French
DeutschТеодор Жерико – Уикипедия
| Теодор Жерико | |
 „Теодор Жерико“ (1816) от Александър-Мари Колин | |
| Рождено име | Жан Луи Андре Теодор Жерико |
|---|---|
| Роден | 26 септември 1791 г. |
| Починал | Париж, Франция |
| Националност |  французин |
| Стил | Романтизъм |
| Карл Верне, Пиер-Нарцис Гуерин, Клод Верне, Пиер Герен | |
| Направление | живопис, литография |
| Известни творби | Потъването на „Медуза“ |
| Теодор Жерико в Общомедия | |
Жан Луи Андре Теодо̀р Жерико̀ (на френски: Jean-Louis-André-Théodore Géricault), по-известен само като Теодор Жерико, е френски живописец и литограф. Макар че умрял съвсем млад, той е един от пионерите на романтизма.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Теодор Жерико е роден на 26 септември 1791 в град Руан. Там той изучава традиционното английско изкуство при Карл Верне и класическите композиционни фигури при Пиер-Нарцис Гуерин. За кратко време е ученик на Клод Верне и Пиер Герен. Те в началото го упрекват, че не приема принципите на школата на Давид, но по-късно приемат рационалистичния му подход.[1] Жерико скоро напуска класната стая, като предпочита да учи в Лувъра, където (от 1810 до 1815 г.) копира картини на Рубенс, Тициан, Веласкес и Рембранд. През този период в Лувъра той открива липсващата на неокласицизма виталност. Голяма част от времето си прекарва във Версай, където натрупва знанията си за анатомията и движенията на конете.
Успехът[редактиране | редактиране на кода]
Първата му голяма творба е „Атакуващият хусар“, изложена на Парижкия салон през 1812 г. В нея се забелязва влиянието на стила на Рубенс и интереса към представянето на съвременни теми. Този младежки успех е последван от промяна в посоката – през следващите няколко години Жерико рисува серия малки картини на коне и кавалеристи. Той излага „Раненият кирасир“ на Салона през 1814 г. – трудна творба, която не е толкова добре приета. Разочарован, художникът постъпва в армията и за известно време служи в гарнизона на Версай. През следващите две години той започва изучаване на конструкцията и композицията на човешката фигура, които свидетелстват за склонност към драматизъм.
Заедно с леля си предприема пътуване до Флоренция, Рим и Неапол (1816 – 17), подтикнат от желанието си да избяга от романтичното задръстване. По това време се заражда интересът му към Микеланджело. Рим вдъхновява подготовката на монументални платна – „Надпреварата на конете на Барбери“ представлява епична композиция и абстрактна тема, която обещава да бъде „без паралел в своето време“. Жерико не завършва картината и се завръща във Франция. През 1821 г. той рисува „Надбягване в Ипсъм“.
Потъването на „Медуза“[редактиране | редактиране на кода]
Жерико периодично се връща към военните теми от ранните си картини и серията военни литографии, която започва след завръщането си от Италия и е смятана за един от ранните върхове в това изразно средство. Вероятно най-значимата му и определено най-амбициозна творба е "Потъването на „Медуза“" (1818 – 1819), която изобразява последиците от съвременното корабокрушение на френския кораб „Медуза“, при което капитанът остава екипажа и пътниците да се удавят. Инцидентът се превръща в скандал и драматичната интерпретация на Жерико представя трагедията по монументален начин. Известността на картината идва от обвинението в корупция, но и драматизираната вековна тема за борбата между човека и природата. Тя със сигурност възбужда въображението на младия Йожен Дьолакроа, който позира за една от умиращите фигури.
Класически изобразените фигури и структура на композицията са в контраст с необуздаността на темата и създават важен мост между неокласическия и романтичния стил. Картината смесва много влияния: „Страшният съд“ на Микеланджело, грандиозния подход към съвременните събития на Антоан Жан Гро, групирането на фигурите на Хенри Фусели и може би „Уотсън и акулата“ (1778) на Джон Копли.
Картината разпалва политическите страсти, първо, когато е изложена в Парижкия салон през 1819 г., и след това през 1820 г., когато заедно с автора си заминава за Англия, където получава висока оценка. Докато е в Лондон, Жерико се сблъсква с градската бедност и прави рисунки на нещата, които са го впечатлили. След това публикува литографии на основата на тези рисунки, които са лишени от всякаква сантименталност. В тях се усеща силното влияние на литографа и карикатурист Никола-Тусен Шарле.
Късни творби[редактиране | редактиране на кода]
След завръщането си във Франция през 1821 г. Жерико е вдъхновен да рисува серия от десет портрета на един луд пациент на своя приятел д-р Етиен Жан Жорже, като всеки портрет представя различно нещастие. Запазени са само пет портрета от тази поредица, включително „Лудата жена“. Картините се отличават с виртуозен стил, изразителен реализъм и с документирането на психическите проблеми на индивида, което става още по-трогателно, като се има предвид лудостта в семейството на Жерико, както и собственото му психическо здраве. На Жерико се приписват и няколко забележителни натюрморта с отрязани глави и крайници.
Последните усилия на Жерико са насочени към подготвителни скици към няколко епични композиции, включително „Отваряне на портите на испанската инквизиция“ и „Африкански търг за роби“. Тези рисунки свидетелстват за голяма амбиция, но влошаващото се здраве на художника му попречва да ги завърши. Преждевременната му смърт не му позволява да нарисува и „Отстъплението на французите от Русия през 1812“.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Отслабнал от инцидент при езда и хронична туберкулозна инфекция, Жерико умира в Париж през 1824 г. след продължително боледуване. Бронзовата статуя на гроба му в Пер Лашез е облегната с четка в ръка над барелеф на „Потъването на „Медуза“".
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
-
-
„Раненият кирасир“ (1814) -
„Потъването на „Медуза““ (1819) -
„Надбягване в Ипсъм“ (1821) -
Смъртната маска на Жерико -
Паметник на Антонин Етекс на гроба на Жерико
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Eitner, p.1
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Eitner, Lorenz. „Introduction“, Theodore Gericault. Salander-O'Reilly, 1987
- Riding, Christine. „The Raft of the Medusa in Britain“, Crossing the Channel: British and French Painting in the Age of Romanticism. Tate Publishing, 2003
  | Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Théodore Géricault в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
| |||||||||||||||||
|
