Диапазон – Уикипедия

Спе́ктър (на латински: spectrum – видение) или диапазòн във физиката означава разпределението на стойностите на дадена физична величина в изследван обект (сложен сигнал, многокомпонентна среда и др.) във функция от честотата, дължината на вълната или, по-рядко, друга физична величина (енергия или маса). Обикновено спектърът се обозначава с електромагнитния спектър – разпределението на интензитета на електромагнитното излъчване по честоти или дължини на вълните.

Спектър на видимата светлина
Форми на звукови сигнали (вляво) и съответните им спектри: a,b,c — дискретни спектри; d — непрекъснат спектър.

Видим спектър на светлината се нарича онази част от електромагнитния спектър, която може да се възприеме от човешкото око.

Звуков спектър е онази част от електромагнитния спектър, която може да се възприеме от човешкото ухо. Нарича се още акустичен спектър.

Измерителна единица на спектъра е размерността на обемната енергийна плътност или повърхностната плътност на мощността, разделена на размерността на аргумента: ако той е честота, тогава единицата е или , а ако е дължина на вълната, тя е или . Често се дава в относителни безразмерни единици.

В научна употреба терминът „спектър“ е въведен от Нютон през 1671 – 1672 г., за да обозначи многоцветна лента, подобна на дъгата, която се получава, когато слънчевият лъч преминава през триъгълна стъклена призма.[1] Използва се и в други области в смисъл „обхват“ и „диапазон“: математика, биология и социални науки.

Видове спектри[редактиране | редактиране на кода]

Спектри на произволни сигнали[редактиране | редактиране на кода]

Исторически сведения[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Исак Нютон, Чернова на „Теория относно светлината и цветовете“. През 1671 – 1672 г.