Състезание – Уикипедия

Изображения, показващи спортни събития, които са класифицирани като състезания по лека атлетика

Състезанието възниква винаги, когато две или повече страни се стремят към обща цел, която не може да бъде споделена: когато нечия печалба е загубата на другата.[1] Състезанието[2][3] включва съперничество между субекти като организми, индивиди, икономически и социални групи и др. Съперничеството може да надхвърли постигането на всяка изключителна цел, включително признание (напр. награди, стоки, партньори, статус, престиж, длъжност[4]), лидерство, пазарен дял, ниши и оскъдни ресурси или територия.

Състезанието се случва в природата, между живите организми, които съществуват съвместно в една и съща среда. Животните се съревновават за запаси от вода, храна, партньори и други биологични ресурси. Хората обикновено се състезават за храна и партньори, макар че когато тези нужди бъдат удовлетворени, често възникват дълбоки съперничества в търсене на богатство, власт, престиж и слава, когато са в статична, повтаряща се или неизменна среда. Конкуренцията е основен принцип на пазарната икономика и бизнеса, често свързан с бизнес конкуренция, тъй като компаниите се конкурират с поне една друга фирма над същата група клиенти. Конкуренцията вътре в дадена компания обикновено се стимулира с по-голямата цел да се постигне по-високо качество на услугите или подобрение на продуктите, които компанията може да произвежда или развива.

Състезанието често се счита за противоположно на сътрудничеството, но в реалния свят комбинациите от сътрудничество и състезание са норма.[5] В икономиките, както твърди философът Р. Г. Колингвуд, „наличието на тези две противоположности заедно е от съществено значение за една икономическа система. Страните в икономическото действие си сътрудничат, като двама шахматисти“.[6] Оптималните стратегии за постигане на целите се изучават в клона на математиката, известен като теория на игрите.

Конкуренцията е изучавана в няколко области, включително психология, социология и антропология. Социалните психолози например изучават същността на конкуренцията. Те изследват естествения порив на конкуренцията и нейните обстоятелства. Те също така изучават груповата динамика, за да открият как възниква конкуренцията и какви са нейните ефекти. Междувременно социолозите изследват ефектите на конкуренцията върху обществото като цяло. Освен това антрополозите изучават историята и предисторията на конкуренцията в различни култури. Те също така изследват как конкуренцията се е проявявала в различни културни условия в миналото и как конкуренцията се е развивала с течение на времето.

Ограничения за участие може да бъдат поставени за да се осигури равнопоставени условия (аналогично на възрастовите девизии и категориите в спорта) или да не допуснат неподходящите кандидати.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

Има различни форми на съревнования – конкурси, конференции, състезания, олимпиади, кандидатури за звание, титла, стипендия или длъжност, и др.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Smith, K.G., Ferrier, W.J. and Ndofor, H., 2001. Competitive dynamics research: Critique and future directions. Handbook of strategic management, pp.315 – 361.
  2. РБЕ
  3. РБЕ (надпревара)
  4. Пример за звание в конкурс
  5. Competition, Sociology guide
  6. Collingwood, Robin, George. Economics as a Philosophical Science // The International Journal of Ethics 36. 1926. с. 162 – 185 at. p. 177.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Competition в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​