Славчо Атанасов Милошев – Уикипедия

Славчо Атанасов
	Славчо Атанасов
български книгоиздател
Роден	31 октомври 1906 г. Насалевци, България
Починал	8 октомври 1995 г. (88 г.) София, България
Националност	България
Учил в	Софийски университет
Работил	книгоиздател, преводач, строител, етнограф

Тази статия е за книгоиздателя Славчо Атанасов. За българския политик вижте Славчо Атанасов.

Славчо Атанасов (роден Славчо Атанасов Милошев) е български книгоиздател, преводач, строител и етнограф. Той е сред първенците в книгоиздателската дейност в България в края на първата половина на ХХ век. През септември 1936 г. той основава Библиотека „Златни зърна“. Като неин редактор-стопанин той в продължение на 12 години издава близо 200 тома, предимно преводна литература от английски, френски, немски, руски и др. езици в над 1 000 000 тираж. След прекъсване от близо половин век през 1994 г. Библиотеката е възстановена и за 4 години излизат 14 заглавия в общ тираж близо 100 000 екз.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Славчо е роден на 31 октомври 1906 г. в с. Насалевци, Трънска околия. През 1933 г. завършва Духовната семинария, а през 1937 г. право в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

Преди 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

По време на ученичеството и следването си Атанасов работи като зидар, мазач, орач, кафеджия и събира абонаменти и записва нови абонати към сп. „Икономия и домакинство“.

През септември 1936 г. полага основите на Библиотека „Златни зърна“ за преводна художествена литература. През 1939 г. на собствени разноски заминава за Париж, Франция, където специализира в известните издателства „Ларус“ и „Секана“ и трупа опит в издателската, печатарската и книговезката дейности. Членува в Съюза на периодичния печат и в управителния му съвет. Между 1936 и 1948 г. от „Златни зърна“ излизат бестселъри, наградени книги и автори в превод от английски, френски, немски, руски, полски, чешки, шведски, унгарски и др. езици. Годишно се издават по 10 или 12 тома и 2 премии за редовни абонати. След успешното начало на „Златни зърна“ Славчо Атанасов добавя поредицата „Младото момиче“, а по-късно „Бележити личности“ и „Исторически етюди“. За първи път въвежда в България практиката на подвързване на книгите с твърди корици и с красиво оформени обложки.

След 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

По Закона за ликвидация на частните издателства Библиотеката е ликвидирана (1948), печатарският инвентар – национализиран, а отпечатаните непродадени книги – иззети. През 1949 г. Славчо Атанасов е изселен от София заедно със семейството му.

От средата на 50-те години се заселва в Кюстендил, където започва работа в ТКЗС. След връщане на софийското му жителство той започва работа в Софстрой, а по-късно към Св. Синод, като изгражда Синодалната утварница и започва редовно производство на свещи, камбани и др. църковни утвари.

След пенсионирането си през 1971 г. се занимава главно с обществено-полезни дейности: строеж на селкооп с механа в с. Насалевци, реставрира 3 църкви в Знеполско, еколог към Комитета за опазване на околната среда и др. Проучва историята, бита, обичаите, културата и езика на родния си край, който труд се увенчава със селищната монография „Насалевци – история, етнография, говор“, (С: 1987, Издателство на Отечествения фронт), с диалектоложки речник.

През 1994 г. влиза в договорни отношения с Издателство „Хемус“, което възстановява Библиотека „Златни зърна“ с патент Рег. № 23087.

Умира на 8 октомври 1995 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Атанасов, Славчо. Насалевци - история, етнография, говор - София: Изд. на Отечествения фронт, 1987. - 382 с.
In memoriam. // Книжен свят, бр. 7, 9-15.10.1995.
Отиде си създателят на библиотека „Златни зърна“. // Нощен труд, бр. 841, 10-11.10.1995.
Некролог за Славчо Атанасов. // Анти, бр. 205, 13-19.10.1995.
Величков, П. Славчо Атанасов си отиде, „Златни зърна“ остава. // Континент, бр. 246, 20.10.1995.
Денчева, Б. „Златни зърна“ дадоха плодове. // Демокрация, бр. 1748, 30.10.1995.
Атанасов, Славчо. Под светлината на словото живях. Спомени на издателя, записани от П. Величков. – София: НБКМ, 1996. – 40 с.
Библиотека „Златни зърна“ на 60 години. // Дума, септември 1996.
Изложба за Библиотека „Златни зърна“. // Демокрация, 24.09.1996.
Денчева, Б. Съкровищницата на Славчо Атанасов“. // Анти, 1-7.11.1996.
Денчева, Б. Сеяч на Златни зърна. // Анти, бр. 444, 2-8.06.2000.
Цанков, Г. Сеячът на златни зърна. – София: НБКМ, 2004. – 248 с.
Денчева, Б. Сеячът на златните зърна. // Прелом, 9.11.2004.
Бондокова, Ф. Едно стойностно духовно приключение. // АзБуки, 17-23.11.2004.
Гергова, А. Славчо Атанасов и „Златни зърна“. В: Енциклопедия Българска книга, Пенсофт, 2004, с. 46, 177.
От и за Славчо Атанасов в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
Загоров, В. Търговският подход на Славчо Атанасов - стари идеи, нови решения.// Библиотека, 2007, №1, с.54-56
Златните зърна на Славчо Атанасов - златни зърна в българската култура. Юбилеен сборник, посветен на 100 год. от рождението на издателя и 70 год. от създаването на Библиотека „Златни зърна“ - София: НБКМ, 2009. - 128 с.
Бенбасат, А. Завършител и възродител. В: Печатни пространства и бели полета, Слово, 2010, с.98-107.
Поппетрова, М. Книгоиздателската дейност на Славчо Атанасов - пример за успешно съжителство на различни литературни образци. Наука, изд. СУБ, кн.6, 2021.