Битка при Смоленск (1943) – Уикипедия

Битка при Смоленск
Втора световна война
Информация
Период7 август – 2 октомври 1943 г.
МястоСмоленски район, СССР
Резултатпобеда за СССР
Страни в конфликта
Германия Германска империя СССР
Командири и лидери
Германия Гюнтер фон Клуге Андрей Ерьоменко
Василий Соколовски
Сили
Съветски източници: 850 000 войници
8 800 оръдия
500 танка
700 самолета[1]
1 252 600 войници[2]
20 640 оръдия
1 430 танка
1 100 самолета[1]
Жертви и загуби
Германски източници:[3]
Общо: 70 593
3-та танкова армия 10 август – 30 септември: 765 убити, 3 386 ранени, 270 изчезнали;
4-та армия 10 август – 30 септември: 8 825 убити, 35 237 ранени, 4 127 изчезнали
9-а армия 20 август – 30 септември: 3 394 убити, 12 688 ранени, 1 901 изчезнали
Съветски източници: 200 000 – 250 000[4]
Съветски източници: Общо 451 466
(Включващи 107 645 убити, изчезнали или пленени
343 821 ранени и болни[2])
Карта
Битка при Смоленск в Общомедия

Втората битка при Смоленск е съветска стратегическа настъпателна операция проведена от Червената армия между 7 август и 2 октомври 1943 г. Настъплението продължава два месеца и е ръководено от генерал Андрей Ерьоменко командващ Калининския фронт и Василий Соколовски командващ Западния фронт. Целта на операцията е освобождаване на Смоленска и Брянска област.

Въпреки впечатляващата германска отбрана Червената армия успява да извърши няколко пробива и освобождава няколко големи града, включително Смоленск и Рославъл. В резултат на тази операция започва планиране на освобождението на Беларус. Цялостният напредък на операцията е ограничен и забавен от силната германска съпротива, в резултат на което операцията е извършена на три етапа: 7 – 20 август, 21 август – 6 септември и 7 септември – 2 октомври.[5]

Насрочена е почти по същото време с офанзивата към долното течение на Днепър проведено между 13 август и 22 септември.

Обстановка, предхождаща операцията[редактиране | редактиране на кода]

В края на битката при Курск през юли 1943 г. Германия губи стратегическата инициатива на Източния фронт.

От съветска страна Йосиф Сталин е решен да продължи освобождението на окупираните територии от германски контрол. Успешно настъпление към долното течение на Днепър може доведе до освобождение на Украйна и изтласкване на южната част на фронта на запад. За да се отслаби германската отбрана е планирана Смоленската операция, която ще ангажира германските резерви на север и ще отслаби отбраната на юг. И двете операции са част от единен стратегически настъпателен план, целящ да освободи колкото се може повече съветска територия.

Съставни операции[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Смоленск включва следните по-малки операции:

  • Спас-Деменска операция (7 – 20 август 1943 г.)
  • Духовщинско-Демидовска операция (1-ви етап) (13 – 18 август 1943 г.)
  • Йелненско-Дорогобужка операция (28 август – 6 септември 1943 г.)
  • Духовщинско-Демидовска операция (2-ри етап) (14 септември – 2 октомври 1943 г.)
  • Смоленско-Рославълска операция (15 септември – 2 октомври 1943 г.)
  • Брянска операция (17 август – 3 октомври 1943 г.)

Последствия[редактиране | редактиране на кода]

Битката при Смоленск е съветска победа. Германските войски са изтласкани около 200 – 250 km[6], отбранителните им линии са почти напълно преодолени и е премахната стратегическата заплаха за Москва, която е най-големият източник на притеснение на Ставката от 1941 г.

Смоленската операция изиграва важна роля за успеха на настъплението към долното течение на Днепър, като ангажира между 40 и 55 дивизии край Смоленск и предотвратява прехвърлянето им към южния фронт. Единният германски фронт е пресечен от огромните и непроходими припятски блата, отрязвайки група армии „Юг“. По този начин значително се намалява способността на Вермахта да прехвърля войски и продоволствия от един сектор на фронта към друг.[7]

Съветските войски навлязат на територии, които са окупирани дълго време от германските войски, и откриват военни престъпления извършени от СС айнзацгрупи. В районите освободени по време на битката при Смоленск, почти цялата промишленост и селско стопанство са унищожени. В самата Смоленска област са унищожени почти 80% от градското и 50% от жилищните площи в селските райони, както и множество фабрики и заводи.[8]

След Смоленската офанзива централната част на съветско-германския фронт се стабилизира до края на юни 1944 г., докато големите боеве се изместват на юг по Днепърската линия и територията на Украйна.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б A.A. Grechko and al., History of Second World War, Moscow, 1973 – 1979, том 7, стр.241
  2. а б Glantz (1995), стр. 297
  3. Archived copy // Архивиран от оригинала на 2013-05-25. Посетен на 13 March 2014.
  4. V.A. Zolotarev and al., Great Patriotic War 1941 – 1945, Moskva, 1998, стр. 473.
  5. Robert Forczyk, Smolensk 1943: The Red Army's Relentless Advance, Osprey Publishing, Oxford, UK, 2019, Kindle ed.
  6. V.P. Istomin, стр. 5
  7. V.P. Istomin, стр. 163
  8. V.P. Istomin, Smolensk offensive operation, 1943, Moscow, Mil. Lib., 1975, стр. 15

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Istomin, V.P. Smolensk offensive operation, 1943. Moscow, Mil. Lib., 1975.
  • Forczyk, Robert. The Red Army's Relentless Advance. Osprey Publishing, 2019. ISBN 978-1472830746. (на английски)