Сикхска империя – Уикипедия

Сикхска империя
— Империя —
1799 – 1849
Знаме        Герб
Сикхската империя в разцвета си ок. 1839 г.
Континент	Азия
Столица	Гуджранвала (1799 – 1802) Лахор (1802 – 1849)
Официален език	персийски език панджабски език
Неофициален език	персийски, панджабски, догри, кашмирски, пущу
Религия	сикхизъм
Форма на управление	Монархия
Махараджа
1801 – 1839	Ранджит Сингх (първи)
1843 – 1849	Далип Сингх (последен)
Везир
1799 – 1818	Джамадар Кхушал Сингх (първи)
1846 г. (последен)	Гулаб Сингх
История
Превземане на Лахор от Ранджит Сингх	7 юли 1799 г.
Край на Втората англо-сикхска война	29 март 1849 г.
Площ
	491,464 km²
Население
По оценка от 1831 г.	3 500 000
Валута	нанак шахи сике
Предшественик Сикхска конфедерация Дуранийска империя Маратхска империя Наследник Британска Индия Джаму и Кашмир
Днес част от	Индия  Пакистан  Афганистан  Китай
Сикхска империя в Общомедия

Сикхската империя (на пенджабски: سکھ سلطنت, ਖ਼ਾਲਸਾ ਰਾਜ) е историческа държава на Индийския субконтинент, образувана под командването на махараджа Ранджит Сингх, който установява секуларна империя, управлявана от Пенджаб.^[1] Империята просъществува от 1799 г., когато Ранджит Сингх превзема Лахор, до 1849 г. Създадена е на основата на група автономни сикхски конфедерации.^[2] При разцвета си през 19 век, империята обхваща територии от Хайберския проход на запад до западните части на Тибет на изток и от Митанкот на юг до Кашмир на север. В религиозно отношение е разнообразна (10 – 12% сикхи,^[3][4] 80% мюсюлмани^[3] и под 10% индуси^[3]) и има население от около 3,5 милиона души към 1821 г. Това е последният голям регион от Индия, който е анексиран от британците.

Корените на Сикхската империя могат да бъдат проследени поне до 1707 г., когато умира Аурангзеб и Моголската империя започва да тъпи упадък. След като моголите отслабват значително, сикхската армия (Дал Кхалса) предприема военните офанзиви срещу тях и срещу дуранийците на запад. Това води до нарастване на армията, която се разделя на различни полунезависими конфедерации. Всяка от тях контролира различни райони и градове. Все пак, в периода 1762 – 1799 г. сикхските командири на тези образувания започват да функционират като независими военачалници.

Образуването и консолидирането на империята започва с превземането на град Лахор от махараджа Ранджит Сингх от афганистанския му владетел Земан Шах Дурани и с последвалото постепенно пропъждане на афганистанците от Пенджаб и обединение на сикхските конфедерации. Ранджит Сингх е провъзгласен за махараджа на Пенджаб на 12 април 1801 г., като така се създава обединена политическа държава. Коронацията е проведена от Сахиб Сингх Беди, потомък на Нанак.^[5] Ранджит Сингх се издига на власт за много кратко време, от водач на една конфедерация до махараджа на Пенджаб. Той започва да модернизира армията, използвайки последните техники на обучение, както и нови оръжия и артилерия. След смъртта му, империята отслабва от вътрешни борби и лошо политическо управление. Накрая, през 1849 г. държавата се разпада вследствие Втората англо-сикхска война. Империята включва четири провинции: Лахор, Мултан, Пешавар и Кашмир.

Източници[редактиране | редактиране на кода]