Тодор Диев – Уикипедия

Тодор Диев
Лична информация
Роден
Тодор Недялков Диев
28 януари 1934 г.
Починал6 януари 1995 г. (60 г.)
Пловдив, България
Постнападател, крило
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1950 – 1952
1952 – 1953
1953 – 1966
Общо
България Спартак (Пловдив)
България Спартак (София)
България Спартак (Пловдив)
 –
 –
 –

308
 –
 –
 –

(146)
Национален отбор²
1955 – 1965България България55(16)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства  и е актуална към 23 март 2012.
2. Информацията е актуална към 23 март 2012.
Тодор Диев в Общомедия
Медали
Олимпийски игри
Бронзов медал Мелбърн 1956 футбол

Тодор Диев е български футболист, нападател. Един от най-добрите играчи в историята на Спартак (Пловдив). На негово име е кръстен клубният стадион в Пловдив.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Играе в Спартак (Пловдив) от 1950 до 1952 г. и от 1953 до 1966 г., в Спартак (София) през 1952 – 1953 г. Шампион през 1963, носител на купата на страната през 1958 и вицешампион през 1962 г. Голмайстор на шампионата – през 1955 г. с 13 гола, 1962 с 23 гола и през 1963 с 26 гола. В „А“ група изиграва общо 308 мача и отбелязва 146 гола. В евротурнирите за Спартак (Пд) има 6 мача и 1 гол (4 мача с 1 гол в КЕШ и 2 мача за купата на УЕФА).

В националния отбор дебютира на 13 ноември 1955 г. срещу Чехословакия 3:0 в София, а последния му мач е на 27 октомври 1965 г. срещу Белгия 0:5 в Брюксел. Има изиграни 55 мача и отбелязани 16 гола. Участва на СП-1962 в Чили (играе срещу Аржентина) и ОП-1956 (бронзов медалист). „Заслужил майстор на спорта“ от 1961 г., когато е награден със златен „Орден на труда“. Автор на гол срещу Бразилия на стадион „Морумби“ през 1958 г., когато му предлагат трансфер в страната на кафето. Мощен и бърз, той помита всичко по пътя си по дясното крило, отличен реализатор. Включен в идеалния отбор на България на 30-летието 1944 – 1974 г.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Отборни[редактиране | редактиране на кода]

Спартак (Пловдив)

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Голмайстор на „А“ група (3): 1955 (13 гола), 1962 (23 гола), 1963 (26 гола)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Евтимов П. „Ехо от стадиона“, изд. „Народна младеж“, 1978