Стефан Кисов – Уикипедия

Стефан Кисов
български офицер
Роден	Стефан Иванов Кисов 15 ноември 1861 г. Болград, Обединено княжество Влашко и Молдова
Починал	14 ноември 1915 г. (53 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Награди	орден на свети Владимир, 4-та степен
Стефан Кисов в Общомедия

Стефан Иванов Кисов е участник в Руско-турската война (1877 – 1878), български офицер, полковник, командир на II- и Пехотен Струмски полк и на Брезнишкия отряд по време на Сръбско-българската война (1885).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стефан Кисов е роден на 12 декември 1849 г. в Болград, Бесарабия. Произхожда от семейство на български преселници от Елена. През 1876 г. завършва Военно пехотно училище в Одеса. Участва като доброволец в Сръбско-турската война (1876). Командир на III – а рота от II- и батальон на Руско-българска бригада.

По време на Руско-турската война (1877 – 1878) участва в Българското опълчение. Командир на рота от III – а Опълченска дружина. Военно звание прапоршик. Отличава в сраженията срещу турските войски при Стара Загора и връх Шипка. Участва и при разбиването на черкезките и башибозушките сили при с. Садово и с. Кадърфакли /дн. Везенково /. Стефан Кисов е един от спасителите на Самарското знаме. Награден с руски орден „Св. Владимир“ IV ст.

До 21 септември 1885 година е Севлиевски окръжен воински началник, след което е назначен за командир на II- и Пехотен Струмски полк.^[1] Като командир на този полк и на Брезнишкия отряд участва в Сръбско-българската война. Отличава се в боевете при Брезник (6 ноември) и Пирот (15 ноември). За проявено командирско умение и лична храброст е награден с орден „За храброст“ IV ст.

На 1 ноември 1888 г. подполковник Кисов е освободен от длъжността началник на 6-та пеша бригада и назначен за началник на 1-ва пеша бригада.^[2]

Заради неодобрението на антируската политика по времето на Регентството (1886 – 1887) е уволнен от армията.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

• Подпоручик (19 май 1876)^[3]
• Поручик (8 септември 1879)
• Капитан (24 март 1883)
• Майор (20 септември 1885)
• Подполковник (18 май 1888)
• Полковник (18 септември 1902)

Съчинения[редактиране | редактиране на кода]

• Възпоменания и бележки от Сръбско-българската война 1885. София, 1900.
• Българското опълчение в Освободителната руско-турска война 1877 – 1878. София, 1897, (второ издание: издателство „Придворна печатница - Братя Прошекови“, София, 1902; трето издание: Фондация „Балкански културен форум“, София, 2017 г., ISBN 9789549291292).
• Спомени от времето на преврата и контрапреврата. София, 1910, 69 стр.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

• Орден „За храброст“ IV ст.
• Орден „Св. Александър“ II ст.
• Руски орден „Св. Владимир“ IV ст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

• Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
• Енциклопедия България, Т. 3, София, 1982, с. 428.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Портал „Биографии“          Портал „Военна история на България“          Портал „България“          Портал „Молдова“          Портал „Румъния“          Портал „Украйна“