Симон Берто – Уикипедия

Симон Берто
Родена29 май 1918 г.
Починала30 май 1975 г. (57 г.)
Франция
Професияписател
Националност Франция
Активен период1969
Жанрроман
Известни творбиЕдит Пиаф (1969)
Уебсайт

Симон Берто (на френски: Simone Berteaut)[1] е френска писателка, известна с прякора Момон (Momone), близка приятелка на Едит Пиаф през целия си живот.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Лион на 25 юли 1916 г. Дъщеря е в семейството с 9 деца на Пиер Берто и Карол Ансор. Живее трудно детство. Когато среща Едит Пиаф, живее с майка си, която по онова време е чистачка.

Берто се определя като полусестра и спътничка на Едит Пиаф през целия ѝ живот. Стават неразделни в продължение на 30 години. След срещата си Симон и Едит започват да пеят в дует по улиците. Живеят с парите, които печелят от пеене, в обща стая, включително и в годините, когато с тях живее и дъщерята на Едит – Марсел, по прякор Сесил, която умира на двегодишна възраст от менингит. Запазват този си начин на бохемски живот с алкохол и наркотици до 1937 г. През 1942 г. живеят в пансион на улица „Паул-Валери“. Пансионът всъщност е публичен дом.

Симон умира от сърдечен удар на 30 май 1975 г.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Симон Берто публикува 2 книги след смъртта на Едит Пиаф:

  • „Пиаф, октомври 1993 г., разказва с изключителен ентусиазъм за целия живот на Едит Пиаф
  • „Момон“: разказ, „Робер Лафон“, Париж, 1972 г.

Филм за Едит Пиаф[редактиране | редактиране на кода]

  • „Пиаф: Ранен живот“, филм, 1974 г.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]