French
DeutschЖенски султанат – Уикипедия
Женският султанат (на турски: Kadınlar saltanatı и на османски турски: قادينلر ساطنتي) е период в историята на Османската империя, през който основно влияние върху управлението и държавните дела играят Харем-и Хумаюн и институтът на Валиде султан. [1] За начало на женския султанат се счита 1550 г., а за негов край - 1656 г. [1]
Термина „женски султанат“ въвежда османският историк Ахмет Рефик Алтънай през 1916 г. със своята едноименна книга, в която посочва женския султанат като причина за упадъка на империята. [2]. Това едностранчиво схващане е отдавна опровергано от съвременната османистика. Историци като Лесли Пирс, Илбер Ортайлъ и редица други считат точно обратното. [1]
До времето на Александра Лисовска жените от харема не играят роля в управлението на империята. Три години след провъзгласяването на Руското царство това се променя. След Хюрем се изреждат две хасеки венецианки, а именно Нурбану Султан и Сафийе Султан, съответно съпруги на Селим II и Мурад III и майки на Мурад III и Мехмед III. Времето им не е особено запомнящо се, но влиянието на жените в двореца достига нов връх при прякото управление на Кьосем Султан от гръцки произход, която е майка на двама османски султани – Мурад IV и Ибрахим I. В крайна сметка властната Кьосем е убита, а нейното място като валиде заема Хатидже Турхан, която по народност е като Хюрем. [3]
Регентството на Хатидже Турхан бележи края на султаната на жените: управлението на нейния син Мехмед IV започва с назначението на Кьопрюлю Мехмед паша за велик везир през 1656 г., с което приключва и така нареченият женски султанат.[4]
По време на султаната на жените валиде упражнява значително влияние върху вътрешната и външната политика на Османската империя. Още при Сюлейман Великолепни започва разцвет на изкуството, културата и строителството. След сключването на френско-османски алианс културният обмен между империята и Европа на класицизма се засилва. Въпреки някои неблагополучия в османското управление след убийството на Соколлу Мехмед паша и увеличаването на корупцията при Мурад III, османците проключват успешно дългата война, а след успешната война с Персия (1623 - 1639) на изток те завладяват и Месопотамия, с което империята укрепва във времето на така наречената обща криза в Европа. Това позволява на Османската империя да достигне най-голямото си териториално разширение през епохата Кьопрюлю (1683). [5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Tarihimiz ve Biz.
- ↑ Kadınlar Saltanatı. Mayıs 2005. ISBN 975-333-192-4.
- ↑ История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 45; 87. Фабер, Велико Търново., 2000.
- ↑ Ottoman Women Builders: The Architectural Patronage of Hadice Turhan Sultan (Women and Gender in the Early Modern World). 2007. ISBN 0-7546-3310-1.
- ↑ История на Османската империя от Ахмед Садулов, стр. 106 – 111. Фабер, Велико Търново., 2000.