French
DeutschСтанислав Доспевски – Уикипедия
| Станислав Доспевски | |
| български възрожденски художник | |
 Автопортрет на художника, около 1856 г. | |
| Роден | 3 декември 1823 г. |
|---|---|
| Починал | 23 декември 1877 г. Цариград, Османска империя |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Императорска художествена академия в Петербург |
| Учители | Ф. А. Бруни |
| Направление | живопис |
| Станислав Доспевски в Общомедия | |
Станислав Доспевски е псевдонимът на художника Зафир Зограф – син на Димитър Зограф и племенник на Захари Зограф. Той е виден представител на Самоковската художествена школа и един от най-значителните възрожденски художници и иконописци. Доспевски е един от първите българи, получили академично художествено образование.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 3 декември 1823 година в село Доспей, което се намира в непосредствена близост до град Самоков. Отначало учи в Самоков, а после продължава образованието си в Пловдив. От малък навлиза в изкуството, като помага на баща си в изписването на иконите в пловдивската църква „Света Неделя“. През 1850 година заминава за Москва, където учи в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура, а по-късно, от 1853 до 1856 в Императорската художествена академия в Петербург в класа на Ф. А. Бруни.
След завръщането си в България се преименува на Доспевски и става родоначалник на светския реалистичен портрет. Живее в Пазарджик и Самоков, но продължава да рисува в Пловдив.
В разгара на Руско-турската война през август 1877 г. Доспевски е арестуван от турските власти, затворен най-напред в кауша в Пловдив, а после е изпратен по влака в Цариград.
Умира след заразяване с тиф в един от затворите на Цариград на 6 януари 1878 година, погребан бил в двора на българската черква „Свети Стефан“.[1]
На негово име е наречено едно от началните училища в град Самоков – НУ „Станислав Доспевски“.
Правнучка на Станислав Доспевски е преводачката Нели Доспевска.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Захариев, В. Станислав Доспевски. София, 1971.
- Рошковска, А. Станислав Доспевски. Ст. Загора, 1994
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Станислав Доспевски // www.Pravoslavieto.com. Посетен на 6 декември 2007.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Доспевски и Православието
- Соколова, Д. Реформаторът Доспевски (1823 – 1878), в сп. Ек, 2000, N 4, с. 9 – 12: съдържа и репродукции на някои от най-известните портрети, нарисувани от художника
|
