 г.
Рождено име	Франческо дела Ровере
Предшественик	Павел II
Наследник	Инокентий VIII
Роден	21 юли 1414 г. Савона, Лигурия, Генуезка република
Починал	12 август 1484 г. (70 г.) Рим, Папска държава
Сикст IV в Общомедия

Сикст IV (на латински: Sixtus PP. IV) е римски папа от 9 август 1471 г. до 12 август 1484 г.

Рожденото му име е Франческо (Francesco Getaufte) и е от Лигурия (Ligurien). Името дела Ровере (della Rovere) (на италиански: Francesco della Rovere) той възприема по-късно от едно семейство от Торино, с което няма роднинска връзка.

Папа Сикст IV назначава Томас де Торквемада за пръв велик инквизитор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произхожда от незаможно семейство с благородническо потекло. Като млад става член на ордена на францисканците. Учи философия, теология и право в университетите в Падуа и Болоня. През 1464 г. е избран за генерал на ордена на францисканците, а три години по-късно е назначен за кардинал. Автор на няколко трактата по църковно право.

Понтификат[редактиране | редактиране на кода]

По време на понтификата си се обгражда с проверени, приближени и доверени нему хора. Упрекван е в покровителство и облагодетелстване на близките си. Според някои оценки роднините му превръщат Ватикана в „лигурийска колония“.^[1]

Щом заема Светия престол, призовава за кръстоносен поход срещу турците, който претърпява неуспех. На Сикст IV се дължи издигането на Сикстинската капела, разширението на Ватиканската библиотека и отварянето на Капитолийския музей – първия в света обществен музей.

Този папа е известен със своята активна политика във всички области на обществените отношения.

В периода 1471/72 г. съдейства за сключването на династичен брак между племенницата на последния източноримски император София Палеологина и московския велик княз Иван III.

На запад Католическата църква съдейства за образуването на Испания посредством друг династичен брак – между арагонския владетел Фердинандо и кастилската инфанта Исабела. През 1482 г. Сикст IV определя правомощията на Испанската инквизиция, подчинявайки ръководството и делата ѝ на първия велик инквизитор в историята – доминиканеца Томас де Торквемада. Същата година папата канонизира за светец средновековния францискански теолог Бонавентура.

През 1475 г. този папа вика в Рим водещия астроном и математик Региомонтан (Йохан Мюлер, 1436 – 1476), поставяйки му за задача да изнамери способ, по който да се оправи изоставането на Юлианския календар спрямо Пасхата. Близо век по-късно е въведено съвременното летоброене – Григорианския календар. През 1476 г. Сикст IV въвежда т.нар. „празник на непорочното зачатие“ на 8 декември, който ден в България се чества като студентски празник (посветен на „Светите Седмочисленици“).

Понтификатът на Сикст IV представлява своеобразен връх в развитието на изкуствата. Със съграждането на Сикстинската капела от този папа ренесансът в изкуството бележи своя връх.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Понтификатът на Сикст IV е определян като най-значимият в историята на Ватикана.

Сикст IV печели само една военна победа над османците – отразява набега на Мехмед Завоевателя към Отранто, но духовната победа и делата му позволяват след смъртта му християнството да завладее света. Краят на неговия век бележи откриването на Америка и на нов търговски път към Индия от Васко да Гама. Следващият ХVІ век бележи създаването на запад, след Тордесиляския договор с последвалата го Иберийска уния, на Америка, която, както и целият презморски свят, е колонизирана от католическите сили Испания и Португалия, формирайки първите глобални империи след великите географски открития – Испанската и Португалската.

Според Макиавели този папа разкрива истинската геополитическа мощ на папоцезаризма след залеза и упадъка на Римската империя.

За Арнолд Тойнби това е човекът, положил основите на днешната западна цивилизация и глобалния свят такъв, какъвто го възприемаме и припознаваме днес.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Васил Гюзелев, „Апология на средновековието“, Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1, 2004.
• Арнолд Тойнби, „Изследване на историята“, 2 тома, ISBN 954-739-135-6.
• Юрий Пелешенко. „Посольство киевского митрополита Мисаила к папе римскому Сиксту IV“ как памятник украинско-белорусского „плетения словес“ XV века. – В: Киприанови четения. 600 години от успението на св. Киприан, митрополит Московски. Септември 2006. Килифаревски мантастир „Рождество Богородично“ – София – Москва. Велико Търново, 2008, 461 – 474.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

• Обсада на Отранто
• Третия Рим
• Велик инквизитор

Нормативен контрол BIBSYS BNE BNF FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN NKC Open Library PLWABN ICCU LIBRIS SNAC IdRef ULAN VIAF WorldCat

п б р Папи на Римокатолическата църква 1 век Петър Лин Анаклет I Климент I 2 век Еварист Александър I Сикст I Телесфор Хигин Пий I Аникет Сотер Елевтерий Виктор I 3 век Зефирин Каликст I Урбан I Понтиан Антер Фабиан Корнелий Луций I Стефан I Сикст II Дионисий Феликс I Евтихий Кай 4 век Марцелин Марцел I Евсевий Милтиад Силвестър I Марк Юлий I Либерий Дамас I Сириций 5 век Анастасий I Инокентий I Зосим Бонифаций I Целестин I Сикст III Лъв I Иларий Симплиций Феликс III Геласий I Анастасий II 6 век Симах Хормисд Йоан I Феликс IV Бонифаций II Йоан II Агапет I Силверий Вигилий Пелагий I Йоан III Бенедикт I Пелагий II 7 век Григорий I Сабиниан Бонифаций III Бонифаций IV Адеодат I Бонифаций V Хонорий I Северин Йоан IV Теодор I Мартин I Евгений I Виталиан Адеодат II Доний Агатон Лъв II Бенедикт II Йоан V Конон Сергий I 8 век Йоан VI Йоан VII Сисиний Константин Григорий II Григорий III Захарий Стефан II Стефан III Павел I Стефан IV Адриан I 9 век Лъв III Стефан V Пасхалий I Евгений II Валентин Григорий IV Сергий II Лъв IV Бенедикт III Николай I Адриан II Йоан VIII Марин I Адриан III Стефан VI Формоза Бонифаций VI Стефан VII Роман Теодор II Йоан IX 10 век Бенедикт IV Лъв V Сергий III Анастасий III Ландон Йоан X Лъв VI Стефан VIII Йоан XI Лъв VII Стефан IX Марин II Агапет II Йоан XII Бенедикт V Лъв VIII Йоан XIII Бенедикт VI Бенедикт VII Йоан XIV Йоан XV Григорий V 11 век Силвестър II Йоан XVII Йоан XVIII Сергий IV Бенедикт VIII Йоан XIX Бенедикт IX Силвестър III Бенедикт IX Григорий VI Климент II Бенедикт IX Дамас II Лъв IX Виктор II Стефан X Николай II Александър II Григорий VII Виктор III Урбан II 12 век Паскалий II Геласий II Каликст II Хонорий II Инокентий II Целестин II Луций II Евгений III Анастасий IV Адриан IV Александър III Луций III Урбан III Григорий VIII Климент III Целестин III 13 век Инокентий III Хонорий III Григорий IX Целестин IV Инокентий IV Александър IV Урбан IV Климент IV Григорий X Инокентий V Адриан V Йоан XXI Николай III Мартин IV Хонорий IV Николай IV Целестин V 14 век Бонифаций VIII Бенедикт XI Климент V Йоан XXII Бенедикт XII Климент VI Инокентий VI Урбан V Григорий XI Урбан VI 15 век Бонифаций IX Инокентий VII Григорий XII Мартин V Евгений IV Николай V Каликст III Пий II Павел II Сикст IV Инокентий VIII 16 век Александър VI Пий III Юлий II Лъв X Адриан VI Климент VII Павел III Юлий III Марцел II Павел IV Пий IV Пий V Григорий XIII Сикст V Урбан VII Григорий XIV Инокентий IX 17 век Климент VIII Лъв XI Павел V Григорий XV Урбан VIII Инокентий X Александър VII Климент IX Климент X Инокентий XI Александър VIII Инокентий XII 18 век Климент XI Инокентий XIII Бенедикт XIII Климент XII Бенедикт XIV Климент XIII Климент XIV Пий VI 19 век Пий VII Лъв XII Пий VIII Григорий XVI Пий IX Лъв XIII 20 век Пий X Бенедикт XV Пий XI Пий XII Йоан XXIII Павел VI Йоан Павел I Йоан Павел II 21 век Бенедикт XVI Франциск Списъкът е съставен по векове, според началната дата на папския понтификат (вж.: Графичен списък, Канонизирани папи)