Съветски репресии в Беларус – Уикипедия

Емблема на Белоруската съветска социалистическа република

Съветските репресии в Беларус са случаи на безпочвено преследване на хора в Белоруската съветска социалистическа република, включващи съдебното преследване на хора, обвинени в контрареволюционна дейност, както и депортирането на хора в други региони на Съюза на съветските социалистически републики (СССР), на почва на техната социална, етническа и религиозна принадлежност.

История[редактиране | редактиране на кода]

Репресиите започват през 1917 г. и достигат върха си през 1930-те години и най-вече по време на случилата се в целия СССР Голяма чистка през 1937-38. В нощта на 29 срещу 30 октомври 1937 г. са извършени екзекуции на важни беларуски интелектуалци и политици, като резултат от изфабрикуваното дело за Съюза за освобождение на Беларус през 1930 г.

Друга вълна от репресии се случва през 1939-41 г. в Западна Беларус след анексирането ѝ от СССР, когато хиляди кулаци, свещеници, обществени и политически лидери, бивши полски официални лица и осадници са или избити, или насилствено разселени в Казахстан, Сибир и други региони на СССР. Репресиите, с малки изключения, приключват след смъртта на Йосиф Сталин през 1953 г.

Точният брой на жертвите на съветските репресии в Беларус е трудно определим, тъй като архивите на Комитетът за държавна сигурност на СССР (КГБ) продължават да бъдат недостъпни за исторически изследователи. [1]

Брой на жертвите[редактиране | редактиране на кода]

По непълни изчисления, жертвите на съветските репресии в Беларус между 1917 и 1953 г. са около 600 000 души. [2][3] По други оценки, броят им надвишава 1,4 млн. души,[4] от които 250 000 души са осъдени от съдебни органи и екзекутирани от извънсъдебни органи (двойки, тройки, специални комисии на ОДПУ, НКВД, МДС). Изключвайки осъдените през 1920-те и 1930-те години, 250 000 беларуси са депортирани като кулаци или членове на семействата на кулаци в региони извън Белоруската съветска социалистическа република.

Според историка Васил Кушнер, 358 686 жертви на съветските репресии са осъдени на смърт в Беларус през периода от 1917 до 1953 г.

Над 200 000 жертви на съветски политически репресии са реабилитирани в Беларус между 1954 и 2000 г. [2]

Ефекти от репресиите[редактиране | редактиране на кода]

Наука[редактиране | редактиране на кода]

Курапати, място на масови изтребвания край Минск

Според Кушнер през 1930-те само 26 беларуски академици и шестима кореспонденти на Беларуската академия на науките са незасегнати от репресиите. От 139 докторанта в Беларус през 1934 г., само шестима не са екзекутирани по време на репресиите. Според Кушнер съветските репресии практически спират развитието на всякакви хуманитарни науки в Беларус. [5]

Според беларуско-шведския историк Андрей Котлярчук през 1930-те години 32-ма историци от Минск са избити или им е забранено развитието на научна дейност, а трудове им биват изтеглени от библиотеките. Според Котлярчук, съветските власти по този начин разрушават физически трудовете на беларуската историческа школа. [6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Според историка Леанид Маракоу от около 540-570 автори, които са издавани в Беларус през 1920-те и 1930-те, поне 440-460 (80%) стават жертви на съветските репресии, включително Тодар Кляшторни и Андрей Мрий. Заедно с принудените на напуснат Беларус, не по-малко от 500 (90%) от издаваните беларуски писатели стават жертви на репресиите, което е четвърт от общия брой писатели, преследвани от държавата по това време в целия СССР. [7]

По същото време, според Маракоу, в Украйна писателите, които са жертви на репресиите са между 35% и 40%, а в Русия броят е под 15%. [1]

Медицина[редактиране | редактиране на кода]

Общо 1520 беларуски медицински специалисти стават жертви на репресиите, от които около 500 са лекари, над 200 са медицински сестри, близо 600 са ветеринарни лекари, а няколкостотин са членове на семейства, които са осъдени по същите дела. [8]

Бранислау Таршкиевич, екзекутиран от съветите през 1937 г.

Видни жертви на съветските репресии в Беларус[редактиране | редактиране на кода]

Съвременни възпоминания[редактиране | редактиране на кода]

Среща в Курапати през 1989 г.

В края на 1980-те години влиятелното беларуско движение за демокрация и независимост (Беларуски народен фронт) е вдъхновено от Перестройката и от откриването на гробовете на мястото за екзекуции от съветско време в Курапати край Минск.

За разлика от съседните страни, властите в Република Беларус под управлението на президента Александър Лукашенко осигуряват само ограничен достъп до държавни архиви свързани със сталинистките репресии и не почитат жертвите на комунизма на правителствено ниво.

Демократичната опозиция, близка до Консервативно-християнската партия – БНФ, възродената Беларуска християнска партия и Беларуския народен фронт почитат жертвите на съветския режим на 29 и 30 октомври, денят на масовата екзекуция на беларуски писатели от 1937 година, както и на допълнителен ден за почит на предците (дзяди) в началото на ноември.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Как в БССР уничтожали врачей и избавлялись от больных, архив на оригинала от 18 юли 2011, https://web.archive.org/web/20110718024806/http://news.tut.by/201107.html, посетен на 25 март 2015 
  2. а б В. Ф. Кушнер. Грамадска-палітычнае жыццё ў БССР у 1920—1930-я гг. // Гісторыя Беларусі (у кантэксьце сусьветных цывілізацыяў) С. 370.
  3. 600 000 ахвяраў — прыблізная лічба Архив на оригинала от 2012-03-11 в Wayback Machine.: з І. Кузьняцовым гутарыць Руслан Равяка // Наша Ніва, 3 кастрычніка 1999.
  4. Ігар Кузьняцоў. Рэпрэсіі супраць беларускай iнтэлiгенцыi і сялянства ў 1930—1940 гады. Лекцыя 2. Архив на оригинала от 2011-10-03 в Wayback Machine. // „Беларускі Калегіюм“, 15 чэрвеня 2008.
  5. В. Ф. Кушнер. Культурнае і духоўнае жыццё савецкай Беларусі. // Гісторыя Беларусі (у кантэксьце сусьветных цывілізацыяў) С. 402.
  6. Андрэй Катлярчук. Прадмова да «літоўскага» нумару Архив на оригинала от 2009-12-02 в Wayback Machine. // Arche №9, 2009.
  7. Прадмова // Даведнік Маракова
  8. …А медсястра ў вар’ятку ператварылася // Наша Ніва, 13 верасьня 2010
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Soviet repressions in Belarus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​