Стереотип – Уикипедия

Стереоти́п (на старогръцки: στερεός „твърд“ + τύπος „отпечатък“) — предварително формирана от човека мислена оценка на нещо, която може да се отрази в съответното стереотипно поведение.

Видове стереотипи[редактиране | редактиране на кода]

В социалното инженерство стереотипите са очаквания, мнения и убеждения относно дадена социална група.^[1] Те могат да бъдат позитивни или негативни. Стереотипът категоризира дадена група и обобщава възгледите за нея. Така предпоставя критерии, по които да бъде включен или изключен даден индивид или група. Приписват се качества, които този индивид или тази група може да не притежават. Съществува опасността стереотипите да се оформят от безсъзнателната потребност да се проектира.^[2]

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Стереотипите се формират от опростено обобщаване въз основа на един или повече признака за дадена социална група, което води до съставянето на лесен извод относно тази група. Този извод често пъти е погрешен, защото разчита на прекаленото обобщаване без оглед на действителните различния сред членовете на тази група.^[1] Стереотипите спестяват анализите, разсъжденията и пестят умствена енергия. Те представляват опростен метод за възприемане на света и улесняват комуникацията. Повечето стереотипи не се основават на общовалиден опит, а почиват на слухове и образи създадени от масмедиите. Понякога се изграждат в съзнанието като средство оправдаващо собствената жестокост и предразсъдъци.^[1]

Примери за стереотипи:[редактиране | редактиране на кода]

• „Мъжете са по-силни от жените.“ Тук стереотипът е по полов признак.
• „Цветнокожите хора имат вродено чувство за ритъм.“ Тук стререотипът е по расов признак.
• „Евреите мислят само за пари.“ Тук стереотипът е по етнически признак.
• „Политическа партия „X“ се грижи за избирателите си.“ Тук стереотипът е по политически признак.
• „Християните правят много дарения.“ Тук стереотипът е по религиозен признак.

Съдържание и структура на стереотипите[редактиране | редактиране на кода]

Стереотипите, подобно на нагласите, не са вродени, а придобити структури. Те са заучена предразположеност да се реагира благоприятно или неблагоприятно към определени социални обекти и явления.

Стереотипите имат три основни компонента: когнитивен, афективен и поведенчески.

• Когнитивният компонент представлява мнението и мисленето по отношение на социалния обект;
• Афективният компонент изразява чувствата и емоционалното състояние по отношение на обекта. Понякога той е по – силен от когнитивния;
• Поведенческият компонент показва предразположеността и готовността за действие спрямо обекта;

Формиране на предразсъдъци[редактиране | редактиране на кода]

От стереотипите се оформят предразсъдъците. Предразсъдъкът е вид стереотип. Предразсъдъците представляват негативна нагласа и необоснована предубеденост на човек спрямо друг човек, социална група или идеи. Предразсъдъкът е с отрицателна окраска и отново разчита на генерализирането, съставяйки лесни обобщени изводи. Той е потребен за оправдаване на собственото поведение. Предубедените хора често са неспособни да преработват информация по отношение на обектите към които са предубедени.

За разлика от стереотипа, който прави позитивни и негативни твърдения към дадена социална група, предразсъдъкът се отнася до негативните оценки към тази група. За разлика от стереотипа, който оформя общественото съзнание от масмедиите, предразсъдъкът се формира от възпитанието, личния опит, преживяванията, семейната среда и различните впечатления. Стереотипите и предразсъдъците лежат в основата на дискриминацията.

Примери за предразсъдъци:[редактиране | редактиране на кода]

• „Петък вечер е, има младеж зад спирката. Със сигурност е пиян.“
• „Не мисля, че Х е умен, защото никога не чете книги.“
• „Без образование животът няма смисъл.“
• „Ако е момиче, няма да влезе в научните среди.“
• „X е богат евреин и има работници. Не харесвам евреи, защото са материалисти.“

Източници[редактиране | редактиране на кода]