Славута – Уикипедия

Славута
Славута
— град —
Знаме
      
Герб
Украйна
50.3° с. ш. 26.8667° и. д.
Славута
Хмелницка област
50.3° с. ш. 26.8667° и. д.
Славута
Страна Украйна
ОбластХмелницка област
Площ20 km²
Надм. височина217 m
Пощенски код30000
Официален сайтslavuta-mvk.gov.ua
Славута в Общомедия

Славута (на украински: Славута) е град в Хмелницка област на Украйна. Влиза в състава на Шепетовски район. До 2020 г. е административен център на закрития Славутски район.

Географско положение[редактиране | редактиране на кода]

Намира се на 112 км от областния център Хмелницки, на реките Горин и Утка (десен приток на Горин).

История[редактиране | редактиране на кода]

Чугунолеярен завод. Худ. Наполеон Орда, 1874 г.
Княз Роман Дамиан Сангушко напуска двореца. Началото на XX век

За първи път се споменава под името Славутин през 1619 година.

През 1754 г. Славута получава магдебургско право.

До началото на 20 век Славута е град в Заславски уезд на Волинска губерния с 5,4 хиляди жители. До 1917 г. е резиденция на князете Сангушко.

През февруари 1924 г. Славута става място на дислокацията на 20-и граничен отряд.[1]

От 15 май 1935 г. в града се намира 26-а кавалерийска дивизия на 7-и кавалерийски корпус на Украинския военен окръг. През 1938 г. дивизията е разформирана.[2][3][4][5]

От 9 юли 1940 г. до 22 юни 1941 г. тук е разположена 14-а кавалерийска дивизия на 5-и кавалерийски корпус.[6][7][8]

След началото на Втората световна война, на 4 юли 1941 г. градът е овладян от настъпващите германски войски.[9][10]

На 15 януари 1944 г. е освободен от съветския партизански отряд на Иван Музальов от Каменец-Подолския партизански отряд, на същия ден в града влиза и 266-а стрелкова дивизия на Първи украински фронт.[9][11]

През септември 2002 г. заводът за железобетонни изделия в Славута е обявен в несъстоятелност,[12] през септември 2009 г. е образувано дело за несъстоятелност и на завода за покривни филцове[13] (обявен в несъстоятелност през февруари 2010 г.).

Към 1 януари 2013 г. населението на града е 35 625 души.[14]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Исторически музей в Славута

Културни институции на град Славута:[15]

  • Исторически музей;
  • Дворец на културата
  • Градски център за култура и отдих, състоящ се от 2 структурни подразделения:
    • Парк за култура и отдих „Ф. Михайлов“;
    • Кино „Тарас Шевченко“;
  • Славутска детска школа за изкуства.

Градът има общински духов оркестър и учебно-възпитателен комплекс.

Учебно-възпитателен комплекс

Промишленост[редактиране | редактиране на кода]

Градът разполага със: завод за производство на стъкло, дървообработващ комбинат, фабрика Стройфарфор („Стройфаянс“), предприятия от хранителната промишленост, включително: хлебозавод, комбинат за масло, завод за сушене на цикория, малцов завод, пивоварна, месокомбинат, както и две шивашки фабрики и ремонтно-механичен завод. Три големи предприятия за материали за баня.

Търговия[редактиране | редактиране на кода]

В града се намират супермаркети „Економ“ и „Наш край“, както и магазини на веригите „Рута“ и „АТБ“, хипермаркет „Епицентър“, централно кафене и най-дългата пейка в Украйна.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Катедрала „Рождество Богородично“
  • Църква „Св. Дорота“
  • Дворец на князете Сангушко (XVIII век, бивша военна болница)
  • Международен мемориален комплекс „Поле на паметта“
  • Парк „Тарас Шевченко“

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Рекорди на Украйна[редактиране | редактиране на кода]

На 17 септември 2012 г. градът записва 2 рекорда на Украйна – за най-дълга пейка и шит градски флаг.[16] Пейката е с дължина 213,12 м и може да побере 500 души. Размерът на флага е 2 на 3 метра, шит е от 12 хиляди жители и гости на града.

Известни жители[редактиране | редактиране на кода]

  • Валери Астахов (1964) – Заслужил артист на Украйна.
  • Евсей Либерман (2 октомври 1897 – 11 ноември 1981 г.) – съветски икономист, участник в разработването на концепцията за икономическа реформа през 1965 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Куроленко И. А., Козлов В. А., Брагин Э. Д., Боровков Н. Д. Дозорные западных рубежей: документальные очерки по истории войск Краснознамённого Западного пограничного округа / 2-е изд., перераб. и доп. – Киев: Политиздат Украины, 1984. – С. 29.
  2. ↑ Пыхалов И. Великая Оболганная война. Гл. 3. Миф о кавалерии. – М.: Яуза; Эксмо, 2005. – 480 с. – ISBN 5-699-10913-7
  3. ↑ Краснознамённый Киевский. Очерки истории Краснознамённого Киевского военного округа (1919 – 1979). Гл. 6. На новой основе. / 2-е изд., испр. и доп. – Киев: Политиздат Украины, 1979. – С. 81 – 112.
  4. ↑ 26-я кавалерийская дивизия
  5. ↑ Организационные мероприятия по стратегической коннице в 1935 – 1936 гг.
  6. ↑ Краснознамённый Киевский. Очерки истории Краснознамённого Киевского военного округа (1919 – 1979). / 2-е изд., испр. и доп. – Киев: Политиздат Украины, 1979.
  7. ↑ Мельтюхов М. И. Советско-польские войны. Военно-политическое противостояние 1918 – 1939 гг. Ч. 3. Сентябрь 1939 года. Война с запада. – М.: Вече, 2001. – ISBN 5-7838-0951-9
  8. ↑ Кавалерийская дивизия при Упраформе 1-й Конной армии, с 19.04.1920 г. – 14-я кавалерийская Майкопская дивизия, с 1924 г. – 10-я кавалерийская Краснознамённая дивизия, с 2.03.1930 – 14-я кавалерийская Коммунистического интернационала молодёжи ордена Ленина, Краснознамённая, ордена Красной Звезды дивизия имени тов. Пархоменко, в 1945 г. – 6-я гвардейская Гродненская ордена Ленина, Краснознамённая, орденов Суворова, Кутузова и Красной Звезды кавалерийская дивизия. // Сайт Кавалерийские корпуса РККА. 1930-е гг.
  9. ↑ а б Дударенко М. Л., Перечнев Ю. Г., Елисеев В. Т. и др. Освобождение городов: Справочник по освобождению городов в период Великой Отечественной войны 1941 – 1945. – М.: Воениздат, 1985. – 598 с.
  10. ↑ Исаев А. В. От Дубно до Ростова. – М.: АСТ; Транзиткнига, 2004. – ISBN 5-17-022744-2
  11. ↑ Сайт РККА // Посетен на 20 юни 2014 г.
  12. ↑ Славутський завод збанкрутів // "Finance.UA" от 10 сентября 2002
  13. ↑ Господарським судом Хмельницької області 11. 09. 2009 р. порушено провадження у справі № 13/166-Б про банкрутство відкритого акціонерного товариства Славутський руберойдовий завод // газета Голос України, № 178 (4678) від 23 вересня 2009
  14. ↑ Чисельність наявного населення України на 1 січня 2013 року. / Державна служба статистики України. – Київ, 2013. – С. 103. // Архивиран от оригинала на 2013-10-12. Посетен на 2021-05-09.
  15. ↑ Новини – Офіційний сайт міста Славута
  16. ↑ В Хмельницкой области установили самую длинную лавочку в Украине Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine. // Online.ua

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Slawuta // Słownik geograficzny Królestwa Polskiego i innych krajów słowiańskich. – Варшава : Филип Сулимерски и Владислав Валевски, 1889. – Т. X : Rukszenice – Sochaczew. – С. 793 – 794.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „География“         Портал „География“          Портал „Украйна“         Портал „Украйна“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Славута&oldid=11989948“.