Скелетон – Уикипедия

Скелетонът е зимен олимпийски спорт. Представлява спускане с шейна по улей за бобслей като състезателят има право да управлява шейната само с движения на тялото си. Състезателят провежда спускането с главата напред^[1].

Шейничката е съставена от тяло от фибростъкло, свързано с болтове към рамка с две ски от неръждаема стомана. Тя няма елементи за управление^[2].

Скелетонът е в програмата на зимните олимпийски игри от 1928 до 1948 (само за мъже) и от 2002 (и за жени)^[3].

Правила[редактиране | редактиране на кода]

Скелетонът има само пет правила^[2]:

• Състезателят трябва да пресече финалната линия с главата напред
• Улеят трябва да е с дължина не повече от 1200 m.
• Шейната и състезателят трябва да имат маса максимум 115 kg заедно при мъжете и 92 kg при жените.
• Шейната може да е дълга до 1,2 m.
• Температурата на ските може да е максимум 4 °C по-висока от тази на еталонната шейна (шейна, която се оставя на открито един час преди състезанието)

Източници[редактиране | редактиране на кода]