French
DeutschТодор Органджиев – Уикипедия
| Тодор Органджиев | |
| български революционер и просветен деец | |
 | |
| Роден | 1882 г. |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Награди | За гражданска заслуга „За заслуга“ |
| Тодор Органджиев в Общомедия | |
Тодор Андреев Органджиев е български инженер и революционер от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в 1882 година в град Велес, тогава в Османската империя, в семейството на богатия търговец Андрей Органджиев. Учи в Солунската българска гимназия и същевременно под прикритието, че изпълнява търговски поръчки на баща си прехвърля динамит от Кочани през Велес за Солун.
В Солун заедно с Йордан Попйорданов, Константин Кирков, Георги Богданов, Илия Тръчков, Владимир Пингов, Илия Попйорданов, Димитър Мечев, Алекси Минов и Милан Арсов е привлечен от Слави Мерджанов в анархистичен революционен кръжок, който подготвя Солунските атентати.[1]
След Солунските атентати от април 1903 година бяга от Велес в Скопие при чичо си Лазар, който е екзархийски свещеник и му помага да се прехвърли в България. Тодор Органджиев заминава за Дрезден, където завършва Техническия университет в 1911 година.[2]
При началото на Балканската война Тодор Органджиев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Инженерно-техническата част на опълчението.[3]
По време на Първата световна война Тодор Органджиев е началник на инженерна бригада, участва в строителството на теснолинейката от Градско до Прилеп. За заслуги през втория и третия период на войната е награден с орден „За гражданска заслуга“.[4]
След края на войната работи в София като инженер. Тодор Органджиев поддържа връзки с Павел Шатев, когото свързва с комунистите,[5] и е близък приятел на Георги Занков.[6]
Органджиев умира през октомври 1958 година.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1933. с. 246-247.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 523.
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 2-3
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 715.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 725.
- ↑ Гемиџиите[неработеща препратка], взето от armakedonium.blogspot.com на 12.06.2012 г.
| ||||||||||||||||||||||
