Търпен Марков – Уикипедия

Търпен Марков
български революционер
Роден
1879 г.
Починал

Учил вБитолска българска класическа гимназия
Паметна плоча в Малко Търново с имената на дейците на местния революционен комитет: Стефан Добрев, Райко Петров, Георги поп Аянов, Димо Янков, Димитър (Тарпен) Марков, Георги Чепов, Георги Тодоров и Стоян Сталев

Търпен Дамянов Марков е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Малкотърновско.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Търпен Марков е роден 1879 година в село Вишени, Костурско, тогава в Османската империя, днес Висиния, Гърция, в семейството на Дамян Марков - кмет на Вишени, председател на вишенския революционен комитет, а по-късно член на Костурския околийски комитет на ВМОРО. Учи в Костурското българско третокласно училище,[1] в Солунската българска мъжка гимназия, а по-късно завършва българската гимназия в Битоля.[2] В Битоля застава начело на революционен кръжок на Българското тайно революционно братство, в който влизат Георги Баждаров, Андрей Казепов, Георги Христов и Георги Тодоров.[3][4] След завършването си учителства във Вишени и става член на ВМОРО, но за революционна дейност е арестуван и затворен. Успява да избяга от затвора и през октомври 1902 година се мести в Източна Тракия и под името Димитър Върбанов става учител в Малко Търново, където продължава с революционната си дейност и става член на Малкотърновския околийски революционен комитет[5].

Умира в Пловдив в 1903 година след дълго боледуване.[6][7][8][9]

Георги Константинов Бистрицки пише за него:

Търпен Марков от с. Вишени, свършил с отличие курса на българската гимназия в гр. Битоля, мъдър деец - ръководител, писател и многообещаващ доблестен патриот, твърде рано загина от тежка болест, добита при неуморната му народополезна дейност.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 52.
  2. а б Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 50.
  3. Баждаров, Георги. Моите спомени.
  4. Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 136.
  5. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 35.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 99.
  7. Македонски научен институт
  8. Биография на сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка].
  9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 281.