Стоян Орманджиев – Уикипедия

Стоян Орманджиев
Лична информация
Роден10 януари 1920 г.
Починал10 октомври 2006 г. (86 г.)
ПостЗащитник
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1935
1936 – 1940
1941 – 1949
Радецки (Варна)
Владислав
Локомотив (София)
?
56
112
(?)
(5)
(6)
Национален отбор
1938 – 1949 България20(0)
Треньор
1950 – 1960
1963
1965 – 1969
1974 – 1977
1979 – 1980
1981
България България
България България
България ЦСКА (София)
България България
Алпин Донавиц
България Черно море
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Медали
Олимпийски игри
Бронзов медал Мелбърн 1956 футбол

Стоян Орманджиев е български футболист, защитник и треньор по футбол. Роден е на 10 януари 1920 г. във Варна, починал на 10 октомври 2006 г. в София. Една от легендите на Локомотив (София).

Състезателна кариера[редактиране | редактиране на кода]

На 15-годишна възраст през 1935 г. дебютира за Радецки (Варна), след което преминава във Владислав (Варна). Със зелено-белите е двукратен вицешампион в Националната дивизия през 1937/38 и 1938/39. През 1941 г. преминава в Локомотив (София), където играе до 1949 г. Изявява се на поста десен бек, с фланелка номер 2. Има 168 мача и 11 гола в първенството (112 мача с 6 гола за Локомотив и 56 мача с 5 гола за Владислав). Шампион на България (1945) и носител на купата на страната (1945, 1948) с Локомотив. През 1948 г. печели 2-ро място в анкетата за Футболист № 1 на България. Има 20 срещи за „А“ националния отбор, като в 5 от тях е бил капитан и 1 среща за „Б“ националния отбор. Отличава се с добрия си отскок, играта с глава и спортсменското си поведение на терена. На 29-годишна възраст е принуден да се откаже от активната си състезателна кариера.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Завършва треньорска школа в СССР през 1948 г. През есента на 1949 година е треньор на Локомотив (София) в Софийския квлалификационен турнир за влизане в „А“ група. Треньор на националния отбор по футбол на игрите в ОП-Хелзинки-1952, ОП-Мелбърн-1956 и в ОП-Рим-1960. На игрите в Мелбърн-1956 отбора печели бронзовите медали. Държи рекорда от 76 мача, в които е водил „А“ националния отбор, в които е постигнал 30 победи, 20 равенства и 26 загуби (1950 – 1977 с прекъсвания). Старши треньор на ЦСКА в периода 1965 – 1970 г. с който има две титли (1966, 1969) и две купи на Съветската армия (1969). През 1967 г. достига до полуфинал в КЕШ срещу Интер (Италия) с отбора на ЦСКА. Треньор на Алпине (Австрия) през 1979 г. Бил е в редица ръководства на БФФ и съюзен треньор към федерацията. „Заслужил треньор“ от 1959 г., „заслужил майстор на спорта“ от 1960 г., „заслужил деятел на физкултурата“. Един от най-авторитетните треньори в българския футбол, опитен стратег и педагог. През март 2005 г. Стоян Орманджиев получава почетен знак от Българския футболен съюз по случай 85-годишнината си.

Други дейности[редактиране | редактиране на кода]

  • От името на България през 1953 г. в Женева подписва протокола за учредяването на УЕФА.
  • Организатор и учредител на първата държавна треньорска школа по футбол.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]