Тодор Икономов – Уикипедия

Тодор Икономов
български просветен деец и политик
Роден
Починал
9 ноември 1892 г. (57 г.)
Работилпросветен деец • политик
Политика
ПартияКонсервативна партия
Народен представител в:
УС   I ВНС   I ОНС   II ОНС   II ВНС   
Тодор Икономов в Общомедия

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Тодор Поппетров Икономов, или Тодор Икономпетров Тодоров, е български писател, публицист, издател и политик. Един от най-видните възрожденски учители и участници в борбата за създаване на независима Българска екзархия. Той е сред водачите на Консервативната партия след Освобождението на България[1][2].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Тодор Икономов е роден на 29 август 1838 г. в будната Жеравна, Котленско, в семейство на свещеник. Получава първоначално образование в Жеравна, а след това в Разград и Русе (1848 – 1850). През следващите години работи като абаджия в Тулча (1851 – 1855) и Жеравна (1855 – 1858), продължава образованието си в София при бележития възрожденски просветител Стоян Филаретов и в Сливен при Сава Доброплодни. През 1861 г. заминава за Цариград, където е учител и дякон на униатския архиепископ Йосиф Соколски. Увлича се, а после скъсва с униатството. През 1865 г. завършва духовната академия в Киев[1][3][4]. След завръщането си в България е учител в Шумен (1865 – 1869) и Тулча (1869 – 1871), а след това секретар на епархийския съвет в Тулча (1872 – 1878)[2].

Избран е да представлява Тулчанската община на Църковно-народния събор в Цариград (1871). Взема и дейно участие в борбата за независима българска църква. Противник е на въоръжената борба като средство за постигане на националното освобождение, приемайки дуализъм на България и Турция под скиптъра на султана. Заедно с това Икономов се намира под идейното влияние на руската революционно-демократична мисъл[5][2].

Той е сред българските публицисти сътрудничили със статии по актуални въпроси на литературата, философията, естетиката и обществено-политическите борби на в. „Македония“, „България“, „Право“, „Турция“ и др. Известно време е редактор на сп. „Читалище“ и редактира в. „Турция“, издавани в Цариград. По време на Руско-турската война (1877 – 1878) участва в управлението на града, а след нейния край за кратко е училищен инспектор във Варна[1][3][4][2].

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението Икономов влага силите си в устройството на новата българска държава, отдавайки цялата своя енергия в народно-полезни неща. Той последователно е народен представител, подпредседател на Учредителното събрание в Търново и един от водачите на Консервативната партия. Дълго време е депутат, окръжен управител (префект) в Сливен и Бургас (1879), министър на вътрешните работи (1880), кмет на София (1880) и окръжен управител на Шумен (1881). За пръв път под негово ръководство Столична община въвежда годишен бюджет, завършва се градоустройственият план на София и се полага основният камък на Класическата мъжка гимназия на ул. „Дунав" и ул. „Московска". Общинското управление преминава на подчинение единствено на МВР[4].

По време на Режима на пълномощията Икономов го подкрепя и става председател на II велико народно събрание (1881) и на новосъздадения Държавен съвет (1882)[1][3][4]. Във време на груби партизански страсти и материални интересни със своя възрожденски идеализъм Икономов стига до там, че в определени обществени среди „започват да го ненавиждат за консервативното му благоразумие, в други да се надсмиват на наивността му, в трети да го пренебрегват и той бавно, сигурно остава сам, беззащитен дотолкова, че Стамболов може без много шум да го интернира“[2].

Виждайки това Икономов започва сближаване с умереното крило на Либералната партия, с което участва във второто и третото правителство на Драган Цанков (1883 – 1884). През 1884 г. става редовен член на Българското книжовно дружество (БКД, днес Българска академия на науките), а на 26 септември 1886 г. се включва в таен революционен комитет, основан в Букурещ, който има задачата чрез военен преврат да свали Регентството и да възстанови добрите отношения с Русия. За тези си дейности е подложен на преследвания от правителството на Стефан Стамболов (1887 – 1892)[2].

Книжовна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Портрет на Тодор Икономов

Оттегля се от политическия живот в Шумен през 1885 г., където се отдава на книжовна дейност[4]. Притежава 200 овце и една воденица, която се вижда принуден да продаде. За година време отпечатва и препечатва свои учебници и прочитни книги, купува различни учебни пособия – и всичко това на кредит. Сам познал митарствата на книжарството, несигурността на това занятие във време, когато сладкият звън на метала заглушава високите стремления, Илия Блъсков оплаква приятеля си за неговите житейски неблагополучия[6].

Достоен за големи дела, Икономов е принуден да търси спасителния бряг на книжарството сред разбушуваното море на нечисти страсти и политически комбинации. През 1885 г. във Варна той издава „Протоколи на Цариградската конференция“ и „Протоколи на Берлинския конгрес“, воден от стремежа да задоволи интересите на своите съвременници в конкретната политическа ситуация. Тодор Икономов не е чужд и на драгоценната възрожденска традиция – дарителството.

С писмо № 200 от 20 януари 1884 г. от Управлението на Народното посвещение на Източна Румелия в Пловдив, подписано от директора Йоаким Груев и началика на канцеларията Димитър Душанов, на Икономов се съобщава, че дирекцията приема със задоволство щедрия му подарък от 250 екземпляра от издадените книжки „Писма за Сърбия“ и „Нравственний дълг на человека“ за училищните библиотеки и ученици из областта. МНП получава 500 екземпляра от същите полезни книги. Икономов не забравя и училищата в Тулча – града в който учителства[6]. Главно през годините 1888 – 1889 г. Икономов поддържа оживени връзки с книжари от цялата страна, на които дава и от които получава книги за продан. Той проявява интерес и към руската книжарница.

Краят на книжарската му кариера идва неочаквано. Поради неуредени сметки книгите му са сложени под запор и изхвърлени на улицата, а той – подложен на унижения. Умира две години по-късно, на 28 октомври 1892 г., след неуспешен опит за самоубийство[1][3][6].

Памет[редактиране | редактиране на кода]

На Тодор Икономов е наречена улица в квартал „Илинден“ в София (Карта).

Част от архивите му се съхраняват във фонд №19 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[7]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Икономовъ, Т. Читанка за обучение въ прочитъ: Второ отдѣление,. Солунъ, Издание и печатъ на К. Г. Самарджиевъ & Сіе, 1888.

Тодор Икономов е автор на много учебници, мемоари и статии публикувани частично през 1897 г. и цялостно едва през 1973 г.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  • Икономов, Тодор. Моята биография. Мемоари. София, В: Икономов Тодор, 1973.
  • Жечев, Тончо. Тодор Икономов. Очерк из историята на българската обществена мисъл. С. с. 1975.
  • Блъсков, Ил. Горчиви въспоминания за последните дни от живота на Т. Икономов // Българска сбирка. 1894, № 8.
  • НБКМ – БИА, ф. 19, Тодор п. Петров Икономов, а.е. 52, л. 1 – 2
  • Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г д Цураков 2008, с. 14.
  2. ↑ а б в г д е Икономов 1973, с. 535.
  3. ↑ а б в г Ташев 1999, с. ?.
  4. ↑ а б в г д Икономов 1973, с. 592.
  5. ↑ Жечев 1975, с. 111 – 112.
  6. ↑ а б в Блъсков 1894, с. 632.
  7. ↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Литература“         Портал „Литература“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Тодор_Икономов&oldid=12180803“.