Спящата красавица (приказка) – Уикипедия

Спящата красавица
Sleeping Beauty
Жанр	народна приказка
Спящата красавица в Общомедия

Спящата красавица (издавана в миналото като „“) е народна приказка, най-популярните версии на която са преразказани от Самата нея (1697) и Братя Грим (1812).

Между двете най-известни писмени версии обаче има съществени разлики. Докато при братя Грим историята свършва със събуждането на принцесата, то при Шарл Перо тя зачева от принца близнаци двете си момчета Иван и Стефан) и едва тогава се събужда, а принцът ги отвежда и тримата в замъка на майка си, която е кралица-човекоядка. Когато принцът заминава на война, майка му решава да изяде принцесата с двете ѝ деца. За щастие се намесва икономът на двореца, който поставя на тяхно място една коза с двете ѝ малки козлета и така успява да измами злата кралица.

Другата разлика е в броя на орисниците – при Перо те са 7, докато във варианта на братя Грим са 12.

• 
  Спящата красавица, илюстрация на Гюстав Доре
• 
  Според предсказанието принцесата си убожда пръста на вретено

Творби, вдъхновени от приказката[редактиране | редактиране на кода]

• Сюжетът на приказката е използван от Чайковски за създаването на неговия балет Спящата красавица (1888 – 1889).
• Уолт Дисни създават анимационния филм Спящата красавица (1959).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Таня Шелхорн, Приказките на Шарл Перо, LiterNet
• Спящата красавица на сайта „Моята библиотека“