С-200 – Уикипедия

Установка С-200 в унгарски музей

С-200 (название на НАТО SA-5 Gammon) е съветски далекобоен зенитно-ракетен комплекс, разработен в началото на 60-те години от НПО Алмаз.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

С-200 Вега в музея в Пеенемюнде

В началото на 60-те С-200 е разработена и приета на въоръжение в ПВО на СССР. До 1985 година в цялата страна са изградени 130 площадки с общо 1950 установки. С-200 е един от най-далекобойните фиксирани конвенционални ЗРК. Стандартната единица е дивизион, който включва 6 установки и радар за насочване. В някои страни броят на установките в дивизиона обаче може да е различен.

Ракетата разполага с 4 ускорителя, чрез които тя се изстрелва. След 3 до 5,1 секунди полет те се отделят, и се активира двигателят на самата ракета. Бойната глава може да бъде осколъчно-фугасна с тегло 217 кг или ядрена с мощност 25 кт. Тя се детонира автоматично (при контакт с целта или при определено разстояние от нея) или ръчно. Максималната ѝ скорост е Мах 8, и вероятността за точно попадение от първи удар – 0,85. Предназначена е главно за защита от бомбардировачи и самолети на голяма височина.

Радарът 5Н62 има обсег от 270 км и служи за откриване на целта и насочване на ракетите. Допълнително може да има още няколко различни вида радари, вкл. 5Н84А за ранно предупреждение, с обсег 600 км.

Варианти на комплекса[редактиране | редактиране на кода]

  • С-200А „Ангара“ – начален вариант от 1967 с ракета В-860 (обсег 160 км и таван 20 км)
  • С-200В "Вега" – с ракета В-860ПВ. Влиза в експлоатация през 1970 година. Обсег 250 км, таван 29 км.
  • С-200 „Вега“ – с ракета В-870 с твърдо гориво. Обсег 300 км, таван 40 км.
  • С-200М „Вега-М“ – с ракета В-880. Обсег 300 км, таван 29 км.
  • С-200ВЕ „Вега-Е“ – износен вариант с ракета В-880Е. Обсег 250 км, таван 29 км и без възможност за ядрена бойна глава.
  • С-200Д „Дубна“ – с ракета В-880МН. Приет на въоръжение през 1976. Обсег 400 км, таван 40 км.

Употреба[редактиране | редактиране на кода]

Оператори[редактиране | редактиране на кода]

Бивши[редактиране | редактиране на кода]

Неясен статут[редактиране | редактиране на кода]

  •  Монголия – притежава комплекси С-200 към 1985, но не е известно в какво състояние са те.

Технически характеристики (В-870)[редактиране | редактиране на кода]

  • Дължина: 10,8 м
  • Тегло: 7100 кг
  • Бойна глава: осколъчно-фугасна, 217 кг
  • Далечинен обсег: 300 км
  • Височинен обсег: 40 км
  • Скорост: 2,5 км/сек

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]