Телериг – Уикипедия

Телерѝг е владетел на България от 768 до 777 година.

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Неговото управление съвпада с края на вътрешната криза в България от VIII век. За пръв път името му се споменава в изворите във връзка с похода на византийския император Константин V Копронѝм срещу България през май 774 г. Този поход завършва без решително сражение, с мирен договор между двете страни. В края на същата година обаче Телериг изпраща армия от 12 000 души в Берзития (в дн. Северна Македония), но византийският василевс, предупреден от своите агенти в Плиска, събира многократно по-силна войска и успява да срази българските части. Въодушевен от успеха си, император Константин V отново предприема поход срещу България, но северните ветрове възпират византийския флот край Месемврия (дн. Несебър) и по този начин осуетяват византийските планове.

Хан Телериг разбира, че заради голямото количество византийски агенти в българската столица, всички негови планове бързо стават известни на византийския император. За да ограничи това византийско влияние в българската столица, Телериг изпраща писмо до византийския император, в което пише, че възнамерява да избяга при него, но иска гаранции за себе си и имената на византийските агенти, които могат да му помогнат. Константин V Копроним познава ситуацията в България и приема, че Телериг е поредният български владетел, който е принуден да напусне престола. Той изпраща на българския хан имената на своите шпиони. На Телериг не му остава нищо друго освен да прочисти Плиска от предателите, които изтребва до крак.

Последваща съдба[редактиране | редактиране на кода]

През 777 г. Телериг, след поредния преврат, все пак е принуден да избяга в Константинопол.^[1] Новият византийски император Лъв IV Хазар (775 – 780), син на Константин V, приема Телериг, като бившият хан приема кръщение с християнското име Теофилакт. От страна на императора той е удостоен с титлата „патриций“ и е оженен за Мария, братовчедката на императрица Ирина Атинянката.

В бившата колекция на Георги Закос - търговец на византийски антики и известен експерт по сфрагистика от средата на ХХ век, са открити два екземпляра на моливдовул на патриция Телериг-Теофилакт, които днес се съхраняват в колекцията на Харвардския университет в Дъмбартън Оукс.^[2] От едната страна те имат петредов надпис на гръцки: „Христе, помагай на своя раб“, а от другата страна - монограм „Телериг-Теофилакт патриций“, което Веселин Бешевлиев разчита и като „Телериг-Богохраним патриций“.

Неясноти около името[редактиране | редактиране на кода]

В различни източници името се срека като Телериг или Телерих (Симеон Логотет и Метафраст). Някои изследователи обръщат внимание, че частицата -риг/рих се среща и в имена като Исперих,^[3][4] където имаме име Испор/Испер и предполагат, че частицата -рих/риг изразява някаква титла.^[4] В този смисъл имената на Телериг и Телец са странно близки като звучене^[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

• Теофан Изповедник – „Хронография“ изд на БАН – ГИБИ Гръцки Източници за историята на България.
• Андреев, Йордан, Лазаров, Иван и Павлов, Пламен, „Кой кой е в Средновековна България. Исторически справочник“, С., 1994 г., с. 359 – 360
• Златарски, Васил, „История на българската държава през Средните векове“, Т.1: „Първо българско царство“; Ч.1: „Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852)“, 3 изд., С., 1970 г., с. 298 – 313
• Мутафчиев, Петър, История на българския народ (681 – 1323), с. 156 – 162, С., 1986 г.

Паган

→

Хан на България (767 – 777)

→

Кардам

Нормативен контрол LCCN VIAF WorldCat

Портал „История на България“          Портал „Биографии“