Текстил – Уикипедия

Текстил или трикотаж е събирателно название за всички продукти, произведени чрез плетене, тъкане или пресоване на различни естествени, изкуствени или синтетични влакна. Когато готовият продукт е тънка материя, той се нарича плат. Трикотаж (на френски: tricotage – „плетене“) е техниката на производство на трико (на френски: tricot – „плетиво“).

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Производството на текстилните изделия (накратко текстил) се нарича текстилна промишленост – един от отраслите на леката промишленост. Текстилът е едновременно краен продукт за потребление и суровина за други производства. Продукти, за направата на които се използва текстил:

• облекла
• обувки
• мебели
• чадъри
• аксесоари за дома:
  • чаршафи, калъфки за възглавници;
  • пердета, завеси, балдахини;
  • текстилни тапети.

Текстилът е основна част от други производства, като например на изкуствена кожа.

История на текстила[редактиране | редактиране на кода]

Производството на текстил е занаят от най-дълбока древност, но скоростта му на развитие и мащабът на производството биват силно повлияни от индустриалната революция в края на 18 и началото на 19 век и внедряването на машинни технологии. Производство на текстилни изделия е имало няколко хилядолетия пр.н.е., като обработката на естествени влакна е била ръчна, в малки обеми и за задоволяване на предимно собствени потребности. Почти непроменени до днес остават техниките на сплитане на нишките, повечето от които (лито, кепър, диагонална сплитка и др.) съществуват от древността.

През втората половина на 18 век в Англия се появяват текстилните манифактури, от които след появата на предачната машина (1768), предачния стан (1786) и парния двигател израстват и първите текстилни фабрики. Модернизацията в текстилната индустрия се изразява в следните няколко направления:

• изобретяването на машинните технологии за производство на текстил в големи мащаби,
• създаването и прилагането в производствената практика на нови синтетични прежди,
• синтезирането на нови бои и химикали за последваща обработка на тъканите.

Промяната в начина и мащабите на производство в текстилната промишленост и свързаните с тях промени в обществото са причина за възникване в Англия на движението на лудитите в началото на 19 век.

В България[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Текстилна индустрия в България

България има своите традиции в производството на прежди и тъкани. През Възраждането то от практика за самозадоволяване се превръща постепенно в занаят и манифактура, а след Освобождението – и в съществен отрасъл на българската лека промишленост. Към 2006 г. текстилната промишленост е сред отраслите, определящи експортния профил на страната.^[1]

Видове текстил според произхода[редактиране | редактиране на кода]

Текстил може да се произвежда от много и различни материали. В миналото, текстилът е бил произвеждан само от естествени (животински и растителни) влакна, а след индустриализацията в производството навлизат изкуствени и синтетични влакна, като добавка или като основно съдържание.

Текстил от животински произход[редактиране | редактиране на кода]

Текстилът от животински произход се произвежда основно от животинска вълна, както и от коприна.

Вълнен текстил[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Видове вълна, според произхода

За производството на вълнен текстил се използва изпредена вълна (прежда) на различни животни:

• овца (мериносова и др.)
• коза (ангорска и кашмирска)
• лама
• алпака
• викуня
• камила
• ангорски заек.

Копринен текстил[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Бубарство

Коприната спада към текстила с животински произход, тъй като копринената нишка се добива от пашкул на насекомо – китайската копринена буба. Копринената нишка е лъскава, гладка и здрава.

Текстил от растителен произход[редактиране | редактиране на кода]

Растителните култури, които специално се отглеждат за задоволяване на нуждите на текстилната индустрия, са:

• памук
• лен
• юта.

Използват се също:

• цели растения – трева (слама), бамбук, конопени кълчища;
• части от растения – дървесно лико от: американската агава, кокосов орех (coir), растителен пух (kapok);
• водорасли – за производство на водно-разтворимото влакно алгинат.

Текстил от синтетичен произход[редактиране | редактиране на кода]

Синтетични влакна са продукт изцяло на химически синтез. По-известните материали, ползвани в текстилната индустрия, са:

• полиестер
• полиамид (найлон)
• спандекс (ликра, еластан)
• микрофибър
• кевлар.

Текстил от изкуствен произход[редактиране | редактиране на кода]

За добиване на нишки с изкуствен произход се използват естествени суровини като целулоза, от която се произвежда изкуствена коприна (т.нар. вискоза).

Текстил от минерален произход[редактиране | редактиране на кода]

Основни суровини за минералните влакна са:

• стъкло – стъклена вата
• влакнест минерали – минерална вата
  • азбест
• метал

Видове готов текстил[редактиране | редактиране на кода]

Според начина на производството текстилът се дели основно на такъв получен чрез тъкане и нетъкан.

Тъка̀н текстил[редактиране | редактиране на кода]

• Аба (шаяк) – дебел вълнен плат, който след изтъкаването се тепа, и облеклата направени от него.
• Бархет – мъхест памучен плат.
• Брезент – импрегнирана канава.
• Винилон – изкуствена тъкан, създадена чрез преработка на антрацитни въглища и варовик.
• Габардин – здраво изтъкан плат от вълна, памук, синтетични и изкуствени влакна или комбинации от тях.
• Дантела – получава се от преплитането на конци по специален начин.
• Деним - гладък, здрав памучен плат, използван за направата на дънки.
• Джинсов плат – памучен плат със специфични мъхести каналчета.
• Жакард – плат, получен чрез тъкане с разноцветни нишки, които образуват повтарящи се орнаменти.
• Кадифе и плюш – платове, едната страна на които е по-мека на допир.
• Канава – тежка, здрава, твърда тъкан, изработена от преплетени памучни влакна (по-рядко лен или коноп).
• Кенар – фин памучен плат, ръчно тъкан на стан в миналото, обикновено бял, с шевици по края.
• Креп – плат, производен от едноименните силно усукани прежди.
• Марля
• Муселин – фино тъкан памучен или копринен плат.
• Органза́ – фина, прозрачна тъкан от естествена или изкуствена коприна.
• Панама – вид сплитка в тъкачеството и полученият плат.
• Поплин – плат с ивичеста структура.
• Ранфорс – памучен плат със специфично усукана нишка.
• Рипс – памучен плат с изпъкнали нишки по дължината му.
• Рипстоп – плат с подсилващи нишки, устойчив на разкъсване.
• Сатен – плат с лъскава и матова страна, произведен от естествена или изкуствена коприна.
• Сукно̀ – мек вълнен плат, използван за направата на връхни дрехи.
• Тафта̀ – лъскав и гладък плат от естествена или изкуствена коприна със специфичен шум при движение.
• Тензух
• Туид – Плътна, здрава, нееластична вълнена материя с възли и власинки, обикновено с диагонално преплитане, използвана за горни дрехи.
• Фланела – лека вълнена материя.
• Хасе
• Шантунг – плат, изтъкан от късите нишки, останали след изтеглянето на основната копринена нишка.
• Шифон – лек, фин, полупрозрачен плат, изтъкан от памук, коприна или синтетични влакна.
• Шушляк – Тънка, но здрава и водонепроницаема материя, съставена само от полиестер.

Нетъкан текстил[редактиране | редактиране на кода]

• Вата – общо наименование на нетъкания текстил, използван като пълнеж и изолация.
• Филц – изработва се чрез пресоване с пара или гореща вода и сплъстяване на животинска вълна или други нишки.

Обработка[редактиране | редактиране на кода]

При производството на текстилни тъкани се прилагат различни видове обработки, чрез които се променят техните физико-химични свойства. Тези обработки са строго специфични при различните видове текстил, например памука най-често се изварява и избелва. Широко разпространени са също различни апретурни техники, с помощта на които на тъканите могат да се придават свойства като водоотблъскване, негоримост и други. Други важни обработки включват процесите на багрене и щамповане.

Капитониране[редактиране | редактиране на кода]

Капитонирането е процес, при който няколко слоя плат (обикновено единият от които е вата) се поставят един върху друг и се съшиват на специални капитониращи машини. Ватата придава обем на готовия продукт, а капитонирането не ѝ позволява да се размества и заздравява крайният продукт.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

• Английско-български речник на текстилните термини