Тара (река, Русия) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Тара.

Тара
Река тара в Новосибирска област
56.8551° с. ш. 79.4719° и. д.
56.6914° с. ш. 74.6085° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
Местоположение Русия
Новосибирска област
Омска област
Дължина806 km
Водосб. басейн18 300 km²
Отток64 (на 121 km от устието) m³/s
Начало
МястоВасюганска равнина
Новосибирска област
Координати56°51′18.36″ с. ш. 79°28′18.84″ и. д. / 56.8551° с. ш. 79.4719° и. д.
Надм. височина133 m
Устие
МястоИртишОбКарско море
Координати56°41′29.04″ с. ш. 74°36′30.6″ и. д. / 56.6914° с. ш. 74.6085° и. д.
Надм. височина54 m
Тара в Общомедия
Карта на водосборния басейн на река Иртиш

Тара е река в Русия, Западен Сибир, Новосибирска и Омска област десен приток на река Иртиш. Дължината ѝ е 806 km.

Река Тара води началото си от блатата в централната част на Васюганската равнина, на 133 m н.в., в северната част на Новосибирска област. По цялото си протежение реката тече по Васюганската равнина (част от Западносибирската равнина) в западна посока. В горното течение речната ѝ долина е неясно изразена, с малки езеровидни разширения, сливаща се с околните местности и ширина до 200 m. В средното и долно течение долината ѝ е вече ясно изразена, с ширина до 5 km, заблатена, със сравнително високи, стръмни, на места опороени брегове. Тук се появява и двустранна заливна тераса, силно заблатена, покрита с блатна растителност с ширина от 300 m до 3 km. Руслото на реката силно меандрира, но без характерните ръкави и старици, с ширина от 0,8 до 46 m и дълбочина от 0,3 до 1,3 m (в отделни дълбоки места до 8 m). Влива се отдясно в река Иртиш (от басейна на Об) при нейния 1470 km, на 54 m н.в., при село Уст Тара, Омска област.

Водосборният басейн на Тара обхваща площ от 18 300 km2, което представлява 1,11% от водосборния басейн на река Иртиш и обхваща части от Новосибирска и Омска област. Целият водосборен басейн на реката е плосък, силно заблатен, с асиметрична форма. Всичките по значителни притоци реката ги получава отдясно.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на север – водосборните басейни на река Уй, десен приток на Иртиш и реките Васюган и Парабел, леви притоци на Об;
  • на юг – водосборните басейни на река Ом и други по-малки десни притоци на Иртиш.

Река Тара получава 38 притока с дължина над 20 km, като 2 от тях са с дължина над 100 km:

  • 383 ← Майзас 168 / 1490, на 7 km западно от село Нови Майзас, Новосибирска област
  • 318 ← Чьока 295 / 4010, на 2 km източно от село Новоложниково, Новосибирска област

Подхранването на реката е смесено, като преобладава снежното. Пълноводие от април до юни. Среден годишен отток на 081 km от устието 42 m3/s. Средна скорост на течението 0,07-0,2 m/s, максимална 0,2-0,5 m/s. Замръзва в края на октомври или началото на ноември, а се размразява в края на април или началото на май. В сурови зими напълно замръзва.

По течението на реката са разположени около 30 населени места, в т.ч. село Киштовка, районен център в Новосибирска област и посьолок Муромцево, районен център в Омска област.

Плавателна за малки съдове на 350 km от устието, до село Киштовка, а при високи води още малко по-нагоре.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тара (приток Иртыша))“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​