Средногръцки език – Уикипедия

Средногръцки език
Μεσαιωνική Ελληνική
СтранаВизантия
Регионизточно средиземноморие
Мъртъв езикда (развит в модерен гръцки)
ПисменостГръцка азбука
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Гръцки
..-Старогръцки диалекти
...-Койне
....→Средногръцки
Официално положение
Официален в Византийска империя
Кодове
ISO 639-2grc
ISO 639-3grc

Средногръцкият или византийският гръцки език (на гръцки: Μεσαιωνική Ελληνική), по-известен като Ρωμαϊκή γλώσσα (римски език), е средновековният етап в развитието на гръцкия език. Говорим и официален език на Източната Римска империя.

Възникнал в края на III – началото на ІV век въз основа на койне (кини) и въведен като официален език в края на VІ век при управлението на император Маврикий. Изключително популярният в Империята ромейки (т.е. средновековният гръцки език) обхваща широк кръг от диалекти и стилистични разновидности. Разговорните форми на ромейки дори и днес присъстват в много от елементите на новогръцкия език. От тези разговорни форми се обособяват диалекти на ромейки като понтийски гръцки и кападокийски гръцки.

Основен център за развитието на византийския гръцки език е Константинопол.

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Хронологически развитието на византийския гръцки език обхваща периода от около 600 г. до 1453 г., и се подразделя етапно на:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]